
Все още има невероятни спортисти и музиканти, казва прочутата българска цигуларка и преподавател
Има някои неща, които не могат да се купят с пари; за всичко останало има Mastercard” - това просто послание, изречено преди точно 25 години в телевизионна реклама, плени въображението на милиони и насочи кампанията Priceless на Mastercard към глобална платформа.
Думата е синоним на Mastercard за създаване на специални спомени и преживявания, които станаха още по-важни през последните години, когато хората се събират отново и преоткриват своите страсти. От телевизионна реклама Priceless се превърна в дългосрочна глобална платформа за преживявания и празнуване на безценни моменти, активно свързвайки хората един с друг.
На 25 март по случай 25 годишнината от пускането на първата линия на Софийското метро, Mastercard® подари на софиянци безплатен концерт-изненада на виртуозната световна цигуларка Дорина Марков/Dorina Markov и приятели.
Изненадата беше гледана от десетки хиляди софиянци на живо и на екраните на софийското метро. Тридесет минутното музикално преживяване беше представено на едно от най-емблематичните пространства в столицата - Ларгото.
Виж интервюто с прочутата българска цигуларка:
- Дорина, какво ви накара да приемете поканата на Столичния метрополитен и на Мастеркард за този концерт-изненада на 25 март в Ларгото пред ЦУМ?
- Метрото в София промени напълно комуникативните връзки в града. Аз живея в голям град и удобството да стигнеш бързо от едно място до друго е безценно преимущество. Най-безценното и нематериално нещо, с което разполагаме в този живот е времето, така че факта, че са минали 25 години от първата линия на софийското метро без да забележа, само го потвърждава. И като говорим за “безценно” или priceless на английски - за мен като музикант беше много вълнуващо че Мастъркард избират да поканят някой от “класиката”. Някой с очила, който пее в хора. Вървейки из коридорите на метрото с моите синове - ние всичките запалени почитатели на футбола - и виждайки плакатите на Мастъркард с Меси, се почувствах много горда и щастлива че има място и за нас, хората с музикалните инструменти сред супер звездите на нашето време. Ние го заслужаваме!
- Къде работите постоянно в момента и колко често се случва да прескачате до България – било за участия, било за нещо друго?
- Работя предимно в звукозаписните студия Аби Роуд и Еър и преподавам в Кингс Колидж. Когато се роди моят първи син, взех решение да спра с турнета по света и да се задържа на едно място, защото вярвам, че децата имат нужда от родителите си. Не свиря често в България, въпреки, че тази година се очертава да бъде по-различна. Прибирам се да виждам майка ми и приятелите си, а и да запозная синовете ми с България.
- Работите с много престижни оркестри, но разбирам, че сте минала и през поста концертмайстор на Софийската опера и балет. В кои години сте работила там и с какви спомени сте от работата си с този оркестър, на който е съдено да бъде предимно само акомпаниращ състав?
- Да, имах удоволствието и предизвикателството да бъда концертмайстор на оркестъра на Софийската опера и балет. Не беше лесно. Най-вече не беше лесно, защото обичам да съм подготвена добре за всичко, което правя и трябваше бързо да науча много от огромните цигулкови партии, които съставят основния репертоар в оперите и балетите. Аз не учех само солата, а се мъчех да знам всичко, всяка нота и всеки пасаж и, тъй като нямаше време за репетиции, процесът беше много стресиращ.
Но беше добра подготовка и за операта в Сидни, и за Лондон, където имаше още по-малко време за репетиции. Аз често се шегувам, че в Операта драмата от сцената често се пренася в кошарата и, че често емоциите са силни и преувеличени. Не е никак лесно да си акомпаниращ фактор, някъде под земята и някой друг отгоре на сцената да обира лаврите - ако ме питате това.
Но мисля, че няма музикант в кошарата - така наричаме мястото под сцената, където се намира оркестърът, който да не се вълнува от хубавата музика, да не акомпанира с цялата си душа на добрите певци и на изключително работливите балерини и балетисти. Аз безкрайно обичам балета и никога няма да забравя как след първото ми “Лебедово езеро” солистите от сцената се наведоха и ми дадоха своите букети. Невероятно признание!
