Два полемични текста за доходите и работните места от бивш управител на НОИ и известен бизнесмен
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ
Поредните големи лъжи на БСП са, че Иван Костов е намалил пенсиите. Какви са фактите.
През нито една година от управлението на ОДС няма намаление на пенсиите. През този период средната пенсия се увеличи близо 2 пъти и половина, а минималните и максималната пенсия около два пъти. Ето и конкретните данни (виж таблицата).
В тези сравнения не влизат обидните за възрастните хора 2-3 долара пенсии в разгара на Жан-Виденовата криза. Пак през този период се въведе и така наречената „вдовишка добавка” – преживелият съпруг или съпруга да получава 20 на сто от пенсията на починалия.
Втората лъжа е, че с новата пенсионна формула са орязани пенсиите на стотици хиляди пенсионери.
В приетия в края на 1999 г. Кодекс за задължително социално осигуряване имаше изричен текст, че ако при преизчислението се получи по-нисък размер, пенсията си остава същата.
В резултат на преизчислението от 1.01.2000 година около 1,7 млн. пенсионери получиха средно увеличение 13,60 лева, което, отнесено към тогавашната средна пенсия, е нарастване с около 24 на сто.
През същата тази 2000 година имаме и най-голямото реално нарастване на пенсиите – средно със 17 на сто.
Третата лъжа, или по-точно манипулация, е свързана с деноминацията на лева от 1 юли 1999 година.
БСП твърди, че с деноминацията възрастните хора са ощетени, като ги кара да сравняват сегашните си пенсии с тези отпреди 1989 г., което е крайно неправилно.
Деноминацията е една техническа операция, която няма нищо общо с размерите на пенсиите. Ако най-масовата пенсия към 30 юни 1999 година е била 70 000 лева, а килограм сирене е бил 3500 лева, то с пенсията се купуват 20 кг сирене. След деноминацията от 1 юли пенсията става 70 лева, а сиренето - 3,50 лева за килограм, и пак се купуват 20 кг сирене.
Не искате двойна безработица? Облекчете бизнеса
ХРИСТО КОВАЧКИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Финансовата криза подлага на изпитание не толкова политиците, колкото предприемачите и всеки отделен човек.
И докато политиците търсят вина и се обвиняват взаимно, ние, работодателите поемаме отговорността и търсим начин да запазим работните места, да съхраним производствата. Залогът е българската икономика.
Предлаганите до момента антикризисни мерки и от правителството, и от опозицията по-скоро регистрират проблеми, които са ясни за всички, отколкото да намират решения.
Запазването на работните места е задължение на държавата, но е отговорност на бизнеса. Държавата трябва да създава условия, в които бизнесът може да съществува, да оцелява и да се развива.
Днес управляващите говорят за безработица 6-7%. Аз мисля, че до края на годината тя ще стигне 15%. Всеки ден чуваме за индикации в световен мащаб, които слагали началото на края на кризата.
Това чуваме, а виждаме българи, които се връщат. Същото става у нас - все повече губят работата си.
Какво да се направи? Какви мерки да се предприемат?
Те са в две посоки, подчинени на една цел - осигуряване на финансиране за бизнеса и намаляване на изземванията от него. Целта е да има ресурс за бизнеса. Така ще се осигурят най-добрите условия за развитие на българските стопанства и предприятия, на всички, които произвеждат конкурентоспособни стоки, в рамките на ЕС и извън него.
- Намаляването на изземването от бизнеса може да бъде през бюджета с основен аргумент пари срещу извършена реформа. Това означава намаляване на парите, които бизнесът внася в бюджета. Ако направените реформи осигурят по-добра организация в секторите, ще спре изтичането на средства под формата на нерегламентирани поръчки. Смятам, че високите нива на бюджетния излишък досега не допринасят за увеличаване на икономическия растеж. Политиката на планиране на занижени бюджетни приходи и формиране на бюджетни излишъци, които да се изразходват по непрозрачен начин само с решение на изпълнителната власт, трябва да бъде изкоренена. Наложителни са формирането и изпълнението на балансиран държавен бюджет без значителни излишъци, които изземват свежия ресурс от българския бизнес. В случай че все пак се формират такива излишъци, те трябва да бъдат разпределяни с решение на Народното събрание. Според мен държавните разходи трябва да се ограничат трайно в ниво под 40% от БВП с тенденция да стигнат до 35%. Най-общо казано, това означава повече свободни пари в бизнеса и по-малко държавна намеса.
- Аз съм за намаляване на социално осигурителната тежест в дългосрочен план с до 10 на сто.
- Друга мярка за намаляване на вземанията е намаляване на ДДС от 20 на 18%. Ако това намерение се осъществи, могат да се случат два варианта.
Първият е търговецът да не намали крайната цена. Това значи, че в него ще останат повече пари. В другия случай ще останат повече пари у хората. И в двата варианта обаче парите остават в икономиката, а не се преразпределят през бюджета.
4В помощ на бизнеса е идеята за ускорено възстановяване на ДДС. Задържането на парите в държавата 45 дни вместо например 5 дни е фискално оправдано от гледна точка защита на бюджета, но в същото време ощетява бизнеса, лишавайки го от оборотни средства.
Тук е ролята на държавата да намери това решение, което защитава интересите първо на хората и чак след това на държавната администрация.
- Предлагам да бъде премахнат данъкът от дивидента и облекчаване на правилата за прилагане на спогодбите за чуждестранните инвеститори. Премахването на данъка върху дивидента насърчава прякото инвестиране на пари в икономиката ни от български и чуждестранни лица. Облекчените правила по спогодбите улесняват бизнес взаимоотношенията между местния и чуждестранния бизнес.
Ако така намалим изземването от бизнеса от страна на държавата, какво трябва да се направи за неговото финансиране?
- Първо, средствата от Сребърния фонд трябва да бъдат инвестирани частично или изцяло в българската икономика и най-вече в банковата система. Това ще допринесе за подобряване на ликвидността. Трябва да създадем фонд за капиталови инвестиции с участието на български банки и международни финансови институции. Финансирането на фонда ще се осигури със средства от държавния бюджет, Сребърния фонд и посредством набиране на средства на капиталовия пазар.
- Важно е дагарантираме изцяло влоговете на както на физическите лица, така и на фирмите.
Сега хората влагат на депозити до 100 хил. лв. защото държавата гарантира само тези пари. Вкарването на спестяванията на всеки човек в българската икономика е премерен риск за държавата в сравнение с очаквания резултат за индустрията.
4Усилията на всяка държава за стабилизиране на българската икономика проличават най-вече от концепцията за стимулиране на експорта. У нас тези усилия липсват.
По-големият износ означава по-големи пазари за производителите и намаляване на отрицателния външнотърговски баланс. В създаването на експортна стратегия не бива панически да търсим вредния протекционизъм. На практика това е патриотизъм, защото помощта би могла да се извърши дори и само чрез реална работа на българските икономически аташета за установяване на активни взаимоотношения на българския бизнес с чужди партньори, като по този начин се защитават нашите интереси.
Адекватна рекламна кампания за популяризиране на България също е подкрепа за разрастване на пазарните ни дялове. Основата на експортната стратегия трябва да бъдат три приоритетни сектора от българската икономика - селско стопанство, енергетика и туризъм.
Посочвам тези сектори, защото те най-вече могат да се развиват с местен ресурс. Това са секторите, които могат да осигурят трайна заетост и съхраняване на работните места в най-дълъг период, защото развитие с минимална външна зависимост би заздравило гръбнака на българската икономика. И ако приемем, че сме осигурили необходимите средства за българския бизнес, ни остава да направим едно малко, но много важно усилие за подобряване на административния капацитет - политика, подчинена на философия "чиновниците в услуга на бизнеса". И тук ефектът ще дойде със създаване на правила - въвеждане на законов срок за задължителен отговор. При липсата на такъв да важи правилото за мълчаливо съгласие.
Стабилността на икономиката може да се гарантира само с подписване на споразумение с МВФ и запазване на валутния борд. Това и въвеждането на еврото са възможни само след покриване на необходимите изисквания. Така ще се повиши доверието в нашата финансова система, в българската икономика и ще ни повярват, че сме изпълнили всички условия на ЕС.
За нас, работодателите, адекватната помощ от правителството ще бъде възможност да докажем себе си. За хората - тяхната сигурност.
