ЕВРОПЕЙСКАТА комисия официално предложи да се прекрати процедурата по свръхдефицит за България.
Решението е добре дошло, но новина де факто няма, тъй като от няколко месеца вече разполагаме с данните за 2011 г., от които ясно се вижда, че нашият дефицит е под границата от 3%. Няма как да останем в процедура по свръхдефицит, при положение че нямаме такъв.
По-интересна обаче е оценката на Комисията по нашата Национална програма за реформи и Конвергентна програма - два документа, които ние периодично актуализираме и представяме в Брюксел.
Първият съдържа политиките на България по европейската Стратегия 2020, а вторият е свързан с нашия ангажимент да се присъединим към еврозоната в неясно бъдеще.
Както традиционно сме свикнали да четем в тези доклади, това, което е свършено до момента, е крайно недостатъчно и далеч от това, което остава да се направи. В прав текст се казва, че реформаторските усилия са били "ограничени" най-вече по отношение на пазара на труда, образованието и енергетиката.
На пазара на труда и свързаното с него образование е отделено най-голямо внимание. И това не е случайно. Данните за заетост и безработица показват, че въпреки лекия растеж на икономиката през 2010-2011 г. пазарът на труда в България изобщо не е излизал от кризата и стабилно се влошава от 2009 г. насам.
Още по-притеснителни са данните за младежката заетост и безработица, които са далеч по-лоши от средните. Докато общият коефициент на безработица е 12,9% за първото тримесечие на 2012 г., безработицата при младежите (от 15 до 29 г.) е почти двойно по-висока - 23%.
ЕК обръща специално внимание на един малко известен показател в България - дела на младежите, които са извън образование, обучение и работа.
По него България е безспорен шампион в ЕС с дял на тези младежи от 21,8% през 2010 г. спрямо 12,8% средно за целия ЕС. Дори и да допуснем, че част от тези младежи работят в сивия сектор, това е изключително притеснителна статистика.
Едно от обясненията на ЕК за проблемите на нашия трудов пазар е именно практиката на административно налагане на минимални осигурителни прагове и особено тяхното постоянно увеличаване.
Както и самата комисия отбелязва, тези прагове правят нискоквалифицираните работници прекалено скъпи и съответно намаляват шансовете им за наемане.
Това е всъщност и един от основните изводи в наскоро публикуваното изследване на ИПИ за пречките пред запазването и създаването на работни места. Въпреки кризата минималните осигурителни прагове продължиха да се увеличават от началото на всяка година.
Това съответно не позволи на пазара на труда да се съживи през последните 2 г. въпреки известното възстановяване на икономиката.
Най-малкото, което би могло да се направи, ако искаме работодателите да разкриват нови работни места, е да върнем минималните осигурителни прагове на нивата им отпреди кризата.
Постоянното вдигане на минималната заплата, макар и с други намерения, е вреден инструмент от гледна точка на заетостта. Ясно е, че колкото по-скъпо става на работодателите да наемат хора, толкова повече те ще се замислят, преди да открият ново работно място.
Предвид това, че минималната заплата се получава най-вече от младежи, възрастни и нискоквалифицирани работници, нейното увеличение прави тяхното наемане все по-трудно.
Дори те да искат да работят на по-ниска от минималната заплата - примерно с цел да натрупат опит или просто за да "вържат двата края" - те нямат тази възможност.
Очевидно проблемите на пазара на труда не са само циклични (т.е. не зависят от това дали икономиката расте, или не), а са в голямата си част структурни.
Това се изтъква ясно и от ЕК, която изказва опасения, че ние трудно ще постигнем целта си за заетост от 75% през 2020 г., ако продължаваме да следваме същите (стари и неефективни) политики
Не е тайна, че т.нар. активни мерки на пазара на труда в най-добрия случай са доста скъпи и дават кратковременен резултат - т.е. с прекратяването на съответната програма за заетост бившите безработни отново остават без работа.
ЕК критикува и работата на Агенцията по заетост, като казва, че обещаните мерки за подобряване на работата й се отлагат с години. Не са спестени и критики за бавното ни усвояване на средства от Европейския социален фонд.
Като цяло повечето от критиките на комисията по отношение на пазара на труда и образованието съвпадат и с нашите периодични препоръки за облекчаване на регулаторните тежести на пазара на труда.
Това, което е ключово за разкриването на трайни работни места, са бизнес средата и регулациите по наемането и освобождаването на работници.
