Китайският лидер Си Цзинпин вчера пристигна в Москва на тридневно посещение, което дава силен политически тласък на руския президент Владимир Путин на фона на продължаващите боеве в Украйна. Китай и Русия определиха пътуването на Си като част от усилията за по-нататъшно задълбочаване на тяхното "безгранично приятелство", посочва Асошиейтед прес.
ТАСС цитира думите на китайския президент, който изрази увереност, че посещението му ще даде нов тласък на развитието на руско-китайските отношения и стратегическото взаимодействие между двете страни. Развитието на отношенията между Китай и Русия не само носи осезаеми ползи за народите на двете страни, но и има значителен принос за напредъка на света като цяло, подчерта Си.
Тази демонстрация на съюзни отношения подхранва тревогата на Запада, че Китай може да стигне по-далеч от дипломацията или икономиката в подкрепата си за Русия и да създаде мощен блок, противопоставящ се на НАТО и САЩ, смята американското издание "Ню Йорк таймс". Зад демонстрациите на приятелство между двамата лидери стои чистата геополитика. И Китай, и Русия се противопоставят на глобален ред, доминиран от САЩ и техните съюзници, и това изглежда надделява над всички възражения, които Си може да има относно нахлуването на Путин в Украйна.
Китай не одобрява войната на Русия в Украйна и оповести предложение от 12 точки за нейното прекратяване. Но Пекин далеч не е осъдил руската агресия и посещението вероятно ще бъде изтълкувано в някои страни като мълчаливо одобрение на действията на Русия. Двете страни все повече се обединяват в обща враждебност към САЩ и техните съюзници, въпреки че американската и китайската икономика, които далеч превъзхождат руската, остават силно преплетени. Някои анализатори сравняват възгледите на Пекин за Тайван с тези на Русия за Украйна.
През изминалата година Москва насочи много гневна реторика срещу Запада, посочва сп. "Политико". Обемът на тази реторика понякога заглушава един неудобен факт за външнополитическата преориентация на Москва от Запада към съюзници като Китай и Иран: руските елити не са особено въодушевени от новите си партньори. Това отразява дългогодишното руско високомерие спрямо източния си съсед, датиращо от времето на Сталин и Мао. Руското пренебрежение, насочено спрямо Иран, е още по-голямо.
Тези чувства са взаимни. Някои китайски дипломати изразяват значително раздразнение от действията на Русия в Украйна. Според тях инвазията е нарушила стратегическа ситуация, която е била благоприятна за Китай. По подобен начин руските анализатори се оплакват, че двустранните им отношения с Иран са възпрепятствани от историческите претенции на Техеран.
Въпреки тези взаимни чувства на раздразнение обаче изминалата година даде на всички тези страни важен урок: колкото и да имат проблеми помежду си, те имат много по-големи проблеми със САЩ. Докато налагаха мащабни санкции срещу Русия, през последната година САЩ предприеха и завой в отношението си спрямо Китай. Политиките, които изразяват това отношение, варират от въвеждането на строг контрол върху износа, през публична подкрепа за Тайван, до заплахата от евентуална забрана на приложението "ТикТок". В същото време администрацията на Байдън по същество продължи да провежда политиките на статуквото спрямо Иран. Усилията за съживяване на иранското ядрено споразумение се провалиха.
Така и трите страни се оказаха подложени в различна степен на санкционни режими, ръководени от САЩ и не е изненадващо, че започват да работят в по-тясно сътрудничество. Иран е на финала на процеса на получаване на пълноправно членство в Шанхайската организация за сътрудничество - форум за сигурност, ръководен от Китай и Русия. Китай помогна да се сключи споразумение между Иран и Саудитска Арабия за възстановяване на дипломатическите им отношения. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е "все по-загрижен", че Китай може да достави оръжия на Русия. Отношенията между Иран и Русия се развиха стремглаво в хода на войната в Украйна, като говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби ги определи като "пълномащабно партньорство в областта на отбраната".
Този зараждащ се съюз пасва на американското предразположение да се поставят всички противници на САЩ под общ знаменател. По време на пика на Студената война мнозина американски политици приемат, че комунистическият блок е монолитен. И през настоящия век част от външнополитическата общност често изказва мнението, че САЩ са изправени пред някаква "ос". През януари 2002 г. в своята реч "За състоянието на съюза" Джордж Буш взе на прицел Иран, Ирак и Северна Корея, като предупреди, че "държави като тези и техните терористични съюзници представляват ос на злото, въоръжавайки се, за да заплашват мира по света". Десетилетие по-късно, по време на президентските избори в САЩ през 2012 г., Мит Ромни предупреждаваше за зараждаща се "ос на авторитаризма". По онова време предупреждението на Ромни беше отхвърлено, но през последната година наблюдатели от целия американски политически спектър прегърнаха идеята с цялото си сърце. Неясното безпокойство, което наблюдателите в САЩ изпитват, тъй като по-голямата част от глобалния юг не е съгласна със санкциите срещу Русия, подхранва този страх, че голяма част от света може да се обедини срещу САЩ.
САЩ могат да отговорят на зараждащата се коалиция между Русия, Китай и Иран по един или друг начин. Единият подход е да продължат да следват политики, които се противопоставят на тази група държави в обозримо бъдеще. Обаче въпреки че слагането под общ знаменател на противниците на Америка може да изглежда привлекателно, то създава и усложнения. На първо място, това прави много по-трудно изграждането на коалиции за сдържане. Индия например може да е съгласна да сдържа Китай, но историческите ѝ връзки ще затруднят противопоставянето на Русия. САЩ няма да имат друг избор, освен да разчитат на ад хок коалиции, които не са напълно синхронизирани, предаде БТА.
По-големият проблем е, че този светоглед не отчита безбройните начини, по които външната политика на САЩ е процъфтявала, когато е разделяла, а не е обединявала противопоставящи се коалиции. Ключов елемент от доктрината за сдържане на Джордж Кенан е използването на разломите в комунистическия блок. Това води до затопляне на връзките с Югославия на Тито през 50-те години на миналия век и с Китай на Мао през 70-те години на миналия век. Нито една от тези страни не е либерална демокрация, но САЩ намират обща кауза с тях, за да се съсредоточат върху по-голямата заплаха - Съветския съюз. Именно тази гледна точка е и в основата на противопоставянето на Републиканската партия на подкрепата за Украйна срещу Русия. За някои от поддръжниците на Тръмп Китай е по-голямата заплаха и следователно всяко противопоставяне на Русия е или напразно усилие, или директно води до сближаване на двете най-големи сухоземни сили в Азия.
Така за политиците на САЩ въпросът занапред ще бъде коя да изберат измежду набор от неприятни възможности. Те могат да продължат да провеждат външна политика, която подклажда сформирането на антиамериканска коалиция. Те могат да дадат приоритет на сдържането на Китай и да смекчат подхода си към държави, които представляват по-близка заплаха за САЩ и техните съюзници и партньори. Или пък могат да решат, че Китай е дяволът, когото познават най-добре, и да се опитат да насърчат възстановяване на китайско-американските отношения.
