Тези дни духовете са разбунени от два нови исторически филма. Единият за Ботев, а другият – за Симеонова България. Всъщност сериите на „Войната на буквите” още вървят по малкия екран. Те предизвикват противоречиви мнения, като хората са стъписани най-вече от начина, по който е предадена епохата на най-великия български цар. Ето защо, докато тече сериалът, аз ще публикувам няколко статии, показващи облика на неговата столица. В България свързват името ми предимно с проучванията на уникалния скален град Перперикон в Родопите. По-малко е известно, че заедно с моя баща, покойният проф. Димитър Овчаров, десетилетия наред разкривахме втората българска столица Велики Преслав. Това, което ще ви разкажа за него, е истината от първа ръка. Истината как в края на ІХ в. бе създаден вторият по големина и красота град на средновековна Европа.
* * *
През 681 г. дошлите от Азия българи основават първата „варварска” държава върху снагата на Източната Римска империя, Византия. За да оцелее тя в титаничната схватка с могъщия враг, нейните създатели изграждат мощна система от валове и ровове, опасващи границите й. Вътрешността пък се охранявала от цяла мрежа крепости, онгъли и аули. Първите са оградени с валове и били предназначени да пазят мирното население по време на война. Най-големият от тях е самата столица Плиска, чиито землени съоръжения затварят 23 кв. км. площ. Аулите са вече чисто военни укрепления, нещо като съвременните армейски бази. В тях е базирана войскова част с цялото си снаряжение, готова за броени часове да се мобилизира и насочи срещу евентуалния враг. Първоначално аулите също са ограждани със землени укрепления, но след началото на ІХ в., по време на хан Омуртаг, строителите започват да издигат и каменни стени. Със здрави зидове са оградени столицата Плиска и главните укрепления на държавата.
Най-добре проученият аул от времето на езическа България е този при с. Хан Крум, между Шумен и Велики Преслав. Преди години учените останаха изумени от мощната крепостна стена, построените от камък казарми, двореца с отоплена баня за военачалника. Откритият в близост надпис разказва, че аулът е издигнат от великия хан Омуртаг, който моли Бог да му даде възможност вечно да тъпче с крака императора на Византия.
Само на няколко километра от тази крепост, на юг по течението на Камчия и в полите на балканските предпланини, архитектите издигнат друг каменен аул, който по-късно ще стане известен под името Велики Преслав. Мястото на бъдещата столица на Симеонова България е внимателно подбрано. На него има следи от интензивен живот, датиращ от дълбока древност. С хилядолетията в просторната низина край пълноводната Камчия се появяват селища, антични храмове, раннохристиянски църкви. Ето че и българите решават да използват великолепните природни дадености на местността.
Поради многобройните строежи от столичния период, днес е доста трудно да се долови градоустройството на ранния аул от епохата на хан Омуртаг. Все пак археолозите установиха облика на ранната крепост, имаща четириъгълен план с порти на всяка страна и множество кули. Подобно на тогавашната столица Плиска и аула при Хан Крум, стените са градени от масивни каменни блокове с форма на паралелепипед (квадри). Те са дебели близо 3 м и са представлявали непреодолимо препятствие за всеки враг. На няколко места в околността се откриват езически светилища (капища), също зидани от камък.
В центъра на укреплението се намира дворецът на военачалника. По-късно той ще бъде преустроен и ще влезе в обема на царските палати на новата столица от времето на Симеон. В началото на ІХ в. обаче резиденцията на наместника представлява една единствена масивна каменна сграда. Тя е служела едновременно за живеене и за приеми. В долния етаж постройката има голяма правоъгълна зала с широка апсида от юг. По централната ос е минавала редица от дебели дървени стълбове, поддържали горния етаж. Към него също така е водело дървено стълбище. Явно тази конструкция се оказва неустойчива и скоро се извършва преустройство. Разместването на блоковете в стените накара учените да предположат, че то е било наложено от силен земен трус.
Но кой ли виден военачалник е резидирал в този аул? Изказана е хипотеза, че в езическа България Велики Преслав е бил седалище на ичиргубоила или „вътрешния боил”. В сложната държавна йерархия той се намирал непосредствено след владетеля и кавхана, като отговарял за вътрешното положение в страната. Според сегашната терминология неговото ведомство днес би съответствало на Министерството на вътрешните работи. Ичиргубоилът обаче притежавал и чисто военни функции, като командвал в битка едно от крилата на българската армия.
В тази насока свидетелстват няколко факта. Единият са каменните надписи от езическия период, представляващи списъци за въоръжението на различни по големина части от българската войска. От общо шест открити текста с подобно съдържание от VІІ-ІХ в., три са намерени именно във Велики Преслав. Те разказват за броя на ризниците и шлемовете, зачислени от интендантството. Един от надписите споменава ичиргубоила Зитко, живял някъде в епохата на хан Омуртаг. Друг текст пък е чак от епохата на цар Петър (927-969). Това е погребален епитаф, в който достигналият до 80-годишна възраст Мостич, разказва, че е бил ичиргубоил по времето на владетелите Симеон и Петър. Той преживява драматичното приемане на християнството и в края на живота си се замонашва, оставяйки на църквата цялото си имущество.
А междувременно през 893 г. резиденцията край Камчия престава да бъде обикновен аул. Според решенията на църковно-народния събор от същата година Велики Преслав става столица на България. Разбира се, князът-кръстител Борис-Михаил взема съдбоносното решение години по-рано и внимателно подготвя бившето военно укрепление за център на създаващата се средновековна Българска империя. И това се случва през следващите десетилетия.
Гласове от миналото
Надписи от езическата епоха, намерени във Велики
Преслав
- „Сегит багаин има всичко 83 ризници и всичко 80 шлема”.
- „Зитко ичиргубоилът има меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854, а тортуна-жупанът – люспести ризници 20, шлемове 40, верижни ризници 1, шлемове 1”.
Надгробен надпис на ичиргубоила Мостич
„Тук лежи Мостич, който беше чъргубиля (славянска форма от „ичиргубоил”) при Симеон цар и при Петър цар. Като стана на 80 години той остави чъргубилството и цялото си състояние и стана черноризец (монах). И така завърши живота си”.
