С Койна Русева разговарят Хортензия Маркова и Цветана Стаменова
- Койна, на какво отдаваш факта, че в последно време си търсената актриса в български продукции?
- Имам работа, но не мисля, че съм от най-заетите. Ако се проявява интерес към мен, то е заради желанието ми за работа и това, че се справям добре с нея. Ако не се справях, съответно никой няма да ме търси. Старая се всичко да се получава. За мен важи правилото, ако ще се прави нещо, да е на сто процента.
Половинчатите изпълнения не отговарят нито на характера ми, нито на разбиранията ми за живота.
Случвало се е както на мен, така и на колеги дори болни да играем. Каквото и да ме сполети в живота, аз играя. Така е било досега, така мисля и да продължа. Определям се като добра актриса.
- А трудно ли стигна дотук?
- С артистите от моето поколение завършихме и работихме в едно безвремие и застой на българския театър и кино. Мисля, че тези, които оцеляхме, заслужаваме по един медал. Ние не се предадохме, не си отворихме фризьорски салони и не напуснахме България, а останахме тук и играехме тежки представления на двайсет души публика. Понякога е имало случаи, когато хората на сцената сме били повече от зрителите в залата, но това не ни е обезсърчило и не ни е обезверило.
След като нещата се възродиха, се вижда, че най-работещите и заетите от артистите сме точно оцелелите. Защо? Защото в годините изградихме сериозен гръбнак, нервите ни станаха като въжета и вече сме способни на всичко. Това не е случайно. Не получаваме предложения, защото някой много ни е харесал как изглеждаме и иска да ни снима. Нашата работа е много ниско платена, но и много трудна - две противоположни неща. Би следвало, като е трудна, да е по-високо платена, но не е. Това са абсурдите на нашата страна, а на когото не му харесва, да ходи да живее някъде другаде.
- Кое е най-хубавото и най-трудното в твоята професия?
- Най-хубавото е самата професия. Толкова много съм работила и толкова много неща имам зад гърба си, че не мога да кажа: Ето това парченце ми харесва най-много.
Малко по философски гледам на нещата вече.
Всяко начало за мен е трудно. Всяка нова роля е трудна, защото винаги се опитвам да разбера героините, които играя, и да търся различни пътища към тях. Трудно ми е, докато не се слея с персонажа си и докато тя не стана аз. След това, особено на представления, изпитвам удоволствие от самия факт, че играя. С киното е малко по-различно, защото там имаш един, два дубъла и преминаваш нататък.
Нямаш право на следващия ден да снимаш същите неща и да се поправиш, докато в театъра имаш тази възможност. Можеш да се развиваш и с всяко следващо представление да се изграждаш и да търсиш нови и нови нюанси на същия образ, защото човекът е много нюансирано същество. Като актьор пред камерата трябва да си подготвен много преди това, работата с режисьора и екипа, и репетициите са много важни преди самите снимки.
- Има ли разлика между филмите, които са се правили преди, и тези, които се правят сега?
- По-смели са сегашните филми и се обръщат по-скоро към човека, а не се занимават с поредния строй. Излизат от битовото и се занимават с проблемите на човека. Това ме радва в българското кино, че започна да се занимава с общочовешки неща, а не с регионални.
Така филмите ни могат да бъдат гледаеми и навън, за което и много от продукциите се борят. Появиха се млади хора, които имат мисъл в главата си и искат да я изкажат. Правят филми, които не са само за тук и сега, а които след две и след пет години пак може да бъдат гледани. Да може човек да каже за тях - това е филм, който е намерил за времето си какво и как да каже.
- В какви образи се напасваш най-добре?
- Няма значение дали образът ще е комедиен, дали ще е драматичен, или ще бъде на ръба, въпросът е в подхода към образа. Персонажите, които са на ръба, са ми най-сладки. Като актриса на мен самата ми е любопитно да се хвърлям в крайности и да експериментирам, така работата ми е по-интересна.
- Отказвала ли си роли?
- Отказвала съм. Когато това, което ми се предлага, по никакъв начин не ме заинтригува или е прекалено типично и лесно за мен. Предпочитам да се изправям пред предизвикателства и по този начин да поддържам интереса жив. В нашата работа това е важно, не е като да попълниш поредния счетоводен екземпляр.
- Участваш в новия филм "Още една мечта", разкажи ни повече за героинята си?
