Оригинална идея за мемориал в памет на Апостола сподели неотдавна пред “24 часа” известният живописец проф. Греди Асса.
Художникът предложи да се изкопае зала под земята в Ботаническата градина под Факултета по журналистика и на 300 м от Паметника на Левски в столицата. В нея да има 10-метров мултимедиен екран, върху който при влизане на посетител да се прожектира кратко видео с динамично изображение на облачно небе, ритмизирано от движението на махало. Под екрана да е разположено няколкометрово водно огледало, оградено от седем скулптури на черни гарвани. Няколко стълби от подиума на монумента да отделят посетителите от него - символиката на изкачването им препраща към издигане до духовната висота на Левски, сподели проф. Асса.
Художникът нарече проекта си "1 минута тишина" и обясни, че това ще е място освен за отдаване на почит към Апостола на свободата и за равносметка за онова, което всеки, дошъл да се поклони пред националния ни герой, е направил за родината си.
Проф. Асса аргументира идеята си с учудването защо досега не сме изградили убежище за Апостола, след като и до ден днешен не знаем къде е гробът му.
Потърсихме за коментар на идеята на известния живописец проф. Николай Овчаров, доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН и младата архитектка Теодора Нинова. Ето отговорите им.
Доц. Христо Попов*: Идеята си струва, но Ботаническата градина едва ли е точното място
Идеята на проф. Греди Асса за изграждане на възпоменателен мемориал за Апостола на българската свобода Васил Левски е много хубава. Но аз не съм сигурен, че Ботаническата градина е правилното място за създаване на такъв тип пространства и съоръжения, особено когато става дума за подземна зала. Там наблизо са и някои от най-старите сгради на Софийския университет, свързани с историята на първото и най-голямо висше учебно заведение в България.
От друга странаЫ тази част на съвременна София се разполага върху източния некропол на антична Сердика. Спомнете си през последните години колко съобщения имаше в медиите за откритите антични гробници на мястото на бившето кино “Сердика”, а сега хотел “Хаят”, както и при чешкото посолство. Неслучайно наблизо е и църквата “Света София”.
Срещу Столичната община също има експонирана една от откритите през последните години гробници - тази на Хонорий. Вижте на каква дълбочина е тя. Ако се тръгне към изграждането на подземна зала в близост, освен че най-вероятно ще попаднем на останки от друга епоха, това би създало и ред организационни, административни, а и технологични и методически трудности. Как тогава да бъде извършено подземно проучване под Ботаническата градина и необходимо ли е наистина?
Според мен не са едно и две местата в столицата, свързани с Левски, и тази иначе добра идея за възпоменателен мемориал за Апостола може да се осъществи и свърже с някое от тях.
*Авторът е директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
Арх. Теодора Нинова: Подземна зала за почит към Левски? Ценното е, че възбужда обществена дискусия
Радвам се, че интересни идеи като тази на проф. Греди Асса за възпоменателен мемориал за Левски излизат на бял свят. Ценни са, защото възбуждат начало на дискусия по въпроса, която трябва да е обществено достъпна. И когато се стигне до конкретен проект, особено когато става дума за толкова свята за българина личност като Апостола на свободата, той да бъде плод на един колектив от архитекти, историци, археолози, изкуствоведи, културоведи и т.н.
Такъв мемориал е нужен, защото ще е обръщане към по-новата ни история, а в София липсват такива места за разлика от родните градчета на светли личности като Левски. Но трябва да бъде мислен по-мащабно.
Според мен оригиналната идея на проф. Асса вади елемент от историята на Левски - гибелта му, която натъжава. Но обесването на този велик българин не е онова, което хората отиват да почетат пред паметника му. Апостолът преди всичко е високоморален образ и вдъхновение, към които всеки посвоему се стреми. Дори външният му вид - сините очи, русата коса, погледът му, увлякъл толкова много хора, са по-важни от грозната му и трагична гибел. На тази по-светла част от Левски трябва да се поклоним в минута тишина.
Освен това се съмнявам, че отивайки в подземната зала с черните гарвани, човек би се замислил какво сам би направил за родината си. Ще излезе по-скоро натъжен.
Има и още едно съображение: съвсем наблизо до Ботаническата градина, където е замислено да е мемориалът, в основите на хотел “Сердика”, който се намира в пряка на ул. “Московска”, е част от стадиона на древна Сердика. Бил е встрани от града, чиито порти знаем докъде стигат, но не знаем докъде се простират границите на стадиона. Затова при разкопки на това място е напълно възможно да се натъкнем на друга епоха, което може да смени фокуса.
Другото съображение е, че изграждането на мемориал на 300 м от паметника ще разсее потока от хора. Поколения чистосърдечно са отдавали почит на този велик българин вече два века тъкмо пред него. Затова не мисля, че Паметникът на Левски си е изпял песента, а че е жив по свой собствен начин в живота на съвременна София и България.
Проф. Николай Овчаров: Ако мемориалът е на 300 м от паметника, ще раздвоява хората
Подкрепям напълно идеята да се направи мемориал за Левски като място за поклонение. Нека обаче тази идея да се ошлайфа, да стане по-ясна. Защото ми се струва, че предназначението на такова място малко се дублира с Паметника на Левски.
На първо четене се питам няма ли да се разцентроват събитията около тези две места, отстоящи едно от друго на 300 м? Къде да се поклонят хората на поредната годишнина от обесването на Апостола на свободата - на паметника му или пред мемориала в подземната зала? Трябва още да се помисли.
