- Парламентаризмът не е виновен, че народните представители не успяват да излъчат мнозинство и да изберат правителство
- Подобна на настоящата криза може да се прояви и в президентската, и в полупрезидетската република
- С референдум не може да се проучва общественото мнение
- Въпросът трябва да е императивен, кратък, точен и ясен, казва докторът по конституционно право Орлин Колев
Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов съобщи на 23 януари, че инициативен комитет започва събирането на подписи за провеждането на национален референдум с въпрос "Подкрепяте ли произвеждане на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?".
"24 часа" потърси водещи юристи, експерти по конституционно право, да коментират може ли с референдум да се тръгне към смяна на държавното управление.
Ето и анализа на доктора по конституционно право и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет Орлин Колев. В него той обяснява защо въпросът, а и самият референдум противоречат на конституцията.
Въпросът "за" или "против" парламентарната, респективно президентската република, винаги ще занимава някой кръгове на обществото. И в бъдеще отново и отново ще бъде повдиган. Доколкото обаче в обществото липсва масово, искрено и осъзнато желание за промяна на държавното управление, каквото наблюдавахме през 1990 - 91-а, а е само в дневния ред на някои партии, в което няма нищо лошо, то може да се заключи, че такава промяна няма да се осъществи.
Когато въпросът засяга формата на държавно управление или устройство и коя точно форма да предпочетем, трябва да сме наясно, че не съществува "най-добра". Ако имаше такава, то всички държави биха я възприели. Не случайно съществува богато разнообразие на форми на управление. Някои ги наричаме класически (напр. президентска, полупрезидентска и парламентарна), а други хибридни, комбиниращи, в различна степен, механизми от класическите форми, за да се избегнат слабостите им при упражняване на публичната власт.
Формата на управление в България се определя като парламентарна от хибриден тип, което е по-скоро плод на политическия консенсус към тогавашния момент, отколкото опит да се избегнат несъвършенствата на класическата парламентарна форма. Но въпреки това не може да се каже, че тя е загубила способността или потенциала си за управление на обществените и държавни дела.
Всъщност, винаги когато не желаем да решим появил се проблем, използваме добре познатия ни прийом за промяна единствено на структурата и така къде умишлено, къде неосъзнато, се заблуждаваме че решаваме проблемите. Познатите ни действия за обединяване, последствие разделяне и връщане в изходно положение на структури на министерства, агенции и други институции, меко казано, не показват висока ефективност.
За сегашната ситуация на поредни избори в следствие на невъзможността за формиране на парламентарно мнозинство, от което следват всички останали проблеми - липса на редовно правителство, невъзможност за излъчване на членове на конституционно уредени органи и непроизведени избори на членове на комисии с изтекъл мандат, вина не носи парламентаризма.
Точно обратното, в случая парламентарното управление задейства защитния си механизъм за предпазване на държавността, тъй като самата система индикира проблем, съдържащ се на друго място. И за да не може той да разклати държавността, пораженията му да се сведат до минимум, да не се допусне вакуум в управлението се задейства защитен механизъм, чрез служебното правителство. До преди навлизането ни в поредицата от избори, служебните правителства играеха ролята на проводник от създаденото политическо напрежение към установяване на редовна публична власт, което носеше позитивното отношение на обществото и политическите субекти към служебното правителство.
Подобна на настоящата криза, може да се прояви и в президентската и полупрезидентска формата на управление. Те също ще предвидят и ще задействат защитни механизми. Тогава отново ли ще си изпишем рецепта - смяна на формата на управление?
Лечебната терапия на моментните кризи в обществото не е свързана с промяна на формата на управление. Трябва да сме наясно, че не сме имунизирани от възникване на кризи и в бъдеще, независимо от формата на управление. Не трябва при всяка една да се променя формата на управление. Това може би е удобно към определен момент, но не бих го определил като далновидно държавническо отношение, насочено към устойчивото премахване на болежките на родната ни демокрация.
И след това въведение искам да посоча причините, поради които референдумът е недопустим.
Референдумът е израз на народния суверенитет, но той не бива да се използва като способ за проучване на общественото мнение или провеждане на анкета. При подобни цели, освен че противоречи на закона, е и изключително скъпо упражнение и изкривява демокрацията.
Поставеният въпрос "Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република" противоречи както на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), така и на Конституцията на РБ (КРБ).
Но защо, ще попитате?
Опитвайки се да избегнат въпроса, който пряко води към промяна на формата на държавно управление, авторите му се натъкват на други ограничения, поставени както от закона, така и от конституцията. Те водят до същата невъзможност за провеждане на референдум пред каквато бихме се изправили, ако въпросът касаеше пряко промяната на формата на управление.
С оглед разпоредба на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт, както ще го нарека за по-кратко, въпросът на националния референдум трябва да отговаря на две предпоставки - да е от национално значение и от компетентността на Народното събрание.
Липсата, на която и да е от тях ще доведе до невъзможност за провеждането му.
Така формулираният въпрос безспорно е от национално значение. Формата на държавно управление е структуроопределящ въпрос при упражняването на публичната власт, което без никакво съмнение е въпрос от национално значение. Тоест една от двете предпоставки е изпълнена.
