Христофор Караджов
Върховният съд на САЩ обърка всички прогнози, като подкрепи реформа на Барак Обама. Новината бе така неочаквана - и закътана някъде по-назад в многостраничното решение на съда - че Си Ен Ен и "Фокс нюз"в бързинатаотначало съобщиха обратното.
Шефът на съда Джон Робъртс, назначен от Буш-младши и смятан досега за лоялен член на консервативното мнозинство в институцията, изненадващо даде глас за победа с 5 на 4 в полза на Обама. Така приетият през 2010 г. закон за реформа остана в сила с минимална поправка. Изведнъж Върховният съд стана недолюбвана от десницата институция, като одобрението му сред републиканските избиратели падна от 70 на около 40 %. Напоследък и двата политически лагера страдат от рефлексивната настървено стспрямо един друг. Но понеже републиканците се борят да си върнат Белия дом, техните лидери и симпатизанти са видимо по-агресивни.
Истината е, че никой не знае какво ще излезе в перспектива от т.нар. Обамакеър (Obamacare, "грижата на Обама"), както е известна здравната реформа. Една от най-очакваните последици на закона е, че от началото на 2014 г. всеки американец ще трябва да има здравна застраховка, което по идея би трябвало да е отлична новина за 40-те милиона неосигурени. Противниците на "Обамакеър" твърдят, че с това задължение де факто се въвежда нов данък - като че ли досега болничните разходи на неосигурените не бяха бреме върху всички останали!Още, забранява се отказването на осигуряване заради съществуващи болести, което беше честа практика досега.Подобни мерки са сравнително популярни, макар и американците да са раздвоени спрямо реформата като цяло. По-изперкалите вдясно се страхуват, че това е част от тайния план на Обама да докара социализъм в САЩ. Крайнолевите също са недоволни, понеже искаха по-радикална реформа. Най-сериозно звучи възражението, че всеобщото осигуряване ще струва на федералния бюджет около $1,7 трилиона през следващото десетилетие под формата на различни помощи и субсидии. В същото време федералната програма за медицинско осигуряване на възрастните "Медикеър" се очаква да излезе на червено след 12 г. Проблемът се признава и от Белия дом с уговорката, че разходите си струват и балансът ще се обърне.
Подобни аргументи не минават пред десния сектор. Дори напротив. Републиканците досега са вложили баснословните $235 млн., колкото доскоро излизаше солидна президентска кампания), за да громят "Обамакеър" с телевизионни реклами. Най-решаващи за здравната реформа на Обама се,са изборите през ноември. Републиканците са по-мотивирани от всякога да си върнат изпълнителната власт, като запазят законодателната и така да пометат всичко, сътворено от сегашния президент. Нищо, че техният кандидат Мит Ромни е толкова предпазлив, че направо сивее, а отричаният от него "Обамакеър" следва модела на подобен закон, който бе приет в Масачузетс, докато Ромни бе губернатор. Е, по-добре куц кон, отколкото здраво магаре.
Иначе реформата на американското здравеопазване е закъсняла. Вече съм писал, че САЩ харчат почти два пъти повече на глава от населението за здраве, отколкото следващата в класацията Норвегия. Би било чудесно, ако това им гарантираше масово крепко здраве, но това не е така. По многобройни параметри, от детска смъртност до брой на диабетиците на глава от населението, САЩ са сред най-болнавите развити държави.
В същото време американските здравно-осигурителни компании хич не са за оплакване, ако се вярва на статистиката - приходите им растат дори в стагниращата икономика. "Обамакеър", от една страна, ги удря, като ограничава разходите за административни нужди и реклама и като им забранява да отказват осигуряване. От друга страна, законът им осигурява 40 млн. нови клиенти.
Ако ме пита някой, идеалното здравно осигуряване би трябвало да е модификация на комунистическия принцип:"От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите". Но това е същата химера като комунизма, вечната младост и вероятността да ме потърсят за съвет от Белия дом.
Авторът приема читателски коментари на [email protected]
