Първо чети, после разказвай, другото са празни приказки
Първо - не съм чела книгата на Николай Теллалов, разпъната на кръст през последните дни, и затова нямам право да говоря за нейната художествена стойност, за темите, които засяга, за качествата ѝ като литература. Морално право нямам, а това е въпрос на възпитание. Но моралът ми на родител, на член на обществото и на “книжен” човек ме кара да поставя някои въпроси. Защото сред полемичните изблици в социалната мрежа срещнах яростно-патосни становища,
че видите ли докъде води туй, дето трябва да се вменява на децата да четат книги
Разбира се, че това е много смешно, ако да не би било изключително жалко.
Официалната страница на издателство “Разказвачът на приказки”, представлявано от г-н Константин-Кирил Иванов, е премахната от социалната мрежа. Тъй щото поразрових за други източници, автентичен ми се видя този на БТА, там информацията няма как да е невярно отразена според думите на даващия я. Та - в училищата в Габрово са били представени през ноември миналата година ДЕТСКИТЕ (главните букви нарочно мои - М. П.) книжки на 6-има български автори пред учениците от първи до четвърти клас. Обяснено е подробно, че инициативата е напълно безсребрена за организаторите и авторите, позволявам си да цитирам: По време на срещите всяко дете може да закупи с намаление и автограф книгата на гостуващия автор. Това е и начинът, по който българските детски автори се издържат от своя труд, носещ интересни истории и важни послания и поуки на децата, необходими за тяхното израстване като отговорни и интелигентни личности. Книгите на гостуващите автори не се продават в книжарниците, а само в организираните живи срещи с децата и са подбрани съобразно възрастта и нивото на обучение на децата, информира още Константин–Кирил Иванов.
Така. Благородно дело, което цели да провокира у подрастващите любов към книгата, която, както всички знаем, е прозорец към света.
Защо е избран този възрастов диапазон? Защото дървото се превива, докато е младо, ако книгата стане част от живота на 7-10-годишните, тя би следвало да ги съпътства и по-нататък. Знам от първо лице колко вълнуваща е живата среща с автор, била съм и от едната, и от другата страна. Дотук инициативата е похвална дотолкова, че и МОН я подкрепя, което би следвало да означава, че детайлно съответните служители в министерството са запознати с авторите и презентираните произведения. БИ следвало. Но както се оказва - не би. Тоест никой не е обърнал внимание на текстовете.
Сега всички скачат върху Николай Теллалов и неговата “скандализираща” книга “Да пробудиш драконче”. Заглавието е напълно съответстващо на детска литература. А какво е съдържанието, боя се, че и Константин-Кирил (не Философ, а Иванов) не е наясно, иначе не би пренебрегнал
основателните претенции на автора
произведението му да бъде представяно поне пред осмокласници. Николай Теллалов нееднократно заяви, че никога не е дефинирал “Да пробудиш драконче” като детска книжка, пояснява, че дори главният му герой е мъж на 27 години, че книгата му е излязла още през 1996 г., когато той е бил в тази възрастова група, а не в трета група на детската градина. Ах, ще кажете, а защо се е съгласил да участва в инициативата?
Ами предлагат му, убеждават го, че си струва, съгласява се. Безсребрено, подчертано.
Книжка с автограф е радост и за двете страни, пак от личен опит го казвам. Все пак Теллалов обяснява: След обиколката през ноември 2022-а бях решил да прекратя сътрудничество с Разказвача на приказки. През декември му пратих мейл с предложение за късане на договора по взаимно съгласие. Той отговори, че ще реши какво да прави след новогодишните празници и когато се консултира с адвокат.
Защо цитирам? Защото цитатите подлежат на документационна проверка. И не защото не вярвам на автора, а защото ми се струва, че е редно да се проверят документираните официално твърдения на всички, имащи отношение към казуса.
МОН излезе със становище, че не е одобрило присъствието на “Да пробудиш драконче” в одобрената инициатива “Разказвачът на приказки”.
Защо не я е одобрило? Значи някой я е прочел и е съгласен с автора, че книжката не е за деца от началния курс? Или просто си мием ръцете с дезинфектант, чийто срок на годност е изтекъл? Ами вадете документите, дами и господа! Тръгнете по веригата. А веригата е дългичка. Пак на думите на Теллалов се опирам, въпреки че много добре знам, дето в едно училище куриер с пратка не може да влезе без разрешението на директора, камо ли и-ни-ци-а-ти-ваааа!
Учителите, в чиито класове се представят произведения,задължително трябва да са ги чели! И не, изобщо не изповядвам световни конспирации за кемтрейлс, плоскоземство и рептилизъм, ама гаранцията, че някоя книжка, набедена за детска с милото име на фея “Емануела”, нали се сещате... Не, децата ни не четат, уважаеми възрастни, вие не четете. И това е страшното. Не хвърляйте камъни срещу един автор, всеки има право да пише както и каквото му харесва, но четенето е личен избор. Хайде, срещнете си делата и документите и вижте кой крив, кой прав, защото децата ни са умни, но няма да ни простят сглупяванията. Вярвайте ми, няма.
Все пак светлината в тунела на хаотичната инициативност се оказа една майка от Хасково, която, представяте ли си, вместо да опържи кюфтета или да иде на маникюр, взела, че чела ли, чела книга, която е прекрасна, но не е предназначена за съзнанието на четвъртокласник. А ако светлината идеше от насрещния влак?
Тези, чието предопределение е да учат децата не само на четмо и писмо, но и да ги възпитават, да им помагат да разбират света крачка по крачка, без подскоци и прескоци, моите уважения, не ви слагам под общ знаменател, но някак сама се налага перифразата на Medice, cura te ipsum! Учителю (от кварталното школо през РУО до МОН), чети, бре! Щото Вазов го е казал “То прави сляпото окато”, ама Вазов е извън инициативите.
