Cредната класа по света ще се увеличи до 2 милиарда души до 2030 година, тези хора ще настояват за повече права и ще се нуждаят от повече ресурси. Това се казва в нов доклад на Националния съвет по разузнаване на САЩ.
Какво е положението в България? Какво означава у нас "средна класа"? Има ли я? Как кризата прекрои обществото? Потърсихме за коментар социлози, политолози и икономисти.
Най-вече в 4 големи града
КРАСЕН ЙОТОВ, икономист, "Индъстри уоч"
Понятието „средна класа" е доста широко и има различно значение в зависимост от контекста. С по-голяма точност за средна класа може да говорим в развитите западни общества и с доста по-малка прецизност - в развиващите се икономики, включително в България, в които обикновено поляризацията по отношение на доходите и богатството на населението е значителна.
И в България в последните 10 години започна да се заражда средна класа - най-често това са хора, които са самонаети (имат собствен бизнес или свободна професия) или заемат високоплатени длъжности в частния сектор, обикновено в големи международни корпорации. Средната класа се характеризира с относително високи и устойчиви потребителски разходи за дълготрайни стоки (електроника, битова техника, автомобили) и по-малък дял на разходите за стоки от първа необходимост.
От географска гледна точка средната класа е концентрирана най-вече в София и в следващите 3 най-големи града (Пловдив, Варна и Бургас) - региони, характеризиращи се с ниска безработица и сравнително стабилни доходи.
Зародишът на средната класа беше до голяма степен функция на засиления приток на капитали в периода преди кризата и на ускоряването на глобализацията като цяло. Настъпването на глобалната криза през 2008 година, която се усети у нас през 2009 г., отчасти забави този процес - чуждите инвестиции и кредитът се изпариха, а с това намаляха и новооткритите високоплатени позиции или възможностите за започване на собствен бизнес. Рецесията доведе основно до намаляване на бонусите и допълнителните доходи на наетите и до свиване на печалбите на хората със собствен бизнес.
Все пак трябва да отчетем, че средната класа в България беше доста по-слабо засегната в разгара на кризата в сравнение с другите социални слоеве като например хората с ниски доходи или пък едрите предприемачи.
Слабият растеж на българската икономика през 2012 г. в унисон с тежката икономическа ситуация в еврозоната ще задържа доходите на средната класа в България около текущите нива, без перспективи за бърз растеж в краткосрочен план, но и без висок риск от допълнително влошаване на ситуацията.
Преди кризата бе 15%, може да стане най-бунтарската прослойка
ЖИВКО ГЕОРГИЕВ, социолог
Така наречената средна класа в нейния не локален, а глобален смисъл започна да се формира у нас след 2001 г. Разбира се, и преди имаше случайно оказали се в такава позиция, но като по-значима прослойка, носеща в себе си не само имуществен статус, не само социален статус, не само позициониране в социалната йерархия, но и манталитет, ценностни нагласи и поведенчески модели, започна да се появява след 2001 г.
Според моя изследователски опит, в навечерието на кризата социалната тежест на средната класа беше стигнала 15-18% от населението над 18 г. Основните нейни съставляващи бяха две категории: относително високо платени професионалисти, една малка част от администрацията, и значителна част от представителите на дребния и средния бизнес. Кризата, естествено, се отрази сериозно върху тази прослойка. Най-тежко засегнатият сегмент са предприемачите и свободните професии. Ефектите са малко по-слаби при високоплатените специалисти във високотехнологичните предприятия и услуги и най-вече такива, които работят в международни компании.
Онова, което средната класа най-много загуби от кризата, е стабилността на социалния си статус. Навсякъде по света ние я виждаме в автентичната й същност само там, където тя притежава не само определено равнище на жизнен стандарт и качество на живот, но и когато това притежание е стабилно и устойчиво. Именно тази устойчивост на социалното битие на средната класа я превръща в стабилизиращ фактор на обществата, в противник на революционните промени, в стожер на модерните демокрации. Когато средната класа изпадне в статусна паника, тя губи тежест и качества. В този смисъл може да очакваме да се превърне в най-радикално и бунтарски настроената социална прослойка.
Уязвима, малка и гледа към Терминал 2
ОГНЯН МИНЧЕВ, политолог
В България средната класа може да се появи и да съществува при различни икономически и социални условия. Най-общото определение за средна класа е съвкупност от хора с относително високо образование, индивидуалистичен, модерен, градски манталитет и начин на живот, за които развитието в професията, себеутвърждаването и материалното благополучие са свързани и интегрирани неща.