- Как се отрази пандемията на музикалния живот и специално на вас? За съжаление, разбрах, че поне в разгара на пандемията през 2020 и първата половина на 2021 г. целият оркестър на Метрополитен опера в Ню Йорк е бил разпуснат – с прекратени договори, и голяма част от колегите ви там са се принудили да напуснат Ню Йорк. Случило ли се е същото с някой от британските оркестри, с които сте работила?
- Пандемията се отрази брутално на артистите и музикантите в Лондон. При нас тя продължи почти две пълни години и много от колегите пропаднаха дълбоко. И материално, и емоционално, а някои и физически.
Беше наистина апокалиптично и безкрайно травмиращо. Аз бях сред малцината щастливци, които продължиха да работят, тъй като ние записвахме почти цялата телевизионна продукция на Нетфликс, Амазон и ББС и се ползвахме от едни специални привилегии, които ни позволяваха да сме в студиото. Беше ужасно, с маски по цял ден, без движение, без метро… Затова сега се радвам на всяко возене в метрото. Наистина!
- Наблюденията ми, поне от София, са, че след като пандемията отмина, публиката се връща прекалено бавно в залите. Трябваше да мине почти цял сезон с интензивен концертен живот, за да почнат отново да се пълнят зала „България“ и Софийската опера. А как беше в Лондон – възстанови ли се бързо концертният живот там и не са ли изправени музикантите пред още по-големи предизвикателства, отколкото преди пандемията?
- Публиката е обратно в залите с пълна сила. Тя просто нахлу обратно, когато позволиха това да се случи. Класическата музика, обаче, не може да се сравнява с поп-музиката по посещаемост. Това е тема на друг разговор, но проблемът - така, както аз го виждам - е във възрастовите групи, които пълнят оперните и концертните зали. Голямото предизвикателство на маркетинговите отдели на музикалните институции е как да напълнят залите с млади хора. А най-големият въпрос, седящ пред нас е как един оркестър или оперен театър да се самофинансира и да не е напълно зависим от държавните бюджетни средства.
- Обичате ли да записвате музика и кои са най-ценните звукозаписи, в които сте участвала?
- Аз записвам музика непрекъснато. Класическа, филмова, поп … всичко. Композиторите, с които най-много обичам да работя са Александър Деспла̀ (Пинокио на Гилермо дел Торо, Речта на Краля, Хари Потър), Джейм Нютън-Хауард (Игрите на глада, Хубава жена), Томас Нюман (Скайфол - Джеймс Бонд, Алън Силвестри (Авенджърз), спомням си албумите на Пол Маккартни, Гари Барлоу, Ози Озбърн, Стинг … и много други.
- Като преподавател как преценявате съвременните млади хора, отдадени на музиката, които идват да се обучават? Милениалите са едно от първите поколения, които са израснали с видеоигри и интернет, това не отнема ли нещо важно от характера, необходим за изграждане на един музикант, примерно търпението да се усъвършенстваш?
- Аз смятам че всичко е индивидуално. Включително и какъв преподавател и съответно ученик ще имаш. Не обичам генерализации - всички такива или онакива.
Тъй като аз също се плаша много от мобилните комуникации и смарт телефони, мисля през цялото време как те могат да са от помощ в нашата професия. И те наистина са. Моите ученици имат метрономи на телефоните, акомпанименти, видеа на известни музиканти, от които се учим, камери и микрофони, на които ние самите се записваме и анализираме … тоест колкото мобилните телефони пречат на спортистите, толкова пречат и на нас. А все още има невероятни спортисти и музиканти, та дано това да е знак че всичко е наред.
Аз мисля че музиката е призвание, талант и ако то присъства, моята задача е да избера и помогна с един музикален репертоар, които ще е интересен и стимулиращ за всеки ученик, в зависимост от неговата индивидуалност. Абсолютно императивно е да разбираш първо хората, които седят пред теб и след това да ги учиш на каквото и да било.