Ако вътрешната опозиция на Нинова изравяше томахавката след изборите, а не преди тях, партията щеше още да е втора
Конгресът на БСП беше голям купон за журналистите. Скандали, обиди, оставки – какво повече му трябва на репортера? Не е като при ГЕРБ – скучно като в аквариум.
Но най-веселият момент според мен е призивът към национален референдум на тема джендър образованието в детските градини. Пардон, в началните училища. Явно парламентът вече не е на мода, щом наведнъж се мътят 3 референдума.
Ако трите референдума се насрочат за една и съща дата,
може да се случи чудо – избирателната активност да бие рекордите
за последните 10 години. Всеки от тях ще привлече различна клиентела, включително и хората, които по принцип ходят за гъби. Един ще дойде заради еврото, друг заради президентската република, а трети, за да се предпази от евентуалната смяна на пола. Така на практика ще бъдат обхванати всички групи по интереси – и икономически, и държавно-политически, и сексуални.
За БСП обаче джендъризмът е най-вече вътрешнопартийна война, и то много по-свирепа от споровете за еврото или президентската република. Както знаем, привържениците на Нинова са против Истанбулската конвенция. Брюкселците, начело със Станишев, се борят да прокарат конвенцията през трупа на Нинова. Що се отнася до последната група бунтовници – нека първо си основат партията. Дотогава да ги приемем за неутрални.
Но ако джендърът е вътрешнопартиен проблем, то едва ли един национален референдум ще помогне. Много по-полезно би било едно вътрешнопартийно допитване или най-добре анкета сред левия електорат. Патриархалните предразсъдъци у нас са омешани и в ляво, и в дясно, така че референдумът няма да ги разграничи.
В България е нормално лявата партия да е сексуално консервативна, тъй като нейният електорат е пенсионерски. И обратното – на Запад за левицата гласува младежта, така че ЛГБТ идеите там се оказват леви. Това обяснява и разлома между евродепутатите на БСП и обикновените ѝ депутати. Колкото по на запад нощуват, толкова повече западната левица ги завлича в лоното на джендъризма. В САЩ сексуалният консерватизъм е кауза на десните републиканци. Докато смяната на пола е идеалът на левите марксисти (само да не чуе Маркс).
Както казва губернаторката на Арканзас Сара Сандърс, “вече няма леви и десни, има само нормални и ненормални”.
Но главният аргумент срещу Нинова не е джендърът, а изборните резултати
– БСП беше втора, а вече е пета. Аз лично нямам кон в тази гонка, все ми е едно кой ще изгаси тока на “Позитано”. За мен е важна обективната истина, а тя личи от динамиката на изборните резултати.
През 2005 г. БСП взе 31 процента от вота под ръководството на Станишев, но това може да се отдаде на инерцията от предишния ръководител, както и на срива на основните конкуренти – СДС и НДСВ. През 2009 г. обаче БСП се срина до 17,7 на сто, тъй като се появи силен наследник на НДСВ – ГЕРБ. През 2013 г. ГЕРБ малко залезе и БСП възстанови до 26,6%, но през 2014, след катастрофалното управление на Орешарски, падна още по-ниско - 15,4 на сто.
Дотук БСП възлизаше или падаше обратно пропорционално на един- единствен основен конкурент. Тогава теренът на БСП бе много по-чист, отколкото днес, когато нахлу ново поколение партии. Затова според мен 10 процента през 2022 г. е много повече от 17,7 процента през 2009 година.
При това времето работи срещу БСП – нейните избиратели са предимно пенсионери. Освен от естествените демографски тенденции те бяха допълнително разредени от коронавируса.
Нинова пое БСП в насипно състояние през 2016 г. През 2017 г. още имаше само 1 конкурент и затова партията отново надигна глава - 27,85 на сто от вота. Повече от ГЕРБ на изборите през 2022 г. През 2021 г. обаче обстановката коренно се промени – в играта нахлуха новите силни играчи. Затова през април БСП слезе на трета позиция с 14,78 на сто, после на четвърта с 10,21 и през 2022 – пета с 9,3 процента.
Просто новите играчи един след друг изместваха старите, отнасяйки половината им електорат. ИТН стана направо втора партия, а после и първа. После ПП скочи на първото място, а след това слезе на второ. Нахлу и “Възраждане”. Затова аз смятам, че петото място на БСП не е чак толкова разочароващо. Ако беше останал Станишев, може би столетницата щеше вече да е изпаднала.
Пак казвам, на мен лично ми е все едно кой ще е начело на БСП. Тя съвсем естествено си върви надолу, след като наложи най-десните възможни реформи в цяла Източна Европа. Електоратът ѝ си отива по естествен път, а новото поколение политици дойде и се настани. Всичко това е определящо за залеза на старата партия.
Но има и една решаваща причина за неуспехите на БСП
– наближат ли избори, опонентите на Нинова винаги тръгват на щурм по медии, конгреси и седенки. Това започна през пролетта на 2021 г., същото беше и през 2022-а, така е и сега. Вече 4 пъти БСП посреща изборите с мощен вътрешнопартиен скандал, който ѝ отнема поне 5 пункта от вота. Да сте забелязали такива скандали в ГЕРБ, ПП, “Възраждане”, ДБ, или, не дай си боже, в ДПС? Абсурд! Пред избори те са единни и сплотени като БКП при Тодор Живков.
Явно целта на опозицията в БСП е да срине още повече изборните резултати, та да свали най-сетне Нинова. То е като да запалиш къщата, за да прогониш неканен гост. Ако не беше така, опозицията щеше да си прави скандалите след изборите, а не преди тях.
Не знам, може би наистина Нинова е лош ръководител и не спазва вътрешнопартийната демокрация.
Но дали тази есклузивна демокрация е предимство в днешната междупартийна конкуренция? Едва ли. Очевидно е, че днешните партии в България са еднолични търговски дружества – начело има един вожд, останалите са служители и си налягат парцалите. Който не е доволен – търси си друга партия. Щом е така, значи така трябва да бъде.
Има обективна причина за това състояние на партиите и тя е в партийнолистовата избирателна система. Нинова просто оптимизира БСП за нея. За да се поддържа йерархичната пирамида, Нинова е принудена да отстранява всички, които се мислят за самостоятелни играчи. Така беше при Виденов, така беше при Първанов и при Станишев.
