Традиционно в средата на годината статистическата служба на ЕС Евростат разпространява данни за нивото на доходите и цените в европейските страни. Тази година данните предизвикаха повишен интерес, доколкото възстановяването в Европа тече бавно, дълговата криза е все още неразрешен проблем, инвеститорите са предпазливи, а потребителите предпочитат да трупат спестявания, вместо да правят големи покупки.
За нас, българите, данните са интересни и защото показват къде е нашето място на европейската икономическа карта. За съжаление, България продължава да бъде на последното място по доходи в ЕС, въпреки че успяхме да избегнем катастрофичен сценарий, какъвто се разгърна в Гърция, Ирландия, Исландия, Испания, Португалия.
Когато говорим за доходи, трябва да се прави разлика между номинален доход (сума пари на човек от населението) и реален доход (количеството стоки и услуги, които реално можем да си позволим). По отношение на номиналния доход разликата между България и средното ниво за ЕС е много голяма. Нашият БВП на човек от населението е едва 1/5 от средния за ЕС. Доходът на човек като сума пари обаче не ни казва почти нищо, защото цените са много различни в рамките на ЕС и дори в границите на една страна. С други думи, едно евро купува различен брой стоки и услуги във всяка страна.
Изненадващо или не, цените в България като цяло са с 50% по-ниски от средните за ЕС. По този начин, ако отчетем по-високата покупателна способност на парите у нас, реалният доход в България е около 45% от средния в ЕС, т.е. евтините стоки и услуги в България частично компенсират ниските доходи. Но само частично. Дори и да вземем предвид по-ниските цени у нас обаче, с нашите доходи може да си позволим реално по-малко от половината от това, което потребява средноевропейското домакинство. По този показател България е на последно място в ЕС, пред нас са румънците.
По-интересно е да видим защо цените варират толкова много в рамките на ЕС. Големите различия в цените на стоки и услуги в отделните страни се определят от влиянието на много фактори, като например различното ниво и структура на облагане на потреблението (най-вече ДДС и акцизи), държавните регулации и политики, субсидиите, доходите на населението, потребителските навици и други.
Значение има и дали съответната стока се търгува на международните пазари, или само на вътрешния. Цените на търгуемите стоки за малка отворена икономика като българската са до голяма степен външно зададени, подвластни на глобални тенденции и следователно в общия случай отклоненията от световните цени са минимални. Обратно, цените на местните стоки и услуги зависят в по-голяма степен от националните политики и от конюнктурата в страната.
Затова разликите в цените са по-малки при международно търгуемите стоки (например потребителска електроника) и по-значителни при нетъргуемите стоки и услуги (фризьорски услуги). Като илюстрация, цените на потребителската електроника, продавана в България, са с едва 8% по-ниски от средните в ЕС. От друга страна, цените на ресторанти и хотели, като пример за нетъргуеми стоки, са с 55% по-ниски от средното равнище в ЕС. По средата между двете крайности са цените на дрехи, храни и напитки (алкохолни и безалкохолни). Според статистиката дрехите в България са по-евтини с 25%, алкохолът и цигарите с 36%, храната и безалкохолните напитки - с 33%.
В този ред на мисли, подобрението на благосъстоянието на българите, измерено в реална покупателна способност, може да стане чрез увеличаване на доходите и/или спад на цените.
Цените в България биха могли да бъдат намалени чрез свиване на данъчното облагане, облекчаване на регулациите и мерки за повишаване на конкуренцията в икономиката. В някои сектори има възможност за задържане на цените на относително ниски нива и през следващите години. Например в търговията на дребно у нас през последните години навлязоха множество търговски вериги, които благодарение най-вече на по-големия мащаб, успяват да предложат по-ниски цени за крайните потребители. Значението на веригите ще расте и през следващите няколко години. Конкуренцията на пазара на интернет в страната също доведе до поддържане на сравнително ниски цени (в сравнение с повечето европейски страни) при сравнимо или дори по-високо качество на услугата. Тези два примера показват, че България все още разполага с потенциал ако не да намали, то поне да задържи цените относително ниски спрямо другите страни-членки на ЕС.
Според официалната статистика инфлацията в България е ниска спрямо предходни години - едва 1,7% годишно през май 2012 г.
Следващите няколко месеца обаче ще има ускоряване на отчетената инфлация заради увеличението на цената на електроенергията с 13% от 1 юли, което неминуемо ще доведе до поскъпване на някои стоки и услуги от първа необходимост. Какъв ще е ефектът от поредното вдигане на цената на тока, ще видим още в средата на август, когато излязат данните за инфлацията през юли.
Другият начин за подобряване на стандарта на българите е чрез повишаване на доходите. Крехкото възстановяване през 2011 г. и през първата половина на 2012 г. показват, че видимо ускоряване на растежа е възможно едва при увеличаване на притока на чужди капитали в нашата икономика. Ниските цени на земята и имотите, ниските преки данъци, ниските разходи за наемане на офис и човешки труд са нашите основни конкурентни предимства в битката за чужди инвеститори. Всичко това обаче трябва да бъде съпроводено с подобрение на бизнес средата, за да можем да възстановим поне част от чуждите инвестиции, които влизаха в страната преди кризата.
В крайна сметка сравнително ниските цени на някои стоки и услуги в България едва ли скоро ще доведат до чувствително увеличение на потреблението. Основна причина за това е все още двуцифрената безработица в съчетание с намаляващата заетост. Голямата несигурност на пазара на труда кара хората да се въздържат от потребление сега, спестявайки основно в банкови депозити. Затова и трайно увеличение на потреблението може да очакваме едва при съживяване на пазара на труда, което най-вероятно няма да се случи през 2012 г.
КРАСЕН ЙОТОВ, икономист в "Индъстри уоч"