- Тя е една объркана жена, на ръба на депресията. Отчаяно се опитва да се измъкне и я измъчва маниакално желание за самоубийство. Животът я поставя в интересна ситуация и тя се среща с още три откачалки като нея, всяка с нейната си мания. Когато четирите героини събират проблемите си, решават заедно да се измъкнат от тях и изпадат в много комични ситуации.
- Как протекоха снимките на филма?
- Много напрегнато откъм време. Но с екипа бързо постигнахме общ език, а задачите на режисьора бяха приятни за изпълнение. Филмът е екшън-комедия, доколкото една комедия може да бъде такава, заедно с четири сладурани.
- Коя е първата роля, която си изиграла на сцената?
- Спомням си един германец поставяше немски миниатюри, а професор Крикор Азарян беше направил разпределението на ролите. Главните персонажи бяха на наемател и домоуправител, а Галин Стоев трябваше да изиграе домоуправителя. Не знам как се получи, може би немецът беше чул тембъра на гласа ми, но той реши, че аз трябва да изиграя този персонаж и така "измъкнах първата си роля под носа" на Галин Стоев. Много се забавлявахме и това беше първото ми представяне на голяма сцена.
- От кого си наследила любовта към изкуството и таланта си?
- Имам актриси в семейството. Доайенки на Старозагорския театър. Леля ми Иванка Антонова е актриса, а имам и други роднини, които са били актьори.
- Мислила ли си някога да се занимаваш с нещо различно от актьорството?
- Не, някак си така се получи, че не остана ред. Имах моменти, в които съм правила по едно представление на сезон. Не ми се бездействаше. Аз съм работохоличка и имам много енергия. Както е казал Архимед: "Дайте ми опорна точка и аз ще преобърна земята." Когато имах по-малко работа, съм се замисляла дали да не сменя призванието си с нещо друго, но в крайна сметка не стигнах до това.
- Трудна ли е ролята на майка?
- Това е най-трудната роля. При нея нямаш право на грешка. Когато правиш театър, авторът ти е задал параметри, докато в живота ти трябва да създадеш тези параметри. Ти трябва да поставиш законите и да следиш те да бъдат спазвани. Да внимаваш да не се прекалява и да не се излиза от рамките, които си задал.
Когато си майка, ти си режисьорът, сценаристът, драматургът и всичко останало.
Докато в театъра и киното аз съм само актриса. Вкъщи няма кой да ми каже какво да правя, а когато човек трябва сам да води нещата, е малко по-сложно.
- Кое от трите ти деца най-много прилича на теб?
- Като визия и темперамент Константин най-много прилича на мен, но и другите деца също. Изглежда имам силен ген, но имат и много белези, взети от баща си. Излъчването им много напомня на моето. Константин все пак е като мое копие.
- Голямата ти дъщеря Калина и Константин вече имат опит в играта на сцена и пред камера?
- Ами да, търсят ги. На някого, като му потрябва дете, веднага казва: "Дай да се обадим на Койна, тя ще осигури нещо." Но аз съм отказвала някои от ролите. Децата дори не знаят за тези предложения. Хубавото е, че и двамата го могат, защото ако самата аз виждам, че не се справят с играта, никога няма да ги мъча, защото така ще мъча и себе си.
Но и Калина, и Константин нямат никакви притеснения от камерата и сцената. Справят се с чужд текст, все едно че е им е роден, плачат, смеят се и всичко останало. Синът ми играе в две представления и в момента репетира трето, където е в ролята на духа на бащата на Хамлет. Това е много интересна идея на Явор Гърдев. В началото много се притеснявах, че ще трябва да отсъства от училище, но явно просто идеята е страхотна и правим всичко възможно детето да репетира.
- Ще се радваш ли да играят заедно с теб на сцената?
- Вече си партнирам с Константин. В "Страхотни момчета" играем заедно. Той е най-благодатният партньор-дете, защото още на премиерата ме остави да бъда спокойна за него и да мисля за себе си. Не трябваше да мисля като майка дали той ще се справи с репликите си, защото беше перфектен, и ме остави да мисля за моята си роля. Много ме зарадва тогава. Дъщеря ми също сама се оправя и съм страшна късметлийка с тези деца.
- Ти самата какво дете беше?
- Аз бях много диво дете. Направо си бях момче. Щуро детство имах, както и много белези от тогава. Абсолютен дивак. С времето обаче женското в мен измести дивака.
- Как се запозна със съпруга си?
