Да приемем, че твърдите фенове, или както ги определих в един коментар политически "ултраси", са преспали и преглътнали споразумението между двете основни политически сили. Е, не всички, но повечето, надявам се.
То даде отговор на много въпроси и предотврати много опасности. Но не на всички.
Като десен либертарианец имам основателни опасения за финансовата политика на Асен Василев, но това е положението. Преживял съм Жан Виденов начело на еднопартийно правителство, ще преживея и това. Още повече, че сега корективът е много по-силен и компетентен.
Съвсем обективно и без политически намеци в едната или другата посока, да ви кажа какво принципно ме притеснява.
Първото е, че де юре и де факто управлението на страната изцяло се поема от ПП и ДБ. А ние сме в поредица от кризи, предизвикани до голяма степен от тяхното управление. Тоест, питам се дали беше най-разумното да оставиш на по-младия и неопитен капитан с целия си млад и неопитен екипаж да води кораба в това бурно и пълно с рифове море, след като веднъж е предизвикал пробойни в кораба?
В този ред на мисли съм наясно, че парламентът ще "бди" над политическите юнги и се сещам да питам как ще бъдат разпределени председателите на комисии. Важно е.
Второто ми чисто житейско, но и политическо притеснение е по оста доверие-недоверие. Както вече писах, това е коалиция на споделеното недоверие.
Тук - две неща. Първо - както и да го прикриваме, това е коалиция, защото в нея участват представители и на двете страни, и двете политически сили имат обща договорена законодателна и управленска програма. Всякакви опити да се прикрие този факт е самозалъгване в стил "щраус в пясъка".
Второ - всяко съдружие, от първото ООД в Англия до последното тип "Рога и копита" се градят на взаимно доверие. А ние тръгваме да оправяме държавата с кисела усмивка за пред камерите и с по една кама зад гърба. Защото нито феновете и лидерите на едната политическа сила ще заобичат искрено другата, нито обратното.
В този смисъл има наторена почва за сблъсък между законодателната власт, доминирана от ГЕРБ и изпълнителната, която изцяло принадлежи на ПП/ДБ.
И трето - предстоят местни избори, които са жизненоважни за облачната Промяна, в която с усилие прибавям и ДБ. Не успеят ли там, и дори при частичен успех, това ще означава поредната победа за ГЕРБ, а никой не оспорва правилото, че местният вот е отчетливо мерило за влиянието на партиите.
Затова там борбата ще бъде безмилостна и почти не виждам как ще подмине и отношенията между тях и в парламента и по оста законодателна-изпълнителна власт.
Ето това са огнищата на напрежение, върху които отсега трябва да мислят политиците, за да не се разтури седянката още след първата песен. Но лично аз съм скептичен.
