ТОДОР ШАБАНСКИ, журналист в БИ ТИ ВИ
КОГАТО преди няколко месеца кучета изядоха човек насред София, си позволих да изкажа мнение в авторитетната коментарна страница на в. "24 часа". Днес - когато кучета изядоха още един българин - виждам, че това е било без полза. И се питам защо. Поради каква причина обществото не може да реши един не толкова труден за решаване казус. А дали изобщо може и иска да го реши...
Вече съм напълно убеден, че проблемът с кучетата е в... неразбирането на проблема. Или по-точно в неспособността за неговото определяне, детерминиране. Обществото не може, не знае или просто не иска да посочи точния проблем, а без това няма как да го реши.
Кое ми дава основания за подобно твърдение? Оставям настрана люшкащите се и взаимноизключващи се мнения, крясъците, обвиненията в парични злоупотреби и финансови далавери, полярните дискусии, включително и във виртуалното пространство. Много по-важни са посланията, решенията и действията на институциите. А точно в тях липсва индикация за разбиране на проблема.
Вземам за пример реакцията на Столична община. Кметът г-жа Фандъкова непрекъснато говори за спешното прибиране и обработване на АГРЕСИВНИТЕ кучета. Същото повтаря и нейната ресорна заместничка г-жа Мария Бояджийска. Подобно е становището и на Общинския съвет. Вярваме, че всички те са притеснени от ставащото и смъртните случаи, че най-отговорно и искрено искат бързо да решат проблема.
Но проблемът е друг. Той не е в АГРЕСИВНИТЕ кучета, а в БЕЗДОМНИТЕ кучета. От улиците на София трябва изчезнат не агресивните, а всички бездомни кучета. Защото кой може да каже кое животно е агресивно. И дали днес умилкващият се покрай манджата помияр утре няма да е освирепял от глад звяр, който да изяде поредния старец. Дали ближещият тази сутрин хранещата го ръка на зоозащитник мурджо довечера няма да наръфа до инвалидност в градинката вашето дете?
В никой европейски град няма бездомни кучета. Нито агресивни, нито неагресивни, нито безобидни. Нито обезпаразитени, нито осиновени, нито кастрирани. Просто няма безстопанствени кучета. Разбирате ли - просто няма.
Столична община е достатъчно мощна и богата, за да прибере за година всички бездомни животни. За 12-15 месеца всички тези 10 или 12 хиляди ходещи язви по улиците на европейския град могат да бъдат събрани в две-три общежития и това би следвало да е приоритет на всички градски управници и власти. Защото никое общежитие, никой надлез или кръстовище не е по-скъпо от човешкия живот. Нито един харч не може да бъде спестен, щом става въпрос за сигурността на обществото и здравето на хората.
Преди месец екип на голямата лондонска продуцентска компания IMG бе за седмица в София, за да снима филми за Кубрат Пулев, Стефка Костадинова и Силвия Митева. Градът им хареса, но знаете ли кое ги потресе най-много? Не, не са нито дупките, нито просяците, нито задръстванията или ромските квартали... Естествено - бездомните кучета. Колегите - продуцент и оператор, не можаха дори да проумеят как може да има безстопанствено животно из града.
Те всеки ден ми показваха на камерата заснети според тях странни кадри на псета - из парковете, по улиците, до кофите за боклук. За мен картинката бе нормална, всекидневна, а за тях - шокираща... Англичаните така и не успяха да разберат моите обяснения за "агресивни" и "неагресивни" кучета, колкото и да ги убеждавах, че кметството прави всичко по силите си и иска скоро да реши проблема. Точно тогава - когато погледнах на нещата с очите на гостите - разбрах, че ние просто не определяме проблема, не го посочваме правилно, не го дефинираме. А без да го знаем, няма как да го решим.
