Проф. д-р Борислав Борисов ректор на УНСС и председател на Съвета на ректорите:
- Г-н професоре, дайте съвет на кандидат-студентите - в тази икономическа криза каква професия да изберат? Туризъм, селско стопанство, финанси?
- Всички отрасли на общественото стопанство са свързани в единна система. Колкото повече тя се развива, толкова повече нормата на печалба в различните отрасли се уеднаквява. Въпросът къде да се инвестира капитал и труд е не така важен, както отговорът на въпроса как да се направи това. И тук опираме до степента на професионалната квалификация, придобитите знания и умения от висшето образование, независимо в кой отрасъл ще се реализират те.
- Според всички рейтинги вашият ВУЗ готви най-добрите икономисти у нас. Всички прогнози сочат, че кризата ще е продължителна. Как трябва да се промени обучението във вузовете, за да излязат на пазара хора, които могат да оцелеят в една трудна финансова среда?
- На този въпрос ще чуете най-различни отговори като например “да се подобри практическата насоченост на обучението”, или точно обратното - “да се засили фундаменталната подготовка”, и т.н. Аз мисля, че ключовият проблем е свързан с мисленето, или по-точно с начина на мислене на бъдещия специалист, бизнесмен, мениджър, политик или какъвто и да е в перспектива университетският възпитаник. За да не навлизам повече в теоретичните дебри на темата “мислене”, ще ви дам един пример - разширението на южната дъга на околовръстния път от Бояна до Симеоново. Няколко платна, още повече ленти за движение, няма задръстване, караш с удоволствие. Слизаш обаче от магистралата към центъра по Симеоновското шосе и изведнъж - километрична опашка. Защо? Ами защото на кръстовището не е направена и най-елементарната детелина а е сложен светофар. Само този елемент в магистралата я връща във функционално и технологично отношение 50 години назад, да не говоря, че това е криворазбрана икономия на средства. Не знам кой е вземал това решение, но то показва един непрофесионален начин на мислене, за съжаление доста широко практикуван у нас. В икономиката и бизнеса този начин на мислене е свързан с “еднократния удар”, с “бързата печалба - пък после каквото ще да става”, с кърпежа на временните икономически решения, с тарикатщините и с моментната слава.
Най-лошото е отсъствието на стратегия и системност. Точно този начин на мислене ни гарантира сигурно последно място в Европа. Ето в тази насока трябват кардинални промени в обучението. Освен знания и умения университетите трябва да възпитават у своите студенти нов манталитет и преди всичко нов начин на мислене, реализиращ се в бъдещата им дейност под формата на постоянство, системност и стратегически решения.
- Какви съвети вие давате на бизнеса като експерт за най-печеливше поведение в тази криза? А как обикновеният българин да води своите лични финанси, за да оцелее?
- Търпение, разум и без емоционално резки движения.
- Икономическата криза удари ли университетите?
- Страхувам се, че да! Не толкова самата криза, колкото некомпетентните решения, за да й се противодейства. Точно сега трябва да се инвестира в образованието, а не да се съкращават университетски бюджети. В противен случай ще погребем бъдещето на нацията!
- Да се върнем към кандидатстудентската кампания - кризата дали ще намали броя на студентите, които искат да учат навън?
- Не съм убеден, че финансовият въпрос е главният, който предопределя и мотивира младите за учение в чужбина. Чуждестранният университет е само претекст и необходимо условие да се учи и живее в по-организирано и много по-добре функциониращо общество с мисълта това да стане постоянно. Иначе завършилите в чужбина щяха масово да се връщат в България.
- Вие сте председател и на Съвета на ректорите - как българските университети могат да привлекат повече студенти - какво трябва да променят в начина на обучение?
- Българските университети привличат достатъчно студенти, българското общество и българският начин на живот ги отблъскват.
- Министър Даниел Вълчев обяви, че ще стартира официален рейтинг на университети в България. Дайте вашите 5 най-важни критерия, по които едно висше училище трябва да бъде оценявано?
- Официален рейтинг на университетите има и сега. Това са оценките на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА) от институционалната иот програмната акредитация на висшите училища. Необяснимо за мен обаче НАОА работи в голяма степен в измислена от нея “секретност” и тези оценки, вместо широко да се популяризират, са неизвестни за обществото. МОН пък въобще не се интересува от тях, нещо повече - не прави нищо по-високите оценки да се обвържат например с по-висок бюджет на висшите училища, които са ги получили. Така този официален рейтинг на висшите училища до голяма степен губи своя смисъл, а получаваните оценки - своето значение. Моето дълбоко убеждение е, че в новата система за рейтинг трябва задължително да влязат критериите, по които сега НАОА оценява висшите училища. Дали е така, не знам, защото за кой ли път университетски проблеми се разработват и решават извън университетската общност. Що се отнася до мои предложения за критерии, бих посочил следните: колко министър-председатели през последните 20 години са възпитаници на висшето училище; колко министри от всяко правителство са завършили съответното висше училище; кое висше училище са завършили носителите на най-престижните национални (европейски, световни) награди в различните области на обществената дейност.