- Запозна ни Албена Колева. С нея бяхме заедно в Пазарджишкия театър и гостувахме на едно представление тук, в театър "Българска армия". Той е неин приятел и дойде да ни гледа и от дума на дума стигнахме до три деца.
- И две сватби..
- Първия път нямаше време да правим сватба, а и на никого не му се занимаваше да прави големи пиршества и само отидохме и се разписахме. Четири дни след това родих.
После си направихме истинска сватба, с роднини и празненство
Пак бях бременна, но по-малко, затова и само един път ми стана леко лошо на тържеството, а след това продължихме купона.
- Приемаш ли критика?
- Разбира се. Приемам от приятели и от хора, на които вярвам. Мога дори да стоя с лист и химикал в ръка и да си записвам, толкова съм отворена към такива неща. За мен няма никакъв проблем хора, на които ценя мнението, да ми кажат, че не правя нещо добре, и да си говорим дълго и напоително защо е така, за да се коригирам. Особено в работата ми.
Аз самата съм много критична също най-вече към себе си, след това към децата си и накрая към приятелите. Повечето ми приятели са мои колеги, с които имаме едно и също мислене и говорим общ език. Но тежко и горко им, когато отида да ги гледам на представление. Нищо не им спестявам. Аз мисля, че и затова са приятелите. С моите лесно си казваме точните неща и не се лъжем.
- Как попадна в ролята на адвокатката Бояна Василева от "Под прикритие"?
- За сериала имаше кастинг за основните роли, но моята е т.нар. поддържащ персонаж. Виктор Божинов ми я предложи на премиерата на "Love.Net". Тогава той ми каза: "Койна, ела да изиграеш една роля, не е точно кино, ама...". С него начинът на работа е толкова брилянтен, всичко е изпипано и това му е хубавото. С Виктор допреди това бяхме контактували най-вече покрай неговата кастинг агенция, а като режисьор се срещнах с него за първи път благодарение на сериала и мисля, че е наистина перфектен като такъв.
- Какво обичаш да правиш през свободното си време?
- Обичам да спортувам и да чета, двете крайности. В момента чета "Лудост" на Калин Терзийски. Обичам, когато книга ме отвежда в друг свят, и затова ми е много приятно. Телевизия изобщо не гледам, мразя я. Гледам нещата, които аз съм заснела и които правя, както и някои от сериалите на колеги, за да следя начина, по който се работи. Даже съм имала случаи, в които ми се обаждат от някое предаване и аз питам: "Извинете вие от коя телевизия сте?", и те ми се смеят.
Телевизията изсмуква от свободното ми време, което и без това е кът. Две години живяхме без телевизор, но от един месец мъжът ми купи такъв и съм много ядосана (смее се). Но децата искат, пък и има Олимпиада или мач и все нещо трябва да се гледа.
По време на Европейското с мъжа ми ходехме на гости
да гледаме мачовете
Само заради това бих седнала пред телевизора, но да се прибера вкъщи и да си го пусна ей така - не. Много харесвам музиката на тишината.
- Как гледаш на предизвикателствата в кариерата и в живота?
- Посрещам ги като мъжко момиче. Понякога се провалям, но в повечето случаи се справям.
- А какво е за теб славата?
- Разписвам се тук-там на някое листче, снимам се с хората, които искат и ми се радват, но чак слава не бих казала. Общувам с хората. Отговарям на момчетата по бензиностанциите, когато ме питат за сериала: "Да, пичове, ще има трети сезон, спокойно." Знаят коя съм, но това не е слава, популярност може би. Славата е за колегите на Запад. Преди години дори медиите не се занимаваха много с нас, можехме да работим по- спокойно. Сега и жълтата преса много повече се интересува от нас. За мен хората, които те харесват и оценяват работата ти, са много по-важни от медийното внимание.
- Как избираш приятелите си?
- Животът ми ги избира приятелите. Той диктува начина на общуване. Когато имаш нужда от някого, от подкрепа, от мнение, и той е там, това определя кой ти е приятел.
- Суеверна ли си като артист?
- Имам си някои суеверия за късмет. На премиера, когато направя нещо, някакъв жест, дори да е неприличен, по време на първо представление, после колкото пъти играя този спектакъл, този жест се прави отново. Имам случаи, в които не мога да изляза на сцената, без да целуна приятелски Малин Кръстев, дори двамата да сме се скарали преди това. Това е закон. Имам и по-неприлични жестове, които съм правила на премиера, но независимо какви са, остават до края.
- С какво си гордееш?
- Може би с нищо не се гордея, просто живея.
