- Машините от Вашингтон и Берлин носят политическо послание: “С вас сме, ще обучим армията ви да работи със западни системи”, казва в интервю за "24 часа" политологът с украински произход Сергей Петров - Араджиони
Още акценти от интервюто:
- Не само България помага тайно - и други страни предпочитат да не обявяват какво и как точно стига до Украйна
- Факт е, че по времето на Тръмп нямаше сериозен военен конфликт, но той говори от позиция на човек, който ще се явява на избори
- Очевидно в руската армия има вътрешни проблеми - Кадиров и Пригожин се изказват не много ласкаво за Герасимов
- Не може един вид въоръжение на бойното поле да предизвика успешни офанзиви от днес за утре. Трябва да е ясно на хората, че този конфликт ще продължи във времето
- Трябваше ли от западни издания да научим очевидното – за ролята на България и помощта ѝ към Украйна. Как оценявате тази помощ и начина, по който бе поднесена – скришом под сурдинка, както се казва, г-н Араджиони?
- Не мисля, че научаваме нещо от западни издания. В общественото пространство бе ясно, че под една или друга форма български боеприпаси и оръжия стигат до Украйна. Но това не бих го и нарекъл толкова помощ по простата причина, че не си спомням военен конфликт през последните десетилетия, в който български оръжия да не са били продавани и изнасяни. Ако в случая под помощ разбираме страха дори да продадем, а да го правим през посредници, тогава мога да се съглася.
Но това не е дефиницията на помощ, поне не и на фона на всичко, което правят други държави. Тук не визирам само големите западноевропейски държави, а други по-малки държави, които изпращат от своя арсенал и военновременни запаси. И не само България го прави тайно - и други държави предпочитат да помагат, без да обявяват публично какво и как точно стига до Украйна.
- Германия се съгласи да изпрати в Украйна танкове “Леопард”. Освен тях танкове ще изпратят както САЩ, така и Великобритания и Франция. С тези нови подкрепления ще се промени ли картината на войната в технически план?
- В публичното пространство много се спекулира, защото хората понякога не правят разлика между различните видове бронирани машини. Даже има дискусии в определени пространства дали не трябва да се променят дефинициите, защото някои можело да минат и за леки танкове. Конкретно тези, които отиват в Украйна, са 14 броя “Чалънджър” от Великобритания, 14 “Леопард” от Германия и 31 от американските “Ейбрамс”. А Франция праща AMX-10, които не са танкове обаче въпреки някои твърдения в медиите, които срещнах. Решенията за изпращането на тези танкове имат много повече политически характер, отколкото да помагат за текущите задачи на бойното поле.
Много по-голямо значение за случващото се на фронта имат наскоро изпратените 90 танка Т-72, модифицирани в Нидерландия. Защото това са машини с до болка позната система на украинската армия - могат да ги обслужват, имат части. И имат хора, които могат да ги управляват. Тоест това е внедрена система в украинската армия и може да заработи веднага. А сега тя получава три други системи, които са несъвместими и са нови. Това означава, че нямат все още обучени хора да работят с тях, както и такива да ги обслужват. Отделно например танковете “Ейбрамс” не са с нормално дизелово гориво, а с керосиново. Което отваря редица въпроси кога всъщност ще видим новите машини в действие. Затова тези решения носят две политически послания. От една страна, казват: “Няма да се изморим да ви помагаме”. Освен това мнозина бяха притеснени, че повечето държави изчерпват запасите си от съветско въоръжение, което да изпращат, и на практика помощта ще свърши, когато се изчерпат и тези запаси.
А второто послание с решенията за изпращане на танковете е: “Ние ще започнем постепенно да обучаваме украинската армия да работи със западни системи”. И това отваря вратите за едно безкрайно подкрепяне на Украйна, дори конфликтът да продължи изключително дълго във времето. Това е стойността на тези решения за изпращане на оръжията.
В медийното пространство обаче се спекулира, че едва ли не, като пристигнат тези танкове, и ходът на войната се преобръща. Не е точно така, защото някои от тях не са подходящи за този сезон и за този терен в Украйна, където всъщност са най-необходими. Тук имаме много повече политически послания, отколкото решения за силен резултат в краткосрочен или средносрочен план.
- Затова ли се чуха твърдения, че първоначалният отказ на Германия се дължал не толкова на страх от реакцията на Русия, колкото от нежелание този танк да влиза в реални бойни действия. За да не се окаже силно прехвалена машина например.
- Опасения винаги има, и то с различен характер. Едно от тях е, че тази технология може да достигне до врага. Това е свързано основно когато се предоставят оръжия или когато се иска разрешение от държавата производител. Танкът е най-тежката наземна машина, която може да се изправи във военен конфликт. Имаше и дискусии в Германия и САЩ, в които официален Берлин казва, че ще прати танкове, но само ако САЩ пратят преди това. Дори се създаде очакване, че танкове няма да се изпращат. А се случи обратното - и двете държави изпратиха. И информациите за тези решения бяха с разлика около десетина минути. Тоест ясно координирано действие между Вашингтон и Берлин.
- А как всъщност стоят нещата на фронта и как се развиват военните действия към този момент?
