ЛЯТОТО влезе в зенита си, полите на момите се поскъсиха, мъжете ги позазяпаха и съответно в сексуслугите настъпи раздвижване. На столичното Околовръстно жриците се увеличиха, а към черноморските ни плажове запрелитаха на ята загорели руси, шведи, англичани. Всичко това по традиция е повод да бъде показана повишена активност от моралната ни полиция.
С две цели - успокояване на чуждите туроператори, че платената любов в България е "под контрол", и второ - помагане на вицепремиера Цветан Цветанов да отбива опозиционните атаки, "че сме станали не само алкохолна, но и сексдестинация, нещо като европейски Тайланд". В кампанията беше включено и съдопроизводството - известният Тони Хамстера и аверите му бяха призовани за сводничество и трафик, попривикани бяха и дру ги от занаята - Митьо Очите, Митко Полицая.
Но вероятно и тази година изброените дела ще послужат предимно за публична консумация. И за пореден път към т.нар. сексиндустрия ще се подхожда "на парче". Полухващат някого, после го полуосъждат и накрая за оправдание заявяват - толкова позволява правната ни уредба. Казано с други думи - полувакуум. Нещо е криминализирано, нещо е легализирано. И нещата си вървят постарому. Продължават да богатеят шепа сенчести босове. Дебеловрати пезевенци съсипват съдбите на податливи госпожици. Клубове за компаньонки работят като модни агенции. Студентки "си помагат на издръжката" с наети сексквартири и "услуги на повикване". Тираджии паркират при магистралки с микробиологични неизвестни. Полицаи наобикалят дискотеки за някое рекетирано фелацио. А на върха на пирамидата вървят платени договорки, политици симулират социална загриженост и си подхвърлят концепции като парашутчета от бадминтон. През това време адвокатите се ровят в правните дебри и изобретяват козметики ала Татяна-Дончевата поправка за сводничество, известната "Ванко 1". Току- виж се появи "Хамстер 2"...
Но се оказа, че в стила на пещерния ни капитализъм, когато става дума за пари, прошка няма. Изнемогващите общини тръгнаха да се спасяват, навлизайки в "ембаргови терени". Община Велико Търново реши, че не може повече да бедства, а пред очите сводници да разкарват с джипове компаньонки по вилите. И определи "патентен данък на един изпълняващ" 6440 лв., а за Арбанаси като квартал - 3520 лв. От детайлизираната сума се предполага, че е било правено проучване. Прекрасен пример за победа на регионалната децентрализация, самоспасяваща се без спуснати нареждания. Но общините толкова могат, не им е по възможностите да нормативират сексуслугите. Това е работа на правораздаващите - ала те, вместо да се заемат основно, претакат велемудри лафове, с които не казват нищо и зад които в повечето случаи се крият интереси и комисиони.
Проблемът наистина е разнолик и нелесен. Ако не беше така, Германия и Холандия, прагматични и нормотворчески държави, отдавна щяха да са забравили своите закони за прости туцията, а те десет години непрекъснато ги променят. Консервативните като Швеция и Финландия пък направо криминализираха сексуслугите и твърдят, че са намалели, но същевременно признават, че не са сигурни в това. В САЩ въпреки железните забрани платената любов процъфтява. Безсистемността бележи връх, разбира се, в кралство Тайланд, метрополията на секстуризма. Където проституцията (която навярно по мо нархическо-религиозни причини не може да бъде официализирана) почти изхранва държавата със своите 27 млрд. долара годишен приход.
И фасадата е фалшива - сексклубовете са фирмирани като "салони за масаж" (на тайландски - "масат"). Авторът лично видя това в Банкок и прилежащите му курорти Патая и о-в Пукет. Където хотелиерките не крият недоволството си, ако клиент откаже сексуслуга от собствения им екип.
Повечето аргументи говорят в полза на узаконяването (в оптимална степен) на бранша. Древните римски юристи са казвали Duraleх - sed lex („Суров (лош) закон, но закон"). А родните ни дядовци, изглежда, са били по-умни от нас - видели са, че без платена любов няма да се мине и са се опитали да я регу лират, дори в детайли. В Закона за проституцията от 1916 г. са записани норми, които са може би по-изпипани от съвременните немски. Скорошна поправка в Германия (резюме): "Не се допуска на предоставящите сексуслуги да бъдат нанасяни наранявания и синини.".И детайли в стария български закон (ре зюме): "Госпожиците не трябва да ходят по улици и жилищни квартали, край църкви и детски домове, да не пушат и да не са пили, да не закачат хората с думи, ръце и пр."
Интересно е, че официалните евроструктури, които непрекъснато и повсеместно произвеждат регулации, странят от деликатната материя на сексуслугите. Или поне на нас не ни е известно какво (тайно) опитват да сътворят. Може би са преценили, че те не се поддават на каквото и да е нормиране, тъй като при тях действат контрастни национални специфичности и не може еднаква регулация да бъде наложена примерно на северни и южни държави. Добре, щом се очертава законово "евробезветрие", България сама ще трябва "да си раздвижи въздуха".
Няма спор, че платена любов ще има, докато го има света. Поради това трябва всичко свързано с нея да бъде изречено - без комплекси и румени бузи, добре да се помисли кое - да бъде разрешено и кое наказвано. Мехлем, скалпел или и двете? Китайска мъдрост гласи: "С ръка, която не можеш да пречупиш, се здрависвай."
НАСКО МАНДАДЖИЕВ