Ако емигрантските пари се увеличават, какво завръщане очакваме?

По всичко личи, че заминаващите от терминал 1 и 2 ще са все така повече от пристигащите

КАЛОЯН СТАЙКОВ,
Институт за пазарна икономика

B началото на кризата в България много се говореше за апокалиптични перспективи пред икономиката. Те се основаваха на различни особености, като валутния борд, дефицита по текущата сметка и голямото присъствие на чуждестранни собственици в българската банкова система. Като друг сериозен проблем беше откроен и броят на български емигранти, които поради кризата в други страни ще бъдат принудени да се върнат в България, а това би означавало по-малко парични преводи от чужбина и по-висока безработица.

Последните години ясно показаха, че нито едно от тези, а и редица други притеснения не се оказаха сериозен проблем, а по отношение на емигрантите - парите от тях не само не намаляват, а достигат рекордни нива. През май 2012 г. паричните преводи на българи, живеещи в чужбина, достигат 78,2 млн. евро по данни на БНБ, което е най-високото ниво, откакто се води официална статистика. Това представлява ръст от 1,2 млн. евро, или 1,6%, в сравнение със същия месец на предходната година, когато постъпленията са 77 млн. евро.

Тук трябва да се обърне внимание на няколко особености. Основната част от българските емигранти е концентрирана в Испания - 171,6 хил., Германия - 80,4 хил., Италия - 51,1 хил., Белгия - 17,7 хил., и Холандия - 14,1 хил., по данни на Евростат за 2011 г. Данни за Гърция няма. Въпреки че няма официални данни, се смята, че голяма част от тези хора са заети в сектори като строителство, земеделие, туризъм и търговия. Статистиката за паричните потоци не обхваща само официално регистрираните в дадена страна, но и нелегално пребиваващите и работещи, за които обаче няма данни.

Друг интересен факт, макар условен предвид ограниченията на статистиката, е, че независимо от продължаващата криза в някои икономики в ЕС и най-вече в страни като Испания и Италия, българи продължават да емигрират към тях. Над 9,5 хил. българи са емигрирали през 2011 г., което е значителен спад в сравнение с 27,7 хил. през 2010 г. Механичният прираст на населението през 2011 г. продължава да е отрицателен - близо 4,8 хил. души, което означава, че повече хора емигрират, отколкото се заселват.

От множеството данни могат да се направят няколко заключения:
Високият приток на средства от българи в чужбина може да се дължи на сезонни ефекти - през пролетта и лятото секторите, в които се предполага, че повечето български емигранти са заети, се развиват най-силно;
Не просто няма отлив, а има прилив на български емигранти - към всички страни, за които Евростат има данни за 2011 г., с изключение на Ирландия и Полша;
Независимо от икономическите проблеми на страни като Испания, Италия и Португалия има приток на емигранти към тези страни - друг е въпросът дали тези хора намират работа и какъв е обемът на нерегистрираните българи в тези страни.

Но данните не са изненада. Изненада би било, ако емигрантите намаляваха, а заедно с тях и притокът на средства към страната. Смята се, че основната част от емигрантите са недостъчно квалифицирани и затова намират работа в сектори с ниска добавена стойност в чужбина, защото именно такава е и структурата на българската икономика. В такива сектори конкурентно предимство на българските работници е ниското заплащане в сравнение с това, което изискват работниците от други страни. Освен това биха били по-склонни да работят в сивия сектор, с което целят както да си осигурят работа, така и да могат да спестяват по-голяма част от доходите си.

Така че работодателите нямат интерес да се освобождават от емигранти, а самите работници имат огромен интерес да запазят работата си, защото:
- Инвестирали са значително време и усилия, за да си осигурят работа в чужбина;
- Направили са жертви, като заминават далече от приятели и семейство;
- Претеглят алтернативите - "ако положението е тежко в Западна Европа, какво ли е в България?".

Тези и други обстоятелства могат да накарат емигрантите да направят още по-големи отстъпки със заплащането, което получават, с времето, което работят, и най-вече със себе си.

Алтернативата е да се приберат в България, където, въпреки че икономиката се възстановява от кризата от 2009 г., това става с изключително бавни темпове. След годишен спад от 5,5% през 2009 г. икономиката възстановява едва 2,1% през 2010-2011 г. Спадът на заетите работни места, започнал през 2009 г., продължава вече 3 г. Данните за производителността на труда, която расте значително по-бързо през последните две години, навеждат на мисълта, че основен приоритет на компаниите продължава да бъде оптимизацията. Всичко това създава сравнително негативна перспектива за намиране на добра работа за емигранти, които обмислят да се завърнат в България.

Освен всичко друго от началото на тази година трудовите пазари в повечето страни от ЕС бяха отворени за българи, като само девет страни запазиха ограниченията. А дори и от тях на места ограниченията бяха смекчени. Така че може да се очаква и нетният прираст на населението по линия на миграцията да се запази отрицателен и повече хора да напускат страната, отколкото да се прибират в нея.