- За широката аудитория положението на бойното поле изглежда застинало по две причини. Това не е съвсем вярно - водят се тежки позиционни обстрели. От една страна, метеорологичните условия в момента са по-специфични. От друга страна, Русия спря интензитета на украинските военни настъпления. Но това се дължи на множество фактори.
Затова танковете сами по себе си не са панацея. В хода на войната имаше определен тип оръжия, които едва ли не бяха превъзнасяни като решение на всички проблеми. Тръгна се от дроновете “Байрактар”, после с гаубиците, “Хаймарс”, модерни ПВО системи и така до танковете. Просто в определени моменти има критична нужда от определени неща, но сами по себе си те не решават военен конфликт. Защото за едната страна решението е завземането на всички области, които обяви за свои, а за другата - изтласкването на всички руски войски от Украйна. И виждаме, че няма индикация за мирни преговори на този етап.
За да се извършват успешни офанзиви, е необходима много добра координация между пехота, авиация, разузнаване, а отделно трябват и тежки машини. Не може един вид въоръжение на бойното поле да предизвика успешни офанзиви от днес за утре. Трябва да е ясно на хората, че този конфликт ще продължи във времето. И всичко случващо се днес с тази помощ ще има своето отражение по-далеч във времето.
- На 11 януари руският военен министър Сергей Шойгу назначи Валерий Герасимов за командващ на руските сили в Украйна. А досегашният “Генерал Армагедон” Сергей Суровикин е понижен като негов заместник. По този начин не се ли повишава статутът на командващия войските в Украйна, след като Герасимов е и началник на генералния щаб на Русия?
- На практика се променя главнокомандващият на руските сили в Украйна. Това е ясен знак - никой не сменя ръководителя на определена операция, ако тя оправдава очакванията. Както и да го интерпретираме, очевидно в руската армия има вътрешни проблеми. Виждаме, че лидерът на чеченците Рамзан Кадиров и шефът на частната военна компания “Вагнер” - Евгений Пригожин, имат не много ласкави изказвания за Герасимов. А това са хора, които имат свои военни в части в Украйна, в една уж централизирана армия, което отваря пък съвсем други въпроси.
- Догодина в Украйна предстоят президентски избори. Миналия вот Володимир Зеленски го спечели със 73%. Наблюдаваме ли друга личност със силен рейтинг, която да изпъква в Украйна?
- За външния свят съществува само Зеленски. Вътре в Украйна си има други личности, които със сигурност повишават доверието към себе си. Такъв пример е главнокомандващият украинските въоръжени сили Валерий Залужни. Ако сравним двете армии, ще видим, че докато Русия смени няколко пъти модела си на управление на силите в Украйна, както и хората, които ги управляват, Залужни и други хора от военния щаб на Украйна си стоят от ден първи. И се ползват с високо доверие както сред населението, така и сред политическата класа.
Иначе по отношение на президентския вот догодина - трябва да видим дали в Украйна ще бъдат в състояние да го организират. Все пак страната е в пълномащабна война и затова трябва да се произнесат компетентните вътрешни органи. А кои кандидати ще се явят и дали Зеленски изобщо ще се кандидатира, до голяма степен зависи от хода на военните действия. Категорично обаче подкрепата за Зеленски е изключително висока и ако реши да се кандидатира отново, най-вероятно ще спечели изборите.
- Но логиката не е ли в такава ситуация да идват по-твърдолинейни личности - хардлайнери като генералите например?
- Самите личности също се променят. Образът на Зеленски също се разви. Ако преди изборите беше един усмихнат човек, познат от телевизионните екрани - благ и диалогичен, в момента е съвършено различен. Самият Зеленски е станал по-твърд в съзнанието на хората. И решението да остане в Киев, а да не се премести в Западна Украйна или да замине в съседна държава изгради по-твърд негов образ. А дали може някой от военното ръководство да бъде кандидат за президент - може. Но тогава не очаквам някой от военното ръководство и Зеленски да излязат един срещу друг в надпреварата. По-скоро би било взето ясно решение между тях, ако Зеленски не се включи в изборите лично. Това все пак би бил труден сценарий, ако Украйна е във война, защото Зеленски има изградени сериозни взаимоотношения с много политически лидери и потенциално прехвърляне би било излишно и сложно.
- Освен в Украйна догодина има и президентски избори в САЩ. Вече видяхме позицията на Доналд Тръмп, който каза, че той би сложил край на войната за 24 часа. Предизборно помпане ли е това? И промяна на властта в САЩ ще промени ли хода на събитията в Украйна?
- Абсолютно обективен факт е, че по времето на Тръмп нямаше сериозен военен конфликт и нямаше проблем в Украйна. А когато има президент от демократите, тогава се случи инвазията в Крим, а след това пълномащабното нахлуване в Украйна. Но нека да не забравяме, че Тръмп говори от позицията на човек, който иска да се яви на изборите и да е президент на САЩ. В кампания е по-лесно да кажеш, че ще направиш нещо за 24 часа. Друго е, когато си президент и си поел определени отговорности. Например програмата за Lend-Lease (от англ. заем-наем) за военната помощ, който спря да се коментира в публичното пространство. Този договор все още не е почнал да действа, а всичко до момента е безвъзмездна помощ. Много по-смислен въпрос би бил какво би направил Тръмп с този договор и как ще продължи целият процес, след като не успее да спре войната за 24 часа, което и той осъзнава, че не може да постигне.
