Светът в последните дни живее с трагедията в Турция и Сирия след опустошителното земетресение, засегнало двете страни. Казват, че към днешна дата жертвите вече са над 11 хиляди, а най-мрачните прогнози са за още много загинали под руините.
И въпреки игрите на свръхголемите в политиката, въпреки интересите и задкулисните им сценарии за надмощие в сферите на влияние все повече държави откликват на призивите за помощ и към Турция, и към Сирия. Дори неприятелски страни са готови да помагат - нещо, което на световната сцена не се наблюдава особено често.
В случая важи принципът, че на първо място е важно да сме хора. Щом още го правим, значи човешката цивилизация не е загинала.
И ако за Турция доставките на помощ и екипите от спасители и доброволци от много държави са добре организирани, същото не може да се каже за Сирия.
Сирийците продължават да живеят в бомбардираните си градове и села, след 12 г. война животът на обикновените хора там продължава да се крепи на тънка нишка заради “игрите на големите”, които, известно е, никога не са били въпрос на справедливост, а предимно на тънки геополитически сметки.
Сметки, които и сега плащат обикновените сирийци. Ето защо световната общност би трябвало да се мобилизира и да помогне и на турците, и на сирийците. Тук място за политика и тънки сметки няма. Всеки човешки вик за помощ е драма, всеки човек има право да получи подкрепа. Длъжници сме, защото сме хора.