България наследи от епохата на комунизма в края на 80-те години една доста голяма средна класа. Тя бе създадена в една държавна по същество икономика чрез административни, централизирани, държавно-институционални средства, а не със средствата на пазара. В тази прослойка бяха голямата част от хората, които принадлежаха към т.нар. тогава научно-техническа интелигенция, също към хуманитарната интелигенция, към преподавателите във висшите училища и някои в средните, лекарите, хората със свободните професии.
Тази средна класа бе в основата на подкрепата на демократичните сили и на тяхната реформа в България след 1989 г. За съжаление тази подкрепа илюстрира старото правило, че революцията изяжда преди всичко собствените си деца.
Първата жертва, която противоречивият процес на прехода взе, бе тъкмо старата средна класа от комунистическата епоха. Младите поколения в нея емигрираха, старите се деквалифицираха и голяма част от тях станаха шофьори на таксита. В процеса на утвърждаване на пазарно стопанство у нас, макар и анемично, в процеса на утвърждаване на някаква демокрация, макар и фасадна, възникнаха компоненти на нова средна класа, които обаче са много по-крехки и по-зле представени като относително социологическо тегло в сравнение с епохата на комунизма.
Това са хората, завършили висшето си образование в чужбина, заети са в корпоративния и финансовия бизнес, в институциите на държавата. Това са хората, които са успели да развият относително добър дребен и среден бизнес, между които за съжаление оцеляха твърде малко през последните 4 кризисни години. Сред тях все още са хората, които упражняват някакъв вид интелектуален труд, изискващ експертиза в областта на хуманитаристиката, образованието, здравеопазването и т.н.
Българската средна класа е в криза - тя е представена не само ограничено социологически, но е и много уязвима от икономическите тенденции на развитие в България. Това е така, защото страната ни се контролира от една сравнително малка олигархия, налагаща монополен контрол върху всички основни икономически направления, също и върху функционирането на държавното управление.
Средната класа, чиято основна характеристика в пазарното общество е способността да оцелява и да се развива с пазарни средства, макар и при покровителството на държавата, в България няма шансове да създаде сама предпоставките за собственото си оцеляване. Затова е уязвима, малка и в състояние на непрекъснат натиск към емиграция, а също към риск от загуба на статут (това се отнася особено до дребните собственици в условията на кризата). От тази гледна точка България чисто демографски и поради своята олигархична икономико-политическа система засега не възпроизвежда шансове за създаване и развитие на една значима средна класа, която да изведе страната в списъка на съвременните модерни нации. Необходими са много дълбоки промени в структурата на властта и богатството в България, за да може да се направи прогноза като американската - че в България средната класа в следващите 20 години ще се удвои.
Флексплоатация
ИВАЙЛО ДИЧЕВ, културолог
Обикновено средната класа се определя според потреблението - нещо, което на мен ми се струва объркващо и неточно. Мисля, че като средна класа трябва да се дефинират хора с определено стабилно място в обществото - съдии, лекари, независимо какви са доходите им. Съдиите например не вземат кой знае колко високи заплати, но по определение трябва да изпълняват важната си обществена функция до пенсия. Същото важи и за университетските преподаватели. Те са средна класа не защото са богати - напротив, те имат ниски доходи. От тази гледна точка прогнозата на Националния съвет по разузнаване на САЩ, че средната класа по света ще се увеличава, става невярна.
Светът се "втечнява", става несигурен. Неолибералната икономика разклаща позициите на средната класа, тези хора може утре да загубят работното си място. Или вземаш диплома, която утре може да не ти върши работа, защото развитието на технологиите изисква съвсем други познания. Така несигурността превръща средната класа в пролетариат. Тази несигурност е описана от френски социолози като "флексплоатация" (от "гъвкава" и "експлоатация" - б.р.)
Да вземем дори Германия, където половината от преподавателите по социални и хуманитарни науки вече са на временен договор. Или представете си например полският зъболекар, който е принуден през уикенда да пътува до Англия, за да вади зъби.
Липсата на работа - риск х 7
ПЕТЪР ГАНЕВ, икономист
Дефинирането на т.нар. средна класа в България е изключително трудно. Често се прави грешката да се поставя фокус единствено върху разпределението на доходите (или богатството) в обществото и на тази база да се правят генерални изводи от сорта на „малко са богатите, много са бедните, съответно няма средна класа". Тези относителни сравнения са важни, но те скриват голяма част от картината и на практика не говорят за качеството на живот на отделните хора. Например ако се вземат под внимание само относителните величини, то разлика между България и страни като Италия, Испания и Великобритания почти няма - европейската статистика отчита сходни данни за относителната бедност.
