Въпреки острия ръст на цените при отделни групи стоки общите ценови равнища у нас са сред най-ниските в ЕС
Трябва да се повишават доходите, а не популисткият натиск за ценови тавани
Купувач пред щандове със стоки в магазин
Защо цените на някои храни и стоки у нас са по-високи, отколкото в други европейски страни? Потърсихме коментар от икономиста Адриан Николов.
Във формирането на крайните цени в магазините влизат множество фактори – от производствената цена през доставките до разходите и печалбата на търговските вериги. В този смисъл, за да отговорим на въпроса систематично и убедително,
трябва да изследваме и сравняваме всяка една отделна стока
с всички особености, които тя извървява, докато стигне до крайния потребител. Ако гледаме общи ценови равнища, тези в България продължават да са сред най-ниските в ЕС, сравними единствено с тези в Румъния, въпреки острия ръст при отделни групи стоки.
Инфлацията през последната година е само един от факторите, които са от значение тук – ценовите равнища в общия случай се формират от по-дълготрайни процеси. Особено подвеждащо е впрочем да се правят сравнения с промоционални стоки, както толкова често се случва това при
сензационните постове, които обикалят социалните мрежи
Управлението установи 20-30% увеличение на цената от производителя до магазина. На мен като на външен наблюдател това увеличение между цената на изхода на производствения процес до крайната цена в магазина дори ми се вижда малко предвид всички допълнителни разходи, които правят търговците и доставчиците. Не е изключено, когато (и ако) правителството започне обещания анализ на веригите на доставки, да установи и значително по-големи увеличения и те отново не биха били изненадващи. Хвърленото от премиера 20-30% ми изглежда като много груба и предварителна оценка и в този смисъл ще е много интересно - от чисто аналитична гледна точка, ако наистина се извърши това проследяване. Що се отнася до пазара – да, той видимо работи в тази ситуация, особено ако не се създават допълнителни пречки.
В дългосрочен план единствената работеща мярка за повишаване на покупателната способност е вдигането на доходите. Тук обаче се цели по-скоро борба с краткосрочните последствия от инфлацията през 2022 г. Важното е да успеем да удържим популисткия натиск за въвеждане на ценови тавани – видяхме колко негативно се отрази това в Унгария през последната година, от изчезването на някои стоки до неизбежния ръст на цените след премахването им.
За съжаление, предизборно партиите ще са изкушени да се надпреварват с мерки – от субсидии и бонуси през данъчни облекчения до дори по-груби намеси на пазара.
По-полезно ще бъде обратното - при постепенната нормализация на икономиката (и особено на цените на суровините) през 2023-а да се отказваме от извънредните мерки и да целим отново балансиран бюджет и оттегляне на държавата от кризисните ѝ намеси и извънредния икономически контрол.
Намаление на цените надали ще има извън обичайните годишни цикли на сезонните стоки. Прогнозите на водещите институции сочат към забавяне на инфлационните процеси след пика от есента на 2022 г., но вероятно
ръстът на цените ще остане много над “меката” инфлация,
с която бяхме свикнали от предковид периода. Това не означава, че няма да видим свиване в цените на отделни стоки – горивата, да речем, които зависят силно от динамиката на суровините на международните пазари, или пък строителните материали.
Обща дефлация на ниво цяла икономика обаче изглежда малко вероятна в кратко- и средносрочен план.