Но не така стоят нещата по отношение на другата - въпросът да е от компетентността на Народното събрание. Тази предпоставка отсъства.
Според конституцията свикване на Велико народно събрание може да предложат поне половината народни представители (поне 120) или президентът. Конституционната разпоредба не допуска и не овластява други да сезират Народното събрание с конкретното искане, дори подобна воля да е изразена чрез национален референдум.
Безличната форма, в която е формулиран въпросът предполага един от двата субекта - половината народни представители или президентът, да поемат инициативата за сезиране на Народното събрание с конкретното предложение при успешен референдум.
Нито по характер, нито по предмет референдумът може да засегне президентските правомощия или да бъде задължен държавният глава да действа съгласно решението. Обратното би означавало да бъде нарушен принципът на разделение на властите и да се допусне дописване на конституцията.
Решението на националния референдум е насочено за изпълнение към Народното събрание, но не и към отделния народен представител или група от тях. Чрез референдума не може да се вмени в задължение на група народни представители, най-малко 120, да предложат свикване на Велико народно събрание. Дотук стигаме до извода, че поставеният на референдум въпрос е недопустим поради обстоятелството, че не е от компетентността на Народното събрание.
Друга причина е, че, за да се предложи свикване на Велико народно събрание, то самото предложение трябва да е съпроводено с изработване и внасяне за обсъждане в Народното събрание на проект за конституция, уреждаща промяната на формата на държавно управление.
Народните представители трябва да изготвят в пълнота проект за нова конституция в контекста на поставения въпрос. Меко казано неестествено, а от друга страна в ярко противоречие с конституционно установения свободен депутатски мандат, би се оказало, ако въпреки неодобрението им за промяна, те бъдат задължени да изработят проект за нова конституция с посочената промяна.
Няма да засегна въпроса кой ще понесе политическата отговорност за изработения проект, дали инициативния комитет или 120-те народни представители и към кого ще бъдат отправяни евентуалните критики за евентуалните несъвършенства на конституционния проект.
Важното е да посочим, че народните представители не могат да бъдат задължавани да гласуват или действат по поръчение на когото и да било или на която и да било част от народа.
Те се ръководят в действията си от конституцията и законите на страната и от своята съвест и убеждения.
Следваща причина, поради която въпросът е недопустим е, че е така формулиран е в противоречие с характера на референдума у нас. Без да се спирам на отделните видове референдуми, само ще посоча, че в България, националният референдум е императивен.
Императивният характер се изразява в това, че решенията, взети чрез него, са задължителни за изпълнение, без да е необходимо последващо одобрение или ратификация, от който и да е държавен орган. Точно такъв, задължаващ органите е референдумът у нас. Това означава, че резултатите от него трябва да породят желаните правни последици безусловно. Самият въпрос трябва да бъде поставен така, че да бъде изпълняем, а изпълнението му да е непосредствено и безусловно. Затова законът поставя изискване към въпросите да са кратки, точни и ясни. Именно, за да не будят двусмислие и да могат в последствие да бъдат изпълнявани. Изискванията към въпросите, отговарящи на и в съчетание с императивния характер на референдума, изключват възможността те да бъдат зададени по начин, по който се цели проучване на мнението на народа или провеждане на анкета. В случая предложеният въпрос "Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република? не предполага императивно, безусловно и пряко изпълнение. От формулировката "Подкрепяте ли" не може да се очаква държавният орган да предприеме каквито и да е действия, а чрез него просто всички се информираме за едно обществено намерение.
Така поставеният въпрос не задължава държавните органи и най-вече Народното събрание да изпълни решението на референдума. Поставеният въпрос не позволява народът да изрази своя императив, чрез който да задължи адресатите. На практика така поставен цели единствено проучване на мнението на избирателите.
Най-вероятно инициативния комитет се е спрял на конкретната формулировка с цел да избегне друга недопустимост - невъзможността чрез референдум да се промени формата на управление, което е в противоречие с глава девета на Конституцията.
Референдумът е застрашен и от друг риск за неосъществяването му. Предложението заедно с подписите на гражданите, участвали в подписката, следва да се внесе след 3 месеца от дата на вписване на инициативата за провеждане на референдум в регистъра по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който срок ще изтече в мандата на 49-ото Народно събрание.
С оглед несигурната политическа обстановка и ако поредицата от избори се запази, то няма гаранция че 49-ото Народно събрание ще успее да разгледа предложението, внесено от инициативния комитет.
В този случай ще се постави въпросът дали не би следвало следващият парламент да се произнесе въпреки изтеклия 3 месечен срок.
Парламентарната практика до момента е категорична по отношение на всички висящи и незавършени процедури, като незавършените в рамките на конкретния парламент, не се довършват от следващия, а същите започват от начало.
В конкретния случай, ако следващото 49-ото Народно събрание не се произнесе с решение по предложението за референдум, след като бъде внесена подписката, и в последствие бъде разпуснато, то по аналогия на другите, настоящата може да се прекрати и да започне отново при условията на закона.