- Минаха изпитите от предварителната ви кампания, какво е качеството на кандидат-студентите? Какви първокурсници получавате - какво не знаят, какво не са учили, къде има дупки в средното образование?
- Вижте, всеки ректор е пристрастен към своя университет и това е обяснимо. Аз съм убеден, че в УНСС кандидатстват най-голям брой и се приемат за студенти най-добрите от завършилите средно образование, желаещи да се обучават в нашите направления. И то при какви изисквания! Във всичките 38 бакалавърски специалности се влиза с приемен изпит, а в половината от тях и с втори приемен изпит по чужд език. При това въобще не приемаме документи за кандидатстване на младежите, които в дипломите си от средното образование нямат поне оценка 8 като сума от оценките от зрелостните изпити по български език и литература и по математика.
И независимо от този труден вход на предварителните изпити миналия месец имахме 8503 кандидат-студенти, а миналата година 92,7% от кандидат-студентите бяха със среден успех в дипломата от много добър 5,00 до отличен 6,00.
Въпреки всичко това нямаме основание да бъдем доволни от подготовката в средното образование. За съжаление общата тенденция към ежегоден спад в качеството на подготовката на среднистите продължава. Изключение правят 10 -15% от студентите с очевидно по-добра подготовка, езикова култура, култура на поведение, на облекло, на изказ и най-вероятно те ще бъдат бъдещият елит на нацията.
- Чуждите университети вече изискват от българските кандидат-студенти бележката от матурата, има ли доверие в националния изпит в академичните среди у нас?
- Въвеждането на матурите е най-доброто, което се направи в средното образование през последните няколко години. Що се отнася до доверието на академичната общност в оценките от матурите, това лесно може да се види от факта доколко престижните университети признават матурите като безусловен вход за следване. Най-често или въобще не ги признават, или оценките са поставени под условие - например с някакъв коригиращ коефициент, или само за определени специалности и т.н.
- Необходимо ли е да се вдигат таксите за следване, прие се постановление, според което ръстът е с над 8%?
- Грешно е университетите да се обвиняват, че “вдигат” таксите в общоприетия смисъл на тази дума. Това е обективен процес, който се дължи на две причини. Първата е, че много висши училища при определянето на таксата за обучение не са достигнали максимално възможния й размер - 30% от издръжката на един студент, а са я определили примерно на 27%. Тогава при непроменена издръжка, ако висшето училище реши да ползва правото си от 30% размер на таксата, то тя се “вдига”. При втория случай бюджетът е осигурил по-висока сума за издръжка на един студент и тогава стойността от 30% пак се “вдига”. Но това “вдигане” не е университетска приумица, ае следствие на постановките в Закона за висше образование.
- Бяхте привърженик на старото платено обучение за кандидатите, класирали се под чертата, смятате ли, че този вариант би заработил и сега?
- Този вариант е перфектен за търсените държавни университети и за качеството на подготвяните кадри с висше образование като цяло в страната. Само че ако се реализира, голяма част от частните колежи ще трябва да бъдат закрити поради липса на студенти. МОН обаче съзнателно води политика на изкуствено поддържане на посредствени частни висши училища, като забранява платеното обучение в държавните университети и го заклеймява като уж “неморално”, “антисоциално” и пр. Същото важи и за договорното обучение с бизнеса.
- Кажете как убийствата и престъпността в Студентски град промениха живота тук? Как според вас трябва да изглежда това място?
- Само като си помисля колко обществена енергия се изразходва по тези случаи и накрая какво? Общо взето - нищо! Преоблякъл се Илия, пак в тия! Това е българска поговорка, нали? Не само в Студентския град, начинът на живот в държавата ни трябва да се промени!
- Какво отговори министерството на образованието на предложението ви грижата за общежитията и столовете да се централизира, за да не се занимава всеки ректор с несвойствени за него дела като покупката и доставката на картофи и чаршафи?
- С МОН нямаме комуникация по този въпрос.
- Променя ли кризата идеята на закона за студентските кредити?
-Кризата няма отношение към действието на закона за студентските кредити. Той не работи още от самото му приемане, защото е нескопосано направен и не бе предварително съгласуван с банките.
- Какво мислите за закона за средното училище? От целия шумен дебат българите останаха с впечатлението, че големият проблем са носенето на кръстчета и забрадки. Какво е заболяването на средното образование?
- Изключително важен закон, но твърде късно внесен в Народното събрание. В него има много положителни неща, но се нуждае задължително от широк обществен дебат.
- Защо политиката не успя да ви изкуши? И в кой момент ще й се предадете?
- Не си падам нито по предаването, нито по предателствата!
CV
Роден на 12 септември 1949 г. в София
Завършил е политическа икономия във Висшия икономически институт “Карл Маркс” в София, сега УНСС
Основател е на специалността икономика на интелектуалната собственост
Специализирал е в Москва, Прага, Берлин, Будапеща, Женева.
Автор е на над 100 монографии, учебници, статии и доклади у нас и в чужбина
Ректор на УНСС от 2003 г.
Съветник е на президента по проблемите на образованието, науката и икономическото развитие