ВАСИЛ ГАРНИЗОВ
ПОЖАРЪТ в Бистришко бранище разклати един мит за българския народ, плод на тъгите на прехода. Повече от 20 г. образовани хора с достъп до медиите развиваха песимистични теории, които обявяваха края на доброволческия дух и поведение. Това се подкрепяше и от всекидневната практика: неведнъж ключови фигури от сферата на бедствията и авариите са се оплаквали, че в критични ситуации не срещат подкрепа и участие от страна на местното население.
Последната криза на Витоша не само опроверга тезите на теоретици и практици, че в България има много неправителствени организации, но малко доброволци. Тя показа, че ако отсъстващият доброволец е проблем, то присъстващият е двойно по-голям проблем. Основният упрек към доброволците от страна на властта бе, че те не са подготвени, че нямат умения за борба със стихиите, включително, че им липсват умения по оцеляване в критични ситуации. В този смисъл напливът на доброволци от възможност се превръщал в пречка, тъй като трябва да се отделят хора, които вместо да се борят с пожара, да се борят с ентусиазма на дилетантите. Освен това излишеството на ентусиазъм и адреналин било съпътствано с дефицит на дисциплина, което в представите на властта е предпоставка за безредие. Към това властта добавя и затруднената координация, паралелните инфо-центрове и щабове, нереалистичните очаквания на доброволците и излишеството на критика във време, когато огнеборците се нуждаят от обществена подкрепа.
Така подредени, критиките на властта изглеждат обосновани. Наистина, на Витоша не липсваха свежи картини на неподготвеност, които да довеждат до потрес въображението на пожарникари, горски или военни, например енергично, жилаво девойче щрапа по къси гащи и джапанки на периферията на огнената стихия. В някои случаи и дисциплината бе поставена на съмнение: здрав момък, който сечеше със сабята наляво и надясно като индианец с мачете в бразилската джунгла - несъмнена заплаха за неговото здраве и здравето на околните му. И наистина, доброволците изградиха паралелен щаб и инфоцентър, който събираше информация от първа ръка от доброволците на първа линия и реагираше спрямо нея, а не спрямо официалната информация и картина на събитието. И действително, от средите на доброволците тръгна една доста изострена критика относно способността на държавата да се справи с проблема, относно координацията, материално-техническото състояние на огнеборците, планирането и провеждането на операцията.
Това, което властта не разбира или не иска да приеме, е, че това положение на нещата е възможно най-естественото. Доброволецът по определение е дилетант в борбата с бедствията, абсолютно начинаещ по отношение на горски пожари, притежава силно занижени умения по оцеляване, недисциплиниран е и не обича да си държи устата затворена. Той разполага само със свободната си воля и тялото си като неин инструмент. Не е негова работа да знае тънкостите на занаята, достатъчно е само да е там, където го отвежда поривът. И обратното, работа на властта е да знае какво да прави с този порив: как да го канализира, организира и обучи.
Същото тяло, което е склонно да се хвърли в борбата с огъня, е склонно и да легне в знак на протест на някое кръстовище. Загаси пожара и окупирай Орлов мост, са две страни на една и съща монета и това все още е несмилаемо за въображението на властта. "Лошият" доброволец е истинският доброволец.
Обаче държавата е склонна към сътрудничество с една категория добри доброволци. Но представата за доброволец, наследство от времената на комунизма, близка до идеята за пара-държавни доброволни полу-военни отряди причини най-голямата беля по отношение на доброволческия дух и поведение. Одържавяването на доброволчеството отслаби доброволието до степен да го мислим дълго време за мъртво.
Но "добрият" доброволец бе похвален от властта след овладяването на кризата. На другите им бе благодарено с половин уста, при това гарнирано с критика и опаковано в безсмислени защитни фрази. Шефът на пожарникарите ги обвини сравнително меко за паралелния център на власт и информация, министърът на вътрешните работи не хареса необоснования им критицизъм.
Кристалина Георгиева пък даде за пример доброволческата организация към общината, която не успя дори да се задейства. Да не говорим за министъра на земеделието, който обвини протестиращите, че лежат по плочките, вместо да гасят пожари, в момент, когато повечето от доброволците бяха именно от лицата от шествията. И накрая - какво: свършиха заедно работата, но вместо да се гордеят с това, и двете страни са огорчени: едните, че са били критикувани, другите - че са подценени.
Първите са основателно критикувани. Всеки ден и всяка стъпка по време на бедствието са надлежно документирани както от МВР, така и от доброволците. Но не е сега моментът и не е толкова важно да се нахока властта. Просто е необходимо МВР да си направи един честен самоанализ, който ще покаже тежък срив в координацията в началото на кризата и постепенно налучкване на ваксата в хода на нейното овладяване. Най-вероятно ще открият, че ведомствата ревностно пазят своята власт и не я преотстъпват лесно на чуждо командване, ако това не е лично командването на Борисов. Проблемът им е по-дълбок и не го създават доброволците - те просто го правят по-видим. Част от решението на проблема трябва да се търси в реорганизирането на системата за борба с бедствия и аварии и важна част трябва да стане именно работата с доброволците, включително и най-вече - с "лошите" доброволци.
