Ще получат по-висока доходност, а и ще инвестират в страната си
Освен другите събития 2022 г. донесе и съществена промяна на конюнктурата на международните капиталови пазари. Високата инфлация предизвика промяна на паричната политика към повишаване на лихвите и това автоматично повиши, най-общо казано, цената на заемите. В резултат
всички заемополучатели ще изпитат затруднения,
в това число и българската държава.
Българският бюджет е на дефицит в последните години, поради което част от бюджетните разходи се финансират от капиталовите пазари, чрез емитиране на държавни ценни книжа (ДЦК) – т.е. държавата взема заеми. Доходността за инвеститорите по тези заеми (по същество лихвата, която държавата трябва да изплаща за заема) дълго време беше относително ниска и държавата се финансираше, заплащайки годишна
лихва около и дори под 1%
Но това хубаво (за българската държава) време приключи. От втората половина на 2022 г. изискваната от инвеститорите доходност се повиши и проведените от Министерството на финансите аукциони за продажба на ДЦК на вътрешния пазар показаха, че държавата може да се финансира вече при много по-различни нива на лихва – между 4,01% и 5,65% за облигации, които падежират съответно след десет и половина години и пет и половина години. Нещо повече, тези нива на лихвите са получени при непълна реализация на 3 от последните 4 аукциона. Това означава, че част от заявките за покупки на държавни ценни книжа са били при условия, изискващи дори по-висока доходност за инвеститорите, и поради това Министерството на финансите не е мобилизирало изцяло финансовия ресурс, който е бил планиран.
Нека сега погледнем малко напред. След изборите на 2 април предстои приемане на нов бюджет за 2023 г., но ако се съди по изпълнението на бюджета за 2022 г., той ще бъде с дефицит не по-малко от 6 млрд. лв. Средносрочната бюджетна прогноза до 2025 г. предстои да се актуализира, но отсега е ясно, че бюджетът ще продължи да е на дефицит и за следващите години. В същото време тенденцията за момента е лихвите да се покачват и вероятно ще останат сравнително високи в този тригодишен период. Тези обстоятелства дават основание за тревога относно големите плащания, които страната ще трябва да направи за обслужването на новите дългове.
Може ли да се направи нещо по въпроса? Може ли да се противодейства в някаква степен на описаната тенденция на влошаване на пазарната среда за финансиране на публичните разходи в България? Отговорът е ДА, може и трябва да се даде по-добър достъп и да се стимулира широката публика да купува ДЦК на вътрешния пазар.
Понастоящем всеки инвеститор, бил той индивид или организация, може да инвестира в български ДЦК, но за целта трябва да ги закупи от определени финансови институции – т.нар. първични дилъри. Това води до трудности от логистично естество, поражда трансакционни разходи и намалява доходността за инвеститорите. В резултат на това, както и на ниските лихви досега, българските граждани и нефинансови предприятия на практика почти не инвестират в български ДЦК. Техният дял от общия държавен дълг е не повече от 2 - 3%. При тези условия търсенето на първичния пазар
се формира само от първичните дилъри
и отразява техните изисквания за доходност от този пазар.
Но това може да се промени. Напълно възможно е държавата да провежда систематична информационна кампания с образователен и маркетингов характер, целяща стимулирането на интереса на българските граждани и фирми да инвестират в ДЦК на българската държава на първичния пазар. Съвременните информационни технологии дават възможност да се организира подходяща инфраструктура за пряко участие на граждани и фирми на първичния пазар.
В случай че такава програма се реализира, картината ще се промени - тогава търсенето ще се формира от много по-широк кръг потенциални купувачи на ДЦК и ще е подкрепено от много по-голям финансов ресурс.
И ето какво може да се очаква:
Първо, ще спаднат лихвите, които държавата трябва да заплаща за финансирането на бюджетните дефицити. Засиленото търсене и по-голямата конкуренция ще рефлектират в по-изгодни за държавата условия за финансиране. За ориентация нека предположим, че лихвите са по-ниски, примерно с 1%. Вместо сегашните 5,65% да допуснем формирането на лихва от порядъка на 4,65%, която е доста по-висока от лихвата, по която сега се финансират държави като Хърватия (3,49%) или Кипър (4,1%) и е близка до лихвите за Гърция, Италия, Литва, Латвия. Т.е. не е нещо невъзможно. При такава лихва и ако се запази сегашното съотношение на финансиране от вътрешния пазар на приблизително половината от дефицита, само за трите години 2023 - 2025 г. българската държава
би спестила сума от порядъка на поне 400-500 млн. лв.
Второ, българските домакинства ще получат значително по-добра доходност за своите спестявания. Спестителите биха имали ясен интерес да получават по-високата доходност на ДЦК и по този начин поне частично да намалят загубите си от инфлацията.
Трето, ще се подобри връзката между гражданите и бюджета. Повече граждани ще са наясно с бюджета на страната, с нуждата от неговото финансиране и цената му. Повече граждани ще се интересуват и ще са наясно с услугите и обществените фондове, които се осигуряват от бюджета. Също така повече граждани ще могат чрез спестяванията си да финансират инфраструктурата, образованието, сигурността и здравеопазването на собствената им страна.
Четвърто, ще се повиши финансовата култура на българите и държавните ценни книжа ще станат част от инвестиционния портфейл на много домакинства и нефинансови предприятия, което е естествено за всяка развита страна с пазарна икономика.
