НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ, Институт за пазарна икономика
Пазарната икономика в България е на път да се превърне в нещо като виц - уж я има, но напоследък никой не я е виждал. Основни усилия в тази посока полага и.д. министър на цените Мирослав Найденов под зоркия поглед на "генералния секретар" Бойко Борисов.
В момента, в който цената на някоя стока не се хареса на някого от двамата, в употреба се пуска пълен набор от доказано неработещи мерки. Те обикновено са напълно противоречиви от гледна точка на търсения ефект - от една страна, се наливат все повече пари на данъкоплатците в неефективни производства, от друга, административният натиск по веригата производител - преработвател - търговец нараства постоянно, което логично покачва разходите на пазарните участници, а оттам и крайната цена за потребителите.
Под заплахата от нарастване на цените на основните хранителни стоки в идните месеци заради поскъпналото зърно от Министерство на земеделието и храните разпространиха "пакет от мерки" за подкрепа на животновъдите. Интересното в него е, че включва както финансова помощ, така и откровено репресивни мерки за тези по веригата, които реализират печалба.
Какви са проблемите?
Първо, наблюдаваме сериозно покачване на цените на основните продукти на зърнопроизводството през тази кампания - пшеница и царевица. Причините за това са напълно тривиални и не зависят от вътрешни за страната ни фактори. Само за сведение ще споменем рекордната суша в САЩ, която застрашава глобалния зърнен баланс, значително по-слабата реколта в основните световни износители на пшеница като Русия, Украйна и Казахстан (спад от съответно 20, 20 и над 40%) при запазване на глобалното търсене. Нали никой не очаква, че когато дойде търговец и предложи на български производител 450 лв. за тон пшеница, това няма да се отрази и на цените на вътрешния пазар? По-скъпото жито ще се прехвърли в цената на брашното и хляба, а нарасналите цени на фуражите ще се прехвърлят по веригата върху цената на животинските продукти като млякото, месото и т.н.
Второ, правителството субсидира все повече и повече животновъдството. Дори да приемем, че в това няма нищо лошо (което е спорен въпрос), механизмът за разпределение на средствата на практика подпомага (и то без да е обвързано с някакъв резултат) както големи и печеливши ферми, така и тотално неефективни малки стопанства, които със или без тези пари рано или късно ще отпаднат от пазара, защото са неконкурентоспособни. Субсидията се превръща в социално плащане, което стимулира запазването на слабопродуктивни животни заради плащането на глава. Затова не може да бъде изненада, че при нарастване на субсидиите за животновъдите, цените не спадат. Представете си, че сте млекопреработвател. Какви разходи ще имате, ако, примерно, трябва да събирате по 50 л мляко на ден от 100 ферми и какви, ако събирате по 1000 л от 5 ферми?
Трето, какво става с цените, когато ограничим преработвателите да работят само с мляко, и то само с българско (каквито опити има) и допълнително ги натоварим с безброй изисквания? Цените отново тръгват нагоре.
Как министър Найденов реши да се пребори с проблемите, част от които сам е създал?
Със следните четири мерки:
- Изплащането на субсидии на глава добитък да бъде изтеглено с два месеца по-рано.
- Животновъдите да получат допълнителни 27 млн. лв. през януари 2013 г.
- ДФ "Земеделие" да разсрочи целевите кредити за животновъдите.
- Засилени проверки на БАБХ на млечния сектор и вноса на млечни продукти.
В допълнение към горното НАП и ДАНС започват проверки по веригата производител-преработвател-търговец в секторите мляко и месо.
Защото всички пазарни участници били декларирали, че работят на загуба, а правителството давало рекордни субсидии, та някъде по веригата, видиш ли, нещата се изкривявали?!
Шантажът от страна на правителството даде резултат - и търговски вериги склониха на безумната постъпка да "замразят" цените на 10 основни хранителни стоки - нещо, което започва силно да напомня на мерки в стил "Виденов".
Историческият опит, дори на това правителство (например с яйцата, мораториумът върху цените на горивата и пр.) показва, че всеки опит за намеса на пазара и определяне на цените води единствено до негативни последствия. И в този случай те са лесно предвидими.
Неефективността в сектора ще бъде допълнително стимулирана с парите на данъкоплатците (субсидии и разсрочени кредити), а разходите по веригата ще продължат да нарастват. Замразяването на цените, съчетано с поскъпващите суровини единствено може да доведе до фалити по веригата производител - преработвател - дистрибутор. За несъгласните с тази политика остава заплахата от проверки и ревизии.
Ако правителството беше съсредоточило усилията си върху създаването на ясни, прости и равни правила за бизнеса, както и върху натиск за промяна на порочната Обща селскостопанска политика на ЕС, българските стопанства щяха да бъдат значително по-гъвкави и конкурентоспособни, и то на по-ниска за данъкоплатците цена. Но видимата ръка на Бойко, изглежда, се предпочита пред невидимата ръка на пазара.
