Или защо фондациите надвиват демокрацията
Кой смятате, че победи в Грузия – демокрацията или либерализмът? Ние смятаме, че те са двете страни на една и съща монета, но доста често тези две идеологии воюват помежду си. И когато либерализмът получи помощ от чужбина, демокрацията обикновено губи.
Както е известно, управляващата партия “Грузинска мечта” се опита да прокара същия закон, който у нас обещава “Възраждане” – да задължи неправителствените организации (НПО), които получават грантове от чужбина, да се регистрират като “агенти за чуждо влияние”.
Те са си такива, но пък, от друга страна, закъде е Грузия без чуждото влияние? Грузинците са патриоти, по принцип са демократи, но тепърва трябва да бъдат превъзпитани в духа на либералните ценности. Заявката им за членство в ЕС е под тежки условия да се променят. А надзорниците за тази промяна са именно фондациите. Те са като свещените крави в Индия.
Законът мина на първо четене, но после прогресивната младеж излезе на площада и играта загрубя, ЕС размаха пръст, посолствата привикаха премиера и парламентът се принуди да бие отбой. И ето как
либерализмът
надви
представителната
демокрация
Твърди се, че протестиращите са били около 20 хиляди. А за партията “Грузинска мечта” на последните избори гласуваха близо 1 милион. 1 към 40. Така че кой е по-силен - вотът на народа или гласът на площада? Демокрацията или либерализмът?
Опитът от грузинските протести е много поучителен за нашата партия “Възраждане”. Тя е много по-слаба от “Грузинска мечта”, а обещава много по-велики подвизи. “Мечтата” има цели 90 от общо 150 депутати, докато “Възраждане” имаше едва 27 от 240 в последния парламент. На 2 април се очаква да го докара до 40 мандата, но и това ще е едно нищо. За да постигне и 10 на сто от обещанията си, на “Възраждане” ще ѝ трябва най-малкото квалифицирано мнозинство плюс железни нерви. Второто може би го има, но за първото – забравете. От умрял човек писмо.
През целия български преход 3 пъти една партия е имала над 50 на сто от мандатите в парламента. В два от трите случая партията падна от коня преждевременно. А за квалифицирано мнозинство и дума не може да става.
Площадът винаги ще е по-силен от “Възраждане”, тъй като той принадлежи на фондациите, социалните мрежи, посолствата, студентите и
всички, които
живеят около
жълтите павета Още през 1990 г. паветата свалиха не едно, а две правителства на Луканов. През 1997 г. пак паветата прогониха правителството на Виденов и целия парламент. През 2013 г. те свалиха първото правителство на Бойко Борисов и закриха парламента малко преди да му свърши мандатът. Но само дни по-късно вятърът на паветата се обърна и те започнаха да клатят правителството на Орешарски, зад което стояха БСП, ДПС и златният пръст на Сидеров. То пък падна през 2014 година. Днешната политическа криза тръгна пак от площада и вече 2 години демокрацията е отменена.
Това означава, че дори г-н Костадин Костадинов да състави еднопартийно правителство, което изглежда невероятно, площадът ще му наложи вето. Както вече казах,
тълпата, която владее паветата, винаги има
за съюзник международната общност и младежката наивност.
Така е в Грузия, така е и у нас. А парламентът винаги е сам, неуверен в себе си и уплашен. И как да е уверен в своята преценка, когато не е избран пряко от народа, а е назначен от олигархията благодарение на партийнолистовата избирателна система. Такъв парламент е винаги с насрани гащи.
В Грузия партията “Грузинска мечта” очевидно се ползва с народната подкрепа, тъй като печели самостоятелно парламентарно мнозинство три пъти поред - нещо непостижимо в България. Тя е пронатовска и проевропейска, но малко сдържана и реалистична към Русия. Докато нейният опонент – Единното национално движение (ЕНД), основано от знаменития Михаил Саакашвили, е още несдържано натовска и активно антируска. Както знаем, през 2009 г. Саакашвили нападна руските позиции в Северна Осетия, с което доказа своята готовност да жертва страната в името на ценностите.
Вярно, това завърши катастрофално за Грузия, а Саакашвили е в затвора, но важното е, че ЕНД е по-правоверната и по-либерална партия. Тя трябваше да е на власт, ако не бяха грузинците.
Но аз се абстрахирам от политиката, за да разгледам нещата чисто математически.
На изборите през 2012 г. “Мечтата” взе 48,68 на сто от гласовете и получи 76 на сто от мандатите - 115 от общо 150. През 2020 г. при същия процент от вота тя взе 25 мандата по-малко. Причината е, че фондациите и външният натиск я принудиха да смени избирателната система в свой ущърб. През 2016-а половината депутати се избираха мажоритарно, а през 2020-а – едва една пета. Освен това при пропорционалния вот бариерата бе свалена на 1 процент. В резултат сега в парламента има 7 партии с под 4 на сто.
Защо “Мечтата” се съгласи да размени кон за кокошка? Защото не издържа на външния натиск и натиска на тълпата. Брюксел и Вашингтон поискаха чисто пропорционална система, за да държат грузинската власт за ушите.
Пак повтарям, управлението на “Мечтата” също е пронатовско и проевропейско, но по-умерено, реалистично и малко повече център-ляво, докато ЕНД е войнствено антируска и ултрадясна. При управлението на Саакашвили Грузия оглавяваше класацията Doing business, както и друга една класация за нивото на корупцията.
Корупцията също бива два вида –
патриотична и глобалистична
Нашата ни е по-мила и затова “Мечтата” печели мнозинства във всеки отделно взет едномандатен избирателен район, докато ЕНД не успя да вземе нито един мажоритарен мандат нито през 2016, нито през 2020 г.
Изводът е очевиден – ако една партия наистина е патриотична, тя се бори за мажоритарни избори. Само те могат да дадат сила да удържи на натиска и да изпълни обещанията си. Това е лакмусът за патриотизма. Ако партията се прави на патриотична, но не иска мажоритарни избори в 2 тура – значи шмекерува.
Уви, от различните патриотични групировки до този момент нито една не минава този тест - нито “Атака”, нито НФСБ, нито ВМРО, нито сега “Възраждане”. Нито една не пожела народа си за суверен.
