ЯВОР АЛЕКСИЕВ
"ПЪРВА работа."Това е името на новото национално споразумение, с което държавата ще се опита да пребори младежката безработица.
Наетите по програмата ще получават средства за заплата и осигуровки според минималния осигурителен праг за дейността, която извършват, като средствата ще бъдат финансирани по линия на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", както и със средства от държавния бюджет.
Иновативният елемент в програмата е отпускането на средства за половин минимална работна заплата за бъдещия "ментор" на наетия младеж.
Държавата явно е решила да предприеме поредните активни мерки с цел стимулирането на заетостта на младите хора. Принципно няма нищо лошо да използваме за целта европейски средства, които така или иначе са на разположение.
Преди догодина да отворим шампанското по повод така желания от Тотю Младенов 5-процентов спад в нивото на младежката безработица обаче, нека първо си зададем няколко въпроса: Какво е младежката безработица?
Не бива да я разглеждаме като отделен и изолиран феномен, въпреки че вследствие на ефектите от продължителната икономическа криза младите хора постепенно се сдобиха със статута на уязвима група на пазара на труда.
Младежката заетост зависи преди всичко от цялостната икономическа конюнктура. Когато икономиката расте, работа има за всички. Проблемът идва, когато във времена на икономически спад младите "операт пешкира". Това, разбира се, не се дължи на лоши работодатели и шуробаджанащина, а на обективни характеристики на самата възрастова група.
Когато на един работодател му се наложи да оптимизира разходите за възнаграждения и осигуровки на персонала, логичната стъпка е да започне с най-ниско платените и най-неопитните си служители.
Дори и да не бъдат съкратени, младите хора често се оказват удобни потенциални почасови работници. В много други случаи, когато не става дума за особено специализирана дейност, работата може да бъде възложена на новопривлечени стажанти при по-ниско (или никакво) заплащане.
Прекратяването на официалните трудови взаимоотношения и преминаването на "сиво" също е вариант.
Младите често попадат и в капана на перманентната "сезонна квалификация", където на принципа "ден година храни" обикалят по български курорти и в чужбина с цел добро прекарване, пътуване и забавление, което обаче в повечето случаи води и до нищо-не-научаване.
Какви са инструментите за справяне с безработицата?
Подписаното през миналата седмица споразумение спада в обхвата на т.нар. активни мерки на пазара на труда.
Европейската практика обаче показва, че пасивната подкрепа е по-ефективна в дългосрочен план Към този вид подкрепа спадат професионалните консултации, ориентирането на пазара на труда и повишаването на квалификацията на безработните.
Видно е, че в новите програми се прави опит именно за съчетаване на програмите за повишаването на персоналната квалификация с тези за субсидирана заетост.
С оглед ниската квалификация на преобладаващата част от безработните младежи в България (според данни на Агенцията по заетостта за 2011 г., 47,6% от безработните младежи са с основно или по-ниско образование), този подход може да доведе до по-дълготрайни резултати.
Качеството на формалното (разбирай училище и университет) и неформалното образование е ключов елемент в подреждането на този пъзел - ако качеството на образователния продукт се повиши, шансовете за последващото реализиране на младежите рязко ще скочи.
Друг е въпросът обаче какво да правим с тези, които изобщо не преминават през образователната система или я напускат на един много ранен етап. Тук неформалното образование, ако е правилно насочено и с нужния стандарт, би могло да помогне неимоверно много.
А ще остана ли на работа?
Това, изглежда, е основният въпрос, който ще вълнува младите хора, включили се в тази програма, както и във всяка друга подобна програма за заетост.
Отговорът, разбира се, ще зависи от собственото им представяне като работници. На този етап държавата е открила средства, с които да им предостави този шанс.
Трайна заетост, обаче може да бъде създадена единствено и само ако работодателите имат достатъчно стимули да задържат младежите на работа и след приключване на програмата.
А тези стимули биха могли да се дадат с допълнително намаляване на тежестта върху труда, което ще позволи на повече работодатели да свият разходите си за труд по време на криза или стагнация на икономиката.
Повишаването на осигурителните прагове, на което станахме свидетели през последните години, всъщност имаше точно обратния ефект.
Намаляването на осигурителните прагове надолу до нивата им отпреди кризата би било едно добро начало в подкрепа на заетостта, особено сред младежите, голяма част от които са осигурявани точно на изискуемите прагове.
