С просто око вече се усеща накъде духа вятърът в партийните платна. Добутаха го с триста мъки до нови парламентарни избори, защото всички пазеха белите си премени - ако е възможно да изглеждат що-годе прилично пред своите избиратели, та затова и не направиха редовно правителство.
Там е работата обаче, че наесен идва най-важният вот - за местната власт, а без нея нито една партия не е оцеляла повече от един мандат. И затова отрано започва прегледът на редиците по градове - кой кмет става за втори и трети мандат, кой ще си отива, понякога дори без духова музика, ами с резки думи и напрежение.
Целта е ясна - голямата битка, битката на всички битки е за властта в най-големите български градове. По нея си личи дали картата на България ще е синя, червена, лилава или пембена и коя от партиите всъщност държи палмата на първенството в политиката. А щом ще е така, то изборите за нов парламент на 2 април логично може да се превърнат в генерална репетиция за местния вот. Което си е нож в гърба за народа, защото пак ще се заредят едни политически консултации, връчване и връщане на мандати, докато не се изправим отново пред следващите избори. Дали въобще ще го добутаме дотам да минем само с два вота, а не с три? Както е тръгнало, може и да не правим афиши за новия 49-и парламент, ами направо да минем към есенния 50-и.
Материал по темата прочетете тук.