Далече по-реално е да се гледат абсолютните равнища, които хващат бедността сама по себе си - липса на подслон, проблеми с прехраната и въобще качество на живот. Дори и при този подход, макар и отразяващ реалността, трудно се дефинира кое качество на живот приляга на средната класа? Точни рамки едва ли могат да се поставят, но има някои показатели, които дават добра информация - ако не друго, поне за движението на средната класа. Такива са например броят на заетите, живеещите в домакинства с безработни или с нисък интензитет на икономическа активност, движението на осигурителните доходи, движението на т.нар. медианен доход, субективните оценки (чрез въпросници) за лицата, живеещи в материални лишения, и т.н. Всички тези наблюдения позволяват да се проследи движението на средната класа, дефинирана неясно в полето на качеството на живот.
Данните красноречиво говорят, че в периода 2006-2009 г. средната класа в България е в подем, тоест работа има и доходите нарастват - например т. нар. медианен доход, който разделя домакинствата на две (половината са над това ниво, а другата половина са под него) скача точно два пъти (в номинално изражение). Кризата, разбира се, има силно негативно влияние в последните години. Не толкова замразените доходи, колкото високата безработица дърпа средната класа надолу. Липсата на работа увеличава седем пъти шансовете ти да попаднеш в групата на бедните, тоест да се отдалечиш от средната класа. Фактори като задлъжнялост също са от значение, но и тук работата разграничава домакинствата - там, където няма работа (например член на семейството е загубил работата си), проблемите са значително по-големи. Категорични заглавия от сорта на „средната класа затъва в дългове" звучат твърде обобщаващи и мрачни.
Ясно е, че проблемите са сериозни, но все пак и ядрото на средната класа (разбирай квалифицирани, предприемчиви/заети и осигуряващи се хора) е устойчиво - в противен случай пари за пенсии просто нямаше да има.
Нито бедни, нито богати - 6%
ЮРИЙ АСЛАНОВ, социолог
По дефиниция средна класа са граждани, които имат собственост върху средства за производство и са независими от държавата. У нас тази прослойка съществува, но намалява, защото кризата удари най-много тъкмо нея. По-точно казано, намалява средата, благодарение на която можем да ограничим нищетата.
Според мен в идните 20 г. по-скоро трябва да свикнем с мисълта, че това, което ще ни се случва, защото още не сме видели още най-лошото, ще бъде начин на живот. Нещата в Европа ще стават все по-лоши, а у нас - в още по-голяма степен, защото политиците ни не са по-умни от европейските си колеги. Затова отхвърлям констатациите в американския доклад, че средната класа ще се удвои в следващите две десетилетия. Напротив, по-скоро ще избухнат войни за храна, вода, енергийни ресурси, защото една много по-голяма част от света ще гладува, ще умира от жажда и по-голяма част от света ще изпитва недостиг на енергия.
Преди кризата у нас имаше един период на възход от 10-12 г., в който икономиката се развиваше изключително силно, законодателните и данъчните реформи създаваха изключително активна инвестиционна среда и привлекателен климат. Върху България тогава се изсипа златен дъжд, който не беше използван по най-добрия начин, за да се намалят последствията от последвалата криза. В този период имаше много хора, живеещи в нищета, които получиха самочувствие, че са с глава над водата, като се издигнаха над линията на бедността. Затова в този период като средна класа се определяха много повече хора, отколкото сега - над една четвърт от пълнолетното население на страната.
Този период обаче свърши, защото много голяма част от тях се декласираха (първата декласация бе в края на комунизма, когато почти всички граждани попаднаха под чертата на бедността), разделиха се с по-високия си социален статус и започнаха да се борят за насъщния си.
През последните няколко години средната класа се сви - в момента като "нито бедни, нито богати" се определят 6-7% от българите, срещу всеки 4-и допреди 4-5 г. Тази група в следващите години ще остане малка. Нейното влияние практически ще е нулево от гледна точка на онова, което имаха върху обществените дела, върху политиката преди. Навремето те бяха гръбнакът на заетостта, защото даваха работа на много наемни работници. Сега тази роля играят монополите, а техните предшественици се превърнаха в еднолични дружества, които се борят да изхранят семействата си.
