През юни в Турция ще има избори, които президентът Ердоган, естествено, иска отново да спечели. И от месеци насам там се вдига голяма пушилка, че цените на основни стоки щели да бъдат намалени, защото правителството поискало това от едрите търговци. Дори 13 големи фирми бяха глобени с 47 млн. долара, защото “координирали най-големите вериги супермаркети с цел повишаване на цените”. Даже понякога се появяват информации, в които дребни и едри търговци обещават да замразят цените на някои стоки, за да откликнат на инициативите на турското правителство.
Ще попитате какво общо има това с България? Ами ето какво. В България също предстоят избори, даже по-скоро, още в началото на април. И купувачите също усещат как инфлацията ги удря здраво по джоба. Вярно, не с онези 70-80 процента като в съседна Турция, но достатъчно, че да ги заболи. И в България, както в Турция, правителството се заканва да удари по спекулантите. Обещават ни всяко едно министерство “да предприеме мерки за намаляване на високите цени на стоките от първа необходимост”, че дори щяло да има и масирани проверки. И това щяло да стане след разговори с търговските вериги.
Да се чуди човек какво да каже: “Късно е, либе, за китка” или “След дъжд качулка”. Защото досега българският потребител изяде и солта, и боя от очевидната спекула с цените на основни храни, та накрая и си плати. А дано, ама надали, ще каже потърпевшият потребител, нагледал се на какво ли не. Не само цените в супермаркетите, ами и на бензиностанциите, и в аптеките - хвърчат нагоре като за последно. И ако няма сериозни правила срещу спекулата, както и достатъчно ефективен контрол, дори и да има някакво смъкване на цените, то ще е предизборно. После пак ще си живеем както досега - вдигаме цените дотогава, докато има кой да купува.
