Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Този месец бележи три години от управлението на ГЕРБ и - нормално - това дава повод за равносметки, анализи и оценки. Задачата е повече от благодатна, но и изпълнена с подводни камъни, тъй като традиционно в България отношението към управниците е от типа "или ги хвалиш, или ги плюеш".
Тези крайности обаче съвсем не звучат адекватно на реалностите най-малкото защото всяко правителство в последните 15-ина години има както за какво да го похвалиш, така и за какво да го наплюеш...
Програмата на ГЕРБ за европейско развитие на България (с дата 1 юни 2009 г.) категорично поставя два основни приоритета - "възстановяване и гарантиране на справедливостта в обществото" (разбирай правов ред, а не разпределение на доходи) и "постигане на благоденствие и просперитет за българите". Казано по-просто, справедливост/законност и забогатяване - приоритети, които всеки разумен българин би подкрепил. Нормално е икономистите да се фокусират върху забогатяването, но няколко думи за справедливостта (или усещането за справедливост) са повече от наложителни.
В програмата на ГЕРБ е записано, че "липсата на справедливост разколебава гражданите в качеството на държавните институции, в политическата система и в демокрацията".
- Много неща се случиха за три години, но резултатът е, че гражданите продължават
да бъдат "разколебани" Общо взето, правораздаването в страната си остава на познатото ниво - много скандали и малко наказания/присъди. Макар, че става дума за независимата съдебна власт, за правосъдието в страната задължения имат и изпълнителната и законодателната власт.
Например, какво стана с бившите управници в категорията "абсолютни престъпници" - шумни скандали и оправдателни присъди.
По отношение на корупцията гражданите също нямат много причини да бъдат по-малко "разколебани". Всъщност опитът от последните години просто потвърди тезата, че не някакво странно струпване на "лоши" хора е причина за корупцията, а правилата (тоест стимулите) и институциите. Хората на върха или в администрацията (частично) се смениха, но правилата и институциите си останаха калпави - резултатът е, че възприятието за корупция в страната си е все така високо и дори нараства.
За ключова стъпка в борбата за "справедливост" на това правителство все по-често се сочи наскоро приетият закон за конфискацията. Аргументът звучи горе-долу по следния начин: "Има хора, за които знаем, че са престъпници, но не можем да го докажем... с този инструмент поне ще им вземем имуществото и ще го "върнем" на държавата."
- Цялата риторика около този закон е по-близо до понятия като разплата
или вендета (пък било то и срещу "лошите") и не толкова до установяването на някаква справедливост в обществото. Казано просто, за да се спазват законите в страната, трябва работещо и независимо правораздаване - такова все още няма и никаква комисия за конфискациите не е в състояние да го замести.
На полето на икономиката ГЕРБ обеща благоденствие и просперитет, а се сблъска с криза, която още търпи своето разрешаване и заслужено място в учебната литература. Да се правят обобщения от сорта - "при предните имаше инвестиции и растеж, а сега няма, значи всичко е провал" - е несериозно. Да се завършва всяко изречение с "няма пари, криза е, не сме виновни", също би било нелепо.
Ясно е, че правителството само по себе си няма как да донесе благоденствие и просперитет, но неговата задача е да запази стабилността и да провежда политики, които провокират икономически растеж.
Именно стабилността на държавните финанси бе водеща тема през първата година от управлението на ГЕРБ - голям дефицит за 2009 г. и спешна ревизия на бюджет 2010.
- И през двете години правителството премина границата на прекомерния дефицит, което доведе до сериозно намаление на фискалния резерв.
+ Въпреки това на фона на всичко, което се случва в Европа и страните от региона, България се държи добре финансово, като дефицитът вече е в прилични рамки и дори имаме гласувани фискални правила. Само преди дни пласирахме и дълг на международните пазари при сравнително добри условия - т.е. по-добри от тези, на които продават дълг големите страни от Южна Европа.
Това правителство многократно е декларирало, че усвоява по-добре европейски средства и харчи по-добре както европейски, така и национални средства, което всъщност била водещата политика за възстановяване на икономиката.
+ При усвояването на европейските пари наистина има раздвижване и в бюджет 2012 има заложени рекордни средства.
- Но по отношение на по-доброто или ефективното разходване на публични средства трудно може да се приведат някакви ясни доказателства. Очевидно правителството умее да показва резултати при значими публични проекти (било то магистрала или спортна зала), но това не може веднага да бъде отнесено към всички публични разходи. Ако се съди по качеството на програмните бюджети или пък отчетите на различни ведомства, то за някаква голяма разлика трудно може да се говори - връзката между похарчен лев и постигнат резултат си остава неясна.
- Голям проблем на това, както и на предходните правителства е изчерпването на политиката в ключови сфери с просто изразходване на средства. Харченето може да става по различни програми, да постига по-голям или по-малък резултат, но усилията са изцяло разходно ориентирани.
Такъв пример е политиката за повече заетост – средства се разходват по най-различни програми за заетост, обучение, квалификация и т.н., но въпросът за трудовото законодателство и пречките в него не се отваря. Въпреки огромния спад на заетостта през последните години, администрацията не е заинтересувана от дебат по трудовото законодателство. Това е леснообяснимо – чиновникът е изправен пред непосредствената задача да похарчи някакви средства от бюджета по възможност успешно и съвсем чуждата нему задача да възбуди дебат и да тръгне да променя закони.
- Подобна е и картината в икономическото министерство, където фокусът падна върху всичко друго, но не и върху условията за бизнес в страната. Безкрайни дебати за "Белене" и големи енергийни проекти, огромно лутане със зелената енергия,
постоянно говорене за финансиране на иновации и стартиращи бизнеси (с европари), създаване на технологични паркове и т.н., но никога не се адресира въпросът как да свалим регулаторния и административния товар от плещите на предприемачите – като почнеш от производителите на коли и стигнеш до баничарниците. Тези проблеми съвсем не са за пренебрегване, при положение че ГЕРБ обеща да бъде по-лесно да
се прави бизнес в страната и да се създават нови работни места. Е, от гледна точка на законите и администрацията не е станало по-лесно.
Социално-осигурителните системи са друга голяма тема – и при здравето, и при пенсиите бяхме свидетели на поредица от трусове, дебати и скандали.
- Здравната политика традиционно бе най-хаотична, там се смениха най-много хора, но това не даде резултати – парите са повече, резерва на здравната каса го няма, а качеството не се промени.
+ Пенсионната реформа първоначално тръгна бавно и отложено, но все пак придоби някаква форма през последната година. Покачването на пенсионната възраст бе трудна, но важна стъпка, макар и крайно достатъчна сама по себе си – допълнителни мерки в близките години са неизбежни.
- ГЕРБ обеща да бъде реформаторско правителство, но с действията си трудно би спечелило такова прозвище – на думи наистина се чуха смели идеи, но структурните промени бяха по-скоро плахи. Нслучайно Брюксел хвали правителството за финансовата стабилност, но критикува остро за реформите – там има много работа.
Справедливост и забогатяване се оказаха трудна задача през тези три години. Справедливостта си остана на ниво скандали, а забогатяването се изразяваше в това, че не поискахме чужда помощ като други, по-богати страни от Европа.
Това едва ли радва българските граждани, но е факт, че можеше да бъде и много по-лошо. Парадоксално, но въпреки икономическата криза основите на забогатяването в дългосрочен план може да се окажат по-стабилни от тези на справедливостта.
