Койна Русева: Каквото и да ме сполети в живота, ще продължа да играя

С Койна Русева разговарят  Хортензия Маркова и Цветана Стаменова

 - Койна, на какво отдаваш факта, че в последно време си търсената актриса в български продукции?

- Имам работа, но не мисля, че съм от най-заетите. Ако се проявява интерес към мен, то е заради желанието ми за работа и това, че се справям добре с нея. Ако не се справях, съответно никой няма да ме търси. Старая се всичко да се получава. За мен важи правилото, ако ще се прави нещо, да е на сто процента.
Половинчатите изпълнения не отговарят нито на характера ми, нито на разбиранията ми за живота.
Случвало се е както на мен, така и на колеги дори болни да играем. Каквото и да ме сполети в живота, аз играя. Така е било досега, така мисля и да продължа. Определям се като добра актриса.

- А трудно ли стигна дотук?

- С артистите от моето поколение завършихме и работихме в едно безвремие и застой на българския театър и кино. Мисля, че тези, които оцеляхме, заслужаваме по един медал. Ние не се предадохме, не си отворихме фризьорски салони и не напуснахме България, а останахме тук и играехме тежки представления на двайсет души публика. Понякога е имало случаи, когато хората на сцената сме били повече от зрителите в залата, но това не ни е обезсърчило и не ни е обезверило.

След като нещата се възродиха, се вижда, че най-работещите и заетите от артистите сме точно оцелелите. Защо? Защото в годините изградихме сериозен гръбнак, нервите ни станаха като въжета и вече сме способни на всичко. Това не е случайно. Не получаваме предложения, защото някой много ни е харесал как изглеждаме и иска да ни снима. Нашата работа е много ниско платена, но и много трудна - две противоположни неща. Би следвало, като е трудна, да е по-високо платена, но не е. Това са абсурдите на нашата страна, а на когото не му харесва, да ходи да живее някъде другаде.

- Кое е най-хубавото и най-трудното в твоята професия?

- Най-хубавото е самата професия. Толкова много съм работила и толкова много неща имам зад гърба си, че не мога да кажа: Ето това парченце ми харесва най-много.
Малко по философски гледам на нещата вече.
Всяко начало за мен е трудно. Всяка нова роля е трудна, защото винаги се опитвам да разбера героините, които играя, и да търся различни пътища към тях. Трудно ми е, докато не се слея с персонажа си и докато тя не стана аз. След това, особено на представления, изпитвам удоволствие от самия факт, че играя. С киното е малко по-различно, защото там имаш един, два дубъла и преминаваш нататък.

Нямаш право на следващия ден да снимаш същите неща и да се поправиш, докато в театъра имаш тази възможност. Можеш да се развиваш и с всяко следващо представление да се изграждаш и да търсиш нови и нови нюанси на същия образ, защото човекът е много нюансирано същество. Като актьор пред камерата трябва да си подготвен много преди това, работата с режисьора и екипа, и репетициите са много важни преди самите снимки.

- Има ли разлика между филмите, които са се правили преди, и тези, които се правят сега?

- По-смели са сегашните филми и се обръщат по-скоро към човека, а не се занимават с поредния строй. Излизат от битовото и се занимават с проблемите на човека. Това ме радва в българското кино, че започна да се занимава с общочовешки неща, а не с регионални.

Така филмите ни могат да бъдат гледаеми и навън, за което и много от продукциите се борят. Появиха се млади хора, които имат мисъл в главата си и искат да я изкажат. Правят филми, които не са само за тук и сега, а които след две и след пет години пак може да бъдат гледани. Да може човек да каже за тях - това е филм, който е намерил за времето си какво и как да каже.

- В какви образи се напасваш най-добре?

- Няма значение дали образът ще е комедиен, дали ще е драматичен, или ще бъде на ръба, въпросът е в подхода към образа. Персонажите, които са на ръба, са ми най-сладки. Като актриса на мен самата ми е любопитно да се хвърлям в крайности и да експериментирам, така работата ми е по-интересна.