ЗАКАНАТА на министъра на земеделието Мирослав Найденов да гони лично мургавите събратя с варената царевица от плажа му донесе доста неприятности с неправителствените правозащитни организации. Наложи му се да обяснява, че не е имал предвид ромите, а загорелите търговци с чанти, независимо от етноса им. Но не това е същественото.
Да изгониш варената царевица от плажа, си е като да гониш Михаля, хващане няма. Първо, тези хора не носят документи у себе си. Дори и да ги видят инспекторите на агенцията, а продавачите да не избягат, няма какво да им направят. Как ще напишат акт? Трябва да викат полиция, да ги задържат и изискат личните им карти. Смешно е да се организират хайки с униформени, все едно става дума за наркотици, а не за безобидни кочани.
Намерението глобата да я отнася концесионерът, е решение, но съмнително. Едва ли актът ще издържи пред съда, защото няма как някой друг да понесе отговорност за нарушение, извършено от трето лице. По същата логика, ако стане убийство на плажа,
трябва да вкарваме в затвора концесионера.
Всъщност извън чисто техническата невъзможност да се спре продажбата на царевицата край брега стои и въпросът изобщо нужно ли е да има подобна забрана. Не "Зърната на Мадона" са големият проблем на българските плажове. Щом някой е готов да се къпе във вода, в която се изливат фекалиите от хилядите хотели в курортите, няма нищо да му стане и ако хапне царевица на плажа от мургав продавач.
Да не говорим и че не е работа на министъра на земеделието да обикаля брега в гонене на нарушители. Нормално е да се занимава с по-важни дела.
Разносната търговия по плажа не е само български патент. И на гръцкото крайбрежие могат да се видят младежи (също мургави, а и дори с още по-тъмен цвят), които продават дискове с музика или нещо друго. Дори в Западна Европа навсякъде се предлага храна от разносвачи или от сергии, в които тези, които я готвят, пипат и мръсните банкноти. Излиза, че по отношение на изискванията към храните сме
станали по католици и от папата.
В това няма лошо, стига да имаме и ресурса да прилагаме забраните, а него очевидно го няма. Затова и в момента на доста плажове продължава да се продават и царевица, и гевреци, и сладолед. За радост на децата и това лято лакомствата до брега няма да изчезнат. А когато през септември теглим чертата, може да се окаже, че няма и глобен мургав нарушител.
