ЙОНКО ГРОЗЕВ
Дебатът за реформата на съдебната власт успешно беше сведен от българската политическа класа до два "фундаментални" въпроса. Първият, дали да бъдат наградени членовете на сегашния Висш съдебен съвет за добре свършената от тях работа, с автоматично повишение. Като в допълнение им бъде позволено да изберат и следващия главен прокурор.
И вторият, дали да бъде позволено на всички магистрати да избират директно членовете на бъдещия съдебен съвет, или изборът да стане от делегати. Навярно българските граждани недоумяват това ли са най-важните стъпки, които трябва да се предприемат, за да престане правосъдието в България да бъде символ на политическо беззаконие и корупция. И ако е така, то те със сигурност имат право. Защото тези решения, макар и важни, добре е на изпроводяк да не награждаваме и даваме още власт на съдебния съвет на Красьо с ланците, със сигурност не са решаващи.
Как би изглеждал един примерен списък на действителни реформи? Например така: "намаляване на квотата на парламента във ВСС", "подобряване ефективността на Висшия съдебен съвет за търсене на отговорност за нарушения, извършени от магистрати", "създаване на механизми срещу злоупотреба с правомощия и корупция в съдебната система", "разработване и въвеждане на нова, единна електронна система за случайно и равномерно разпределение на делата и равномерна натовареност на магистратите", "изработване на единни критерии за подбор и назначаване на магистрати".
Звучи по-добре, нали? Ако случайно сте решили, че този списък е мечтаният за някоя самозабравила се неправителствена организация, помислете пак. Защото това са цитати от предизборната програма на ГЕРБ от 2009 г.
Три години не стигнаха на управляващото мнозинство да облече тези свои предизборни обещания в законови текстове. И сега пак не може, защото няма време. Защото Европейският съюз ей сега ще излезе с доклад за правосъдието в България и ние трябва бързичко да приемем нещо. За да се отчетем. Като че ли правосъдието в България е за ЕС, не за българските граждани. И като че ли ЕС толкова не разбира какво става в България, та ще вземе да повярва. Отказва да повярва например, че българската държава не може да сложи тридесетина урни в съдилищата в България, където магистратите да гласуват директно за членове на съдебния съвет. Било прекалено сложно и технически невъзможно.
Няма шега, това е официалната позиция на българския парламент и правителството. Да се чудиш как тогава няколко милиона избиратели сме успели на преки и демократични избори да ги изберем тях, след като организирането на преки избори от около 4 хиляди магистрати е толкова сложно и технически невъзможно. И понеже Европейската комисия пет пъти официално повтори, че това не е убедително, министрите на правосъдието и на вътрешните работи се качиха на самолета до Брюксел лично да го обяснят. Не че директният избор на членовете на съвета от магистрати ще реши с магическа пръчка проблемите. Доста повече неща трябва да се направят, за да започне правораздаването да се подрежда. Директният избор не гарантира, че непременно по-добри кандидати ще бъдат избрани. Но е една възможност. Опитът досега показва, че оставени да избират свободно, магистратите са избирали по-качествени членове на съвета. Директното гласуване обаче намалява възможността за контролиране на вота от началниците в системата. И за договорки помежду им и с политиците.
И абсурдната съпротива дори и срещу една такава малка промяна е доста показателна за това какво се върти в главите на управляващите. Страх ги е. Страх ги е да не загубят контрола върху съдебната система. Което е истински лошата новина. Защото за да се случи реформа на правосъдието, прекратяването на скрития политическия контрол върху нея е най-съществената стъпка. За да стане това, трябва най-напред да предефинираме върху кои аспекти от работата на системата на правосъдието ще има политически контрол и върху кои не, и в какво ще се изразява този контрол и да гарантираме, че той ще е максимално публичен. Да е ясно кой отговаря за наказателната политика в България. Това означава разграничаване на управлението на съд и прокуратура, включително и през промяна на парламентарната квота в управлението им и отговорността на главния прокурор. След това - гарантирането на няколко важни неща.
Първо, случайното разпределение на делата, така че никой да не може да насочва дела към "правилния" съдия. В момента системата е пробита и позволява манипулиране.
Второ, ефективно налагане на санкции за дисциплинарни нарушения. Трето, равномерно разпределяне на работата, ефективно оценяване на качеството , конкурентност и публичност при назначаване и повишаване. В момента някои магистрати имат в пъти повече дела от други, и какво е количеството и качеството на свършената от тях работа е без значение за повишаването им. Прекрасна среда за манипулиране.
Или казано още веднъж, създаване на механизми срещу злоупотреба с правомощия, въвеждане на единна електронна система за случайно и равномерно разпределение на делата, равномерна натовареност на магистратите и изработване на ефективни критерии за оценка на работата и подбора на магистрати. Все неща от програмата на ГЕРБ. Само дето управляващите май не са я чели през последните три години.
