Достойният човек не се храни със зрелища
Има едни такива думички, дето не са съвсем забравени и все още са изпълнени със съдържание. Чест, доблест, достойнство.
Просто кодекс на човешкото поведение. Не че се спазва, защото е от неписаните закони. Поведението на всеки човек зависи от моралните му устои, от възпитанието, от интелигентността му и всеки отговаря за себе си с какъв поведенчески статус ще го възприемат хората. Защото пък хората възприемат индивида пак според собствения си кодекс на поведение.
Объркано ви звучи? Не, не е. И ако съм се захванала да вадя горещите кестени на един скандал от огъня на обществените възпламенявания като всяко чудо за три дни, то е, защото винаги се намира по някоя неведома бабка да дотури
съчка в кладата на Ян Хус, о, свещена простота
Това е алегория, не конкретика. Не че ми е приятно да анализирам скандали. И не че не ме сърбяха ръцете да изкажа мнение още когато този специално лумна. Но точно намясто ми дойдоха думите на Юлиан Вергов, че когато се развихри нещо такова, трябва да се въоръжиш с търпение, защото истината винаги излиза наяве.
Аз истината мога да защитавам единствено от своята гледна точка въз основа на известните публично факти.
Значи. Пламва социалната мрежа от отчаяни поплаци за свирепо насилие върху жена (известна в рамките на артистични изяви) от неспоменаван, но намекван извършител. О, ужас, нали? В ХХI век мъж нанася побой над жена! В който и век да е, подобно деяние няма как да е толерирано, о темпора, о морес, нали? Нормалните хора още от първия постинг забелязаха несъответствия - случката се случва преди пет години, защо се развява сега?! На разсъждаващите веднага се набива в очи обяснението на потърпевшата - мълчала, защото била цит.: никой, бояла се за кариерата си и т. н. Много познато бе, драги читатели,
това Холивуд го игра вече,
бая “митутки” пъкнаха от нищото на овехтелите си кариери. И немалко известни творци го отнесоха. Аз като жена нямаше как да реагирам, освен да задам резонния въпрос: “Що чака петилетка, що не си извади медицинско, що предпочете да станеш “някой” (според себе си) и защо??? не кажеш кой е този насилник, който цит.: рита в лицето с мъжката си обувка?
Но, както всички знаем от древни времена, скандалът продава. И не, не искам да обвинявам за действията една жена, която един ден ще стане майка.
Но като майка откровено заявявам, че ако някой само с мисъл, недай боже, с действия посегне на някое от децата ми, ще си обуя мъжки обувки.
Темата за насилието над жени е болна за нашето общество. И много удобна за яхане от разни организации. Който не е наясно с достойнството си, лесно става жертва. Не на насилието, а на размахването му в публичното пространство, докато хиляди (не е голямо числото, за съжаление, никак не е) жени,
подложени системно или спорадично на
домашно насилие, просто го търпят
Заради семейството, децата, комшиите, колегите. И заради едната си чест. Защото да признаеш такова нещо, се счита за срамно. Ставаш оная, дето я бъхти мъжът . А ти си просто достоен човек, сгрешил в избора си. И избираш да слагаш тъмните очила, когато отиваш на работа, и да се усмихваш, че си паднала в банята.
Аз познавам такива жени, вие също познавате. Дали постове във фейсбук от рода на преби ме пред 30 души, пък бяхме само двамата в една стая на снимачен терен и той жестоко ме изрита, после влязоха колеги, ама продуцентът потули всичко (цит. по смисъл), несъответни помежду си, няма да ги изброявам, та въпросът ми е
дали това ще помогне на онези хиляди жени, неизвестни от екрана?
Не, няма да помогне, напротив.
Най-много фразата да се видоизмени на “оная, дето е като еди-коя си от еди-кой си сериал”. И на кого ще помогне това? Рекламното лице ще спре ли насилието? Колкото го спря Амбър Хърд.
Прокуратурата, която се самосезира, излезе оня ден със становище, че няма доказателства срещу нарочения за насилник.
Лично на мен тази историйка намирисва и на реклама на трети страни. Просто имам добър нюх, с който не ангажирам никого, нито въвеждам в заблуждение. Ще мине и ще замине.
Тя световната слава отминава, че някакво скандалче ще се задържи на обществената ни сцена.
И знам, че това няма да окаже влияние върху доказаните актьорски качества на Юлиан Вергов. Но както гласи една древноиндийска мъдрост: “Достойнствата не са така очебийни, както пороците”. Достойният човек не се храни с хляба, замесен от зрелища.
