През уикенда някои отидоха на море, някои на предизборна агитация, аз отидох до Загреб. По покана на колега да видя проектантската му организация.
Проектантска с 1200 души общ персонал, от които 800 инженери и архитекти.
Отвън - сграда от социализма - спомних си българските големи проектантски - "Водпроект", "Енергопроект", "Софпроект", "Водоканалпроект", "Агролеспроект" и други.
Отвътре - капитализъм и ред - чисто, подредено, млади хора със съсредоточени, но спокойни физиономии. Отвсякъде лъха на успех. "Не се даваме нито на немци, нито на италианци, нито на австрийци. Можем повече, правим го по-евтино и по-добре." Така говори един от директорите и разказва, че оборотът на фирмата е над 100 милиона евро.
Най-чист интелектуален продукт, продаван не само в Хърватия, а и в чужбина - от Средния изток до Западна Европа включително. На това в рояците стратегии, програми и предизборни платформи българските политици и управленци му казват "икономика на знанието". Само дето у нас нито икономика, нито знание оцеля - от всички големи проектантски фирми, изредени в моите спомени, няма вече нито една.
По проекти на тази фирма са изградени по-голямата част от новите магистрални трасета в Хърватия. В държавата, която преди 15-16 г. води война, през последните пет години са построени 750 (няма грешка - седемстотин и петдесет!!!) километра магистрали. Подчертаха ми, че почти всички трасета са извън европейските коридори (само за развитието на тяхната държава и главно на техния туризъм).
У нас що ли говорим за държавна подкрепа на туризма. И без нито едно евро външна помощ. Сетих се за нашите български парчетии от магистрали (общо шест броя с дължина по-малко от четиристотин километра, построени за 35 години!!!). С европейска помощ, в мир със съседите, като държава - член на ЕС, в последните три години, с признати от 18 г. трасета на четири паневропейски коридора, минаващи през България. И си казвам не може да бъде. Само дето не си изяснявам кое не може да бъде - нашето или тяхното.
После се разхождам из Загреб. Красив град с повече перфектна инфраструктура, отколкото нови строежи.
Идеална улица с идеална настилка и с идеални тротоари, а до тях малка къщичка със зелена ливада. Чака сериозен инвеститор. Обясняват ми, че при готова инфраструктура сериозните инвеститори се лепят като мухи на мед. И при тях вече имало върволица. Градът Загреб обаче има бюджет 2 млрд. евро, което е 10% от бюджета на държавата Хърватия. Спомням си бюджета на България и си мечтая какво може да се направи в София, ако бюджетът й бе с един милиард повече от сегашния.
Колегата ми продължава да обяснява че: "...градът само "троши" (на хърватски това означава харчи) за инфраструктура и благоустройство, не е като държавата да плаща за армия, за полиция, за здраве, за образование..."
А аз си мисля как у нас държавата не дава, а иска да взема от София. Защото жителите на нашата столица може би не са граждани на нашата държава.
По улиците се движат чисто нови трамваи. Като този, синия, дето се движеше в София временно и после си отиде. След скандал.
Показват ми и снимка на загребското сметище. Депонират във височина. Обясняват ми, че правят "зелено бърдо" - когато го приключат, гражданите ще имат зелен хълм. Не чух за въстания от кварталите, които са на 200 метра от хълма сметище.
Неделя сутрин се разходих из центъра на Загреб. Не работи нито един магазин. Обясниха ми, че църквата! е наложила това. За да има в седмицата поне един ден, в който членовете на семейството да не се хвърлят на поредния шопинг, а да прекарат заедно (може би затова нямат такава детска агресия). В началото търговците протестирали, после приели (къде ли ще ходят!). Питам се дали са съдили общината.
Изпращат ме и ми говорят - "ние, източноевропейците, можем. И не трябва да се даваме. Можем, а ако сме заедно с вас, можем повече."
Тръгвам си. Пътувам по перфектна магистрала и не знам защо се сещам за една реклама - "...това не става само с ядене, трябва и акъл..."
Арх. Петър Диков
