Поддържам връзки със Севера и като археолог, и като учен - има интересни паметници, казва археологът
Потърсихме хора, родени във Велико Търново, но които в момента не живеят в старопрестолния град.
Те разказват за родния град и за жителите му, за любими случки и места, за забележителностите и, разбира се, за Царевец, Света гора и Конниците, за странностите и характерните навици на любимото Велико Търново, с което се гордеят и помнят.
За духовния живот на старата българска столица и нейните наследници, блясъка на царете от Второто българско царство. Помнят какво е да тичаш сред римските статуи в лапидариума на местния музей.
“Аз съм космополит по отношение на България. Не мога да кажа кое място за мен е най-любимо.
Роден съм в Търново, но съм израснал в Търговище. После пък съм продължил живота си в София,
а 40 години и повече разкопавам Източните Родопи.
При мен е така, че се чувствам българин преди всичко, но не пропускам да подчертая, че съм търновец.
Търновци са едни много добри българи, боляри”, казва известният археолог проф. Николай Овчаров.
Сред любимите му места е старият град с крепостите и средновековните църкви, запазили блясъка на царете от Второто българско царство. Откроява църквата “Св. св. Петър и Павел” под Царевец, която проучва в продължение на 5 г.
“По моя преценка тя е малко незаслужено пренебрегвана, защото това е единственото място, което е запазило своя автентичен вид след повратностите на съдбата, земетресения и др.
Всъщност това е единствената оцеляла сграда от Второто българско царство”, разкрива професорът.
Николай е наследник на видния археолог и изкуствовед проф. Димитър Овчаров
От 1956 до 1959 г. той работи като уредник в отдел “Възраждане” в Окръжния исторически музей. Затова и най-ранните детски спомени на Николай са как тича сред римските статуи в лапидариума на местния музей.
“За сметка на това спомените ми от по-късно време са доста. Обичах много търновските заведения. Учил съм в Софийския университет, но всяка събота и неделя бяхме в Търново. Имах много приятели тук. Най-любимата ни кръчма беше “Тихия кът”, която тогава си беше и студентска.
По-късно, през 1981 г., когато работех в археологическия институт, с проф. Хитко Вачев, с когото сме приятели и до днес, всяка вечер бяхме в Търново, макар той по това време да живееше в Горна Оряховица”, казва професорът.
През годините проф. Овчаров не прекъсвал връзката с Търново и Северна България. Прави разкопки в старата столица, Търговище, Свищов, за да може да поддържа произхода си на северняк балканджия.
“Връзките със Севера аз ги поддържам и като археолог, и като учен, защото тук са едни от най-интересните паметници. Все пак рожденото място на българската държава е на север от Стара планина”, обобщава професорът.
