Целта е да не мислим за битовите неща, а да се съсредоточим върху важните проблеми - колко са образовани и грамотни децата ни, конкурентни ли са на европейския пазар, каза заместник-министърът на образованието и науката
- Г-жо Младенова, как ще се промени училището с милионите за STEM центрове?
- Надявам се това да бъде първата крачка към фундаментална промяна по отношение на българското училище. Планът за възстановяване и устойчивост е финансов инструмент, който трябва да допринесе за тръгването в по-добра посока. Българското образование има доста проблеми. Те категорично не се заключват само в материалната база, но според мен основата, върху която трябва да стъпим, са модерни, добре изглеждащи, подредени училища, за да може след това да се насочим към същинските проблеми в средното образование.
Планът е средство за постигане на тази цел. Това по-скоро ще бъде в помощ, за да не мислим за битовите неща, а най-накрая да се съсредоточим върху важните - за това колко са образовани децата ни, грамотни ли са достатъчно, конкурентни ли са на европейския пазар на труда.
- Как ще стане разпределението на средствата?
- Всяко училище само трябва да вземе решение от какъв STEM център се нуждае. Не им казваме задължително по химия, физика, математика, 3D или роботика. Те сами трябва да преценят и да подадат концепция за изграждане на такъв център. В случая проекти няма да има.
Всяко училище ще получи точно определени средства
и те са качени на страницата на МОН. Няма нужда обаче от проект. Стига концепция, приета на педагогически съвет. Под нея трябва да са се подписали учителите, които ще работят в STEM кабинетите. Ако е по химия, учителят по химия. Ако е по физика - физикът. Така ще сме сигурни, че има капацитета след това да преподава, макар че никой не се съмнява във високата квалификация на преподавателите. Трябва обаче да бъде осъзнато решение, за да се използва по най-добрия начин.
Вече направихме едно обществено обсъждане. В него се включиха хора, които даваха предложения по техническите спецификации. Те са задължителни изисквания от Европейската комисия. Няма как да вземем средствата, без да имаме минимални технически изисквания и спецификации. Оттам нататък ще се надгражда по отношение на техниката, за да не се взема техника, която някой да сложи в един гараж и след 1 година да не може да работи, както трябва.
Всяко училище само̀ ще обявява обществените поръчки. Целта е да се купи най-добрата техника, която да се използва поне няколко години напред.
- Очаква ли се със STEM центровете да се увеличи интересът за сътрудничество на бизнеса още от гимназиалния етап?
- Задълбочаването на сътрудничеството с бизнеса по-скоро виждаме в центровете за високи постижения за 28-те региона в страната, които също финансираме по плана за възстановяване и устойчивост. И към момента това сътрудничество е добре изградено, но винаги можем да искаме повече.
Още повече че при тези центрове се взима конкретната специфика на региона и там ще се развиват кадри, които са важни за местната икономика.
И друг път съм имала възможност да кажа, че съм голям привърженик на бившите техникуми, защото те създаваха изключително важни кадри. Всъщност
сега се опитваме да върнем престижа на професионалното образование
чрез професионалните гимназии, защото не може всички български граждани да са с хуманитарни профили. Трябва да наблегнем и на природо-математическите специалности, защото там имаме голям недостиг на преподаватели, който следва от недостига на ученици, съответно студенти. Обучението в езикови гимназии е много хубаво, защото в съвременния свят вече не е достатъчен един чужд език. Но в един момент се оказа, че няма кой да работи в редица сектори на икономиката. Затова и започна прилагането на програми за дуално обучение, като почерпихме от опита на Швейцария, Германия и Австрия. А всъщност това е нашата програма от едно време – едновременно обучение и работа по фирмите, които са в съответния регион.
