Как да мръднем? Тъкмо се научат, и ги гоним

- Г-н Константинов, преди изборите призовахте да се гласува, защото това е истинският мажоритарен вот на България, но активността е малко над 30%. Защо българите са апатични на тези избори?

- Не осъзнават важността за България. И за това са виновни и кампаниите, и партиите, които не са намерили правилния път към хората - да им обяснят защо е важно да се гласува. Обясняваме избирателната активност във Великобритания, Франция, но тези хора вече имат подреден живот, живеят в подредени държави. Те са по-близко до комунизма, отколкото ние сме били някога.

- Смело твърдение.

- Да, особено северноевропейските държави са много близо до комунизма. Там само с паспорта вече си осигурен. Социалната политика е силна, но тя се прави с изключително високи данъци на базата на високи доходи. Това е неосъществимо тук на този етап. Първо да изградим силна икономика, която да гарантира покачване на доходите и оттам покачване и на данъците.

- Т.е. проблемът е, че българинът не усеща лично за себе си ползите от членството в ЕС?

- Българинът очаква чудеса. Живее в измислен свят с фантазии и илюзии. Не сме реалисти. Хващаме се като удавник за сламка за всеки, който носи промянатаВ новата ни история примери много. И в следващия момент много бързо захвърляме този, зад който сме се обединили, и чакаме следващия месия. И така до безкрайност. Защото в един такъв омагьосан кръг няма никаква приемственост. Всеки отрича предишния и следващия, няма общи приоритети, независимо кой управлява.

- Не само това разочарова избирателя. По-често причината е, че у нас политик вече е нарицателно за корупция и далавери.

- Това не е проблем само тук. Корупцията във високите ешелони на властта я има в абсолютно всяка добре развита държава. Разликата в България е, че тук има корупция и на ниските етажи. Обикновеният човек, който няма и не може да си позволи да си плати подкупа, а му се налага да плати, бива ограбван.

- Виновни пак са политиците, които не променят тези схеми.

- Волята за промяна трябва да тръгне от долу на горе. А българинът е свикнал да се оглежда в най-високите етажи, защото там намира отдушник.Ние гледаме в паницата на премиера, на министъра на финансите, на президента, а проблемът не е там=

- Каква е вашата рецепта срещу това?

- Трябва да си извървим пътя. Най-важното е всичко, което се прави в тази държава, да бъде дългосрочно. Например - да инвестираш в туризма, но и да не убиваш зеленината с презастрояване. Държавата трябва да бъде регулатор.

- Този дългосрочен поглед за развитието на страната е обречен с нашата система, при която на всеки 4 г. властимащите се сменят. И идват нови хора, нови интереси и всичко отначало.

- Това е проблемът. Всеки бърза - за 4 г. трябва да наместим нашите хора, да спрем всички програми, независимо дали са добри, или лоши.

- Кой трябва да дойде, какво трябва да се случи, за да се промени системата?

- Има свестни политици, но хората нямат търпение. Те не са склонни да дават шансове и време, искат всичко да стане сега и веднага. Искаха от СДС, помниш ли... И аз съм вял синьото знаме и съм гласувал за синята идея. Много бързо я отписахме! Дойде БСП - криза, после пак в другата посока. Царят спасител - очаквахме, че ще направи чудеса. Всяко правителство забравя какво е постигнато преди него. А след голямата криза през 1996 г. всяко правителство направи стъпки напред. Но всяко следващо отричаше предишното...

- Омагьосан кръг. Ето, сега Борисов е новият месия.

- Омагьосан кръг, но без последователност. Чака се следващият месия, който ще ни спаси от всички неволи, ще изчисти корупцията за седмица, ще ги бие всичките, защото е як. Търсим образ, различен от досегашните. Но реално не се замисляме, че политиците, а и всяка една формация има нужда от време, да извърви пътя си. Не може да събереш една група от 100 души ентусиасти и всичките да са добри и да управляват. Трябва да се пресеят през времето, за да останат най-добрите и най-качествените.

- 20 г. вече пресяваме.

- Не ги пресяваме, ние ги въртим постоянно. И в следващия момент, когато наистина са останали 10 качествени хора, защото тези, които не стават, са се самоунищожили, носят негативи на партията си и тя сама ги чисти. И когато точно са останали свестни хора, които работят добре, ние вече сме се отказали от тях. Махаме с ръка: “Тия не стават за нищо! Нови да идват.” Но те също трябва да се научат, да се очукат Но докато разберат за какво става въпрос, защото пак има 10 свестни и 100 интересчии, вече сме се отказали и от тях: “Други да идват!” И така 20 г. сме мръднали половин крачка напред вместо 100 метра.

- Вие също се гласите за политиката - спрягат ви за мажоритарен кандидат на НДСВ за Варна. С какво ви привлича политиката?

- Интересна ми е.

- С какво ще бъдете полезен?

- Не влизам, за да се занимавам с икономика, макар да завършвам такава. Защото става въпрос за държавата. Имам опит 25 г. в спорта. И спортът е политика. Без политическа поддръжка той умира. 20 г. гледаме остатъците от комунистическата система, която имаше позитиви за спорта, беше добра, работеше и даде много на България. Били сме на 4-о-5-о място по медали на олимпиада. Значи системата ни е била добра, защо не я запазихме? Можехме да почерпим позитивни неща, но сме силни да отричаме всичко.

- А защо кандидат от НДСВ? Това е малко като да си купиш фабрика на 8 септември.

- Дай ми обяснение за този лаф.

- НДСВ взе място на евровота, но няма гаранции, че ще успее да влезе в следващия парламент.

- Аз съм реалист. Имам много приятели в политиката, имам впечатления от всички партии. Симпатизирам на много хора от различни партии. Но, за да се занимаваш с политика, първо трябва да имаш убеждения. В България голям процент от политиците ни нямат никакви убеждения - те са там, където е силното на момента.

- Където е далаверата...

- Нямат убеждения. А моите убеждения са центристки - за развитието на държавата.

- Да направим ли бърза викторина какво е център, за либералните идеи...

- Ще го обясня по-разбираемо. Не вярвам, че ключът за България е: “Дайте всичко в ръцете на бизнеса, за да засилим икономиката”. Това е модерна приказка, но вече се отрича и у нас, и в световен мащаб. При американците почти всичко беше в ръцете на бизнеса и сега печатат пари и чакат държавата да ги отърве. Защото лакомията човешка няма край и трябва да има регулатор отгоре. Същевременно харесвам някои леви социални идеи. Но те се правят с пари на базата на една изградена стабилна икономика с високи доходи и високи данъци. Т.е. центърът е според мен правилната посока за България сега.

- Защо от центъра избрахте НДСВ, а не ДПС или пък Борисов, който е дясно-център?

- С Бойко