Оливие Базил е директор на неправителствената организация "Репортери без граница". Той наблюдава ситуацията в България от години. Организацията му постави миналата година България на 80-о място по свобода на медиите. Базил бе поканен и участва в изслушването за проблемите на медиите в България, което се проведе в Европейския парламент в Брюксел завчера. Той говори много критично, след което отдели време и за интервю с "24 часа".
- Вие обрисувахте много мрачна картина на медиите в България. Смятате ли въобще, че е възможно в такъв случай те някога да решат проблемите си?
- Разбира се. Има много начини проблемите да се решат. Не казвам, че е лесно. Всеки казва, че това е политически въпрос. И това е вярно донякъде, защото правителството може да промени законите, организацията на пазара и най-вече организацията на рекламния пазар...
Но има и неща, които трябва да се направят от журналистите. А сега се казва - политиците са лоши, журналистите са добри. Това невинаги е така. Не казвам, че политиците не носят вина. Но най-важното е онова, което могат да направят журналистите сами. Например в начина, по който се организират. Ето един пример, прави се тази дискусия и веднага един съюз казва: „Ама нас не ни поканиха!". Това не е вярно. Мога да ви гарантирам, че Европейският парламент никога няма да направи грешката да кани едни и да не кани други! Но трябва да имате комуникации с институциите. А не да има покана, а да не се идва. Трябва да има комуникация!
- Вие казахте, че в България се правят недостатъчно разследвания. Не мога да се съглася с това, има толкова много разследвания, но рядко след тях се случва нещо...
- Това не е само в България. Има и други страни с подобен проблем. Вижте, аз напълно съзнавам колко е трудна ситуацията в България. Тя не е като страна от Средна Европа, България е ключова държава и за ЕС. В страната се преплитат много интереси. Вие имате отношения с ЕС, но имате контакт и с Русия, имате контакти с останалите балкански страни, с Турция, с Гърция... През вас минава един от основните пътища на газта, има търговски пътища. Съзнавам, че хич не е лесно да разследваш по тези теми. И съм напълно наясно, че в България може и да те убият заради разследване.
Но важното наистина е не само да се правят разследвания по скандали, а и да се правят връзките. Защо? Кой? Кой стои зад кого? Това е важното. И другото важно е журналистите да могат да защитават и познават интересите си. А не, като дойдем отвън, да ни обясняват за някакви големи скандали, за това кой бил бивш шпионин...
- Извинявайте, но проблемът с бившите шпиони е в основата на много проблеми в България, не можете да твърдите, че това не е важно! Сам казахте, че много от медиите са в ръцете на бивша номенклатура...
- Да, това е вярно. В България се случи онова, което става в Тунис, Либия... Имаме една система и тя изведнъж се срива. Остават обаче военните, полицията, шпионите... Връзките са силни и да се прекъснат, е изключително трудно. Да, вярно е. Няма да стане лесно. Но, много ви моля, вие сте член на ЕС и това също важи!
Като член на ЕС трябва да направите тази промяна. И именно защото сте член на ЕС, това е възможно да стане. На Европейския съюз му писна от начина, по който правителствата подхождат към проблемите, независимо от кой цвят са. ЕС иска да помогне това да се промени. ЕС е на разположение да изслуша проблемите ви. Вратата е отворена. Обяснете какви са проблемите. Спрете само да обяснявате как е организиран пазарът на рекламите. Трябва да видите и как това може да се промени. Вижте само пазара - толкова много вестници, толкова много телевизии, това многообразие за вашата страна е икономически невъзможно, ако трябва да сме честни! Издателите трябва да си го признаят.
- Може би говорите така от позицията на западен журналист с голяма заплата. Знаете ли колко малко пари получават хората в малките медии или в провинцията? Те съвсем не са скъпи...
- Ами заплатите са малки, защото медиите са много. Логично е! Вижте каква купчина вестници има за четене... Това е проблем не само на правителството, а и на издателите. Те трябва да се разберат помежду си, Европейската комисия не може да реши този проблем. Но едно от решенията е издателите да се разберат и да реформират рекламния пазар, възможността да се купуват вестници, например да се разберете, че примерно 20 са окей като брой. А не да става както в Гърция. Там само в Атина има над 13 вестника за спорт. За 1 милион население!
Но аз наистина съзнавам колко е трудно да се промени това. Първия път, когато дойдох в България, бе през 2008 г. И проблемите оттогава са същите. Когато питаме има ли решение за някои от тях, ни казват: не, ама то функционира и така.
- Вие говорихте за една банка, която дава пари на определени медии и това е подкрепяно от правителството. Това не е ли проблем?
- Да, това не е редно и не е приемливо в държава от ЕС. Но е същият проблем като проблема с организираната престъпност - ако проблемът е на такова ниво, нужно е да се подходи към него организирано. Асоциациите на журналистите или на издателите да се организират. Да не стане като с флашките, защото не е въпросът само да има скандал със записи, а и да се направи разследване как функционира цялата схема. Проблемът в България е и може ли това да се публикува след това в някоя медия. И ако не е възможно, да сигнализирам Европейската комисия. Това е начинът.
- Тоест да си решаваме проблемите, като намесваме винаги Еврокомисията?
- Невинаги, но аз вече казах - свободата на медиите е в интерес и на ЕС! Или ако не можете да публикувате неща в родината, публикувайте ги навън.