Но противоречието между представителност и власт трябва да бъде преодоляно
Партията на Слави Трифонов тръгнала да организира референдум за т. нар. президентска република. И им се подиграват разни многознайковци, че то така не ставало, не бил сега моментът и прочее. И че нищо няма да постигнат, а само си правят реклама.
Сигурно е точно така. Но е факт, че през няколко години тази тема се повдига, което означава, че това дълбоко противоречие между представителност и власт, което съществува в българското държавно устройство, рано или късно трябва да бъде преодоляно.
Какво е това противоречие - човекът с най малка власт - президентът, има най-широка представителност - избран е на преки мажоритарни избори в два тура. И обратното - човекът с най-голяма власт - министър-председателят, я придобива, като партията му бива избирана пропорционално и ако успее да постигне мнозинство в парламента, се избира опосредствено, като дори не е нужно премиерът да бъде избиран за депутат.
Лично аз съм убеден привърженик на парламентарната демокрация. Животът многократно е доказал, че всякакви опити за просветен цезаризъм проявяват своята несъстоятелност през годините навсякъде по света.
Какво представлява фигурата на президента в българската конституция и основните закони на повечето държави в света? Това е избираем конституционен монарх, който царува, но не управлява.
Подобно на сегашния Чарлз Трети. За неговото избиране очевидно не е нужен пряк мажоритарен вот в два тура. Щом ролята му е да си гледа коргитата, органичните ябълки (или каквото там друго хоби си има), е достатъчно да бъде избиран с просто мнозинство от парламента.
В страните от Централна Азия след падането на комунизма се установи някакъв неоцезаризъм.
В тях бившите първи секретари на компартиите станаха президенти и се превърнаха в някакви императори с наследствена абсолютна власт - класическият пример е Сапармурат Ниязов, самопровъзгласил се за Тюркменбаши (глава на тюркмените). Най смешното бе, че всичките тези малки сатрапи уж подражаваха на САЩ или Франция.
Където главите на изпълнителната власт се наричат президенти. Но това не са конституционни императори, а са всъщност канцлери, като в Германия. Глави на изпълнителната власт, които се избират пряко от народа, паралелно с парламента. Те се избират да управляват и се контролират много стриктно от двукамарни парламенти. А в САЩ през две години има избори за промяна на част от състава на Конгреса и Сената. И практически, както често се случва, дори и да си избран за президент с мнозинство от депутати, не е сигурно, че след две години няма да се окажеш с доминиран от опозицията парламент. Още една гаранция срещу изкушенията на неоцезаризма.
А в любимия ни Туркменистан заменилият Туркменбаши Гурбангули Бердимухамедов по занятие бе негов зъболекар, после стана президент, председател на горната камара на парламента и като президент ръководеше министерския съвет. Какво ще си играем на служебни правителства - премиер просто няма, а вицепремиер бе Сердар Гурбангулиевич Бердимухамедов. Който, както сте се досетили, е син на Бердимухамедов и вече е президент на Туркменистан, след като преди година Гурбангули обяви, че е достигнал възрастта на Пророка и е време да даде път на младите и затова се оттегля от всички постове освен от председател на горната камара на парламента.
Но от Туркменистан ни делят две морета, какво би било хубаво да се промени в държавното устойство на родината ни, ако се гледа не толкова далеч. Би било чудесно например, ако има как да се въведе пост канцлер - тоест премиер-министър, който се избира пряко от народа, паралелно с вота за парламент. Този избран глава на изпълнителната власт да придобива правото да си назначава кабинет и да си осигурява законодателна подкрепа.
Защо това е добре? Защото така никога няма да изпадаме в криза като настоящата, от една страна, и от друга, ще стимулира партиите да се коалират предизборно, защото е ясно, че такъв канцлер не би могъл да бъде избран, ако няма партийна подкрепа от поне две-три партии.
И така ще се превъзмогне днешната фрагментираност и ще консолидират и уедрят партиите. И това ще се случи без “гръцкия” бонус за първата партия и без безпринципни следизборни коалиции. Суверенът, гласувайки за даден кандидат, ще е наясно какво точно го очаква.
Защо е лошо? Защото по принцип е лошо да се преучредява държавата с оглед решаването на конкретни конюнктурни проблеми.
Защо е лошо държавата да бъде т. нар. президентска република?
Първо, защото ако властта на премиера се каращиса с властта на президента, се губи един център на власт, който е важен за принципа checks and balances, който е най-важната пречка пред установяване на тирания.
Защото феновете на президентска република си представят конкретно сегашния президент Радев, но практически той не може да стане повече такъв президент. Радев е симпатичен човек, който назначаваше нелоши служебни правителства.
Изведнъж умнокрасивитетът рязко обърна резбата и тези, които преди му се кланяха (буквално), сега го тричат, че бил путинист. Всъщност Радев бе това, което е. Умерен човек, който направи това, което очакваха от него избирателите му, повечето от които русофилски настроени. Да, той прояви няколко пъти ненужни симпатии към Кремъл, но България не стана Беларус, и слава богу. Сега се внушава, че едва ли не той стои зад тези идеи за президентска република, но със сигурност той е против най-малко защото едва ли ще може да се възползва от опцията да бъде следващ конституционен император.
Изобщо преучредяване на държавата с оглед една личност или конкретен проблем е много лоша идея и затова не е редно да се свиква Велико народно събрание.
