КАКВО ли не се случи на училищния фронт през последните години. Отличниците щяха да плащат по-малко от двойкаджиите. Вузовете вдигаха, а след това намаляваха таксите. Думата "реформа" се вихреше из училищните и студентските коридори. Психолози се опитваха да намерят лек за онези симптоми на реформата, които я превръщаха в насилие. Намалиха отсъствията, които могат да се извиняват от родители. И, разбира се, въведоха големия матурен проект.
Къде добре, къде не толкова, българската образователна система се опитва да не крета, а да се движи малко по-бързо. Някои от въпросните "реформи" трябваше да се случат отдавна. Хубавото е, че все пак се случиха.
Сигурно след години, когато надникнем в произволно училище, ще открием любознателни ученици, умни учители, отлични оценки в бележниците и добра храна в училищния стол. Тези светли бъднини може да дойдат скоро, кой знае.
С подобен реформаторски плам идва и новата идея за прекършване на дългогодишната дружба между предметите български език и литература. Казваме браво за тази идея.
Идеята на учители, преподаватели в СУ "Св. Климент Охридски" и филолози е много добра. Няма как да сте забравили, че и двата предмета страдаха от ненужното си съжителство в една тясна гарсониера. Идваше момент, когато учителят и учениците отварят учебника, натъкват се на стотици страници материал по литература, който трябва да бъде претупан - и някак естествено българският език отпадаше от часовете за сметка на литературата.
Трябва да призная, че аз и мои приятели, учили в края на 80-те години на миналия век, страдаме от това механично изпадане на българския език от часовете. Фокусирани върху литературата, нашите учители неглижираха значението на обучението по български. Ние също се отнасяхме нехайно. Българският език, като роден, уж го знаехме, а се оказа, че нищо не знаем. И резултатите не са приятни. Днес пишем както ни падне, не мислим върху думите, не си играем с езика, не се вълнуваме от неговото съществуване и развитие.
Сигурно няма нищо необичайно в това от време на време да се проверява в речника дали "утвърждавам" се пише с "у" и "одобрявам" с "о". Тук не става дума само за правилното изписване на определени думи, а за умението да се пише, мисли и говори на правилен български език. Всеки от нас греши и голяма част от тези грешки са толкова дълбоко вкоренени в съзнанието, че е трудно да бъдат изтикани на повърхността.
Няма нищо по-забавно от това да разполагаш с възможности и да си играеш с езика. Това е богатство, което прави живота по-цветен, простете за клишето. Представете си следната игра - затваряш очи и посочваш буква от азбуката. Да речем, че се спираш на "в" и някой казва думата "вода". Колко точно са тези ученици, които могат без затруднения да напишат интересно есе на правилен български език по темата "Вода"? Колко са тези, които имат граматическата основа и развинтената фантазия, за да си играят с думите и езика, но да си играят според правилата? Не са много, защото граматическата основа (българският език) и развинтената фантазия (литературата) деляха един чин, съвсем ненужно.
Спомням си, като завършихме училище, попаднахме на някаква обява за курс по creative writing. Шах с пешка - какво ли е това? Когато един от преподавателите, американец, ни "светна", че creative writing са безброй игри с думите и езика, които раждат хубави неща за четене, останахме озадачени. Нямаше как да успеем в този курс - до този момент сме учили наизуст какво е подлог и сказуемо, а после наизуст размисли и страсти по "Под игото". Разбира се, в подлога, сказуемото и "Под игото" няма нищо лошо. Лошото дойде с ученето наизуст.
А той, горкият специалист по creative writing, искаше да обясни как да подреждаме думите в изреченията по различен начин. Как и кога да вадим глагола отпред. В кое време да пишем. Да не се страхуваме от дългите изречения. Да позволим на пунктуацията да контролира ритмиката. Да редактираме и режем с острата ножица. Да си играем с думите дори в сериозни истории. Да избягваме клишетата, но и да не се страхуваме да адаптираме от хрумките на другите. Да вкарваме диалог, когато читателят най-малко очаква.
Тези тъй хубави неща, които превръщат писането и говореното на майчин език в нещо приятно, трябва да се учат в училище. Използването на таблети, YouTube, мобилни телефони и всички други модерни технологии е чудесно, трябва да се създават училища модели, в които това да се прилага. Това обаче няма как да се случи без силна и здрава основа, каквато би се получила при разделянето на българския език и литературата в отделни предмети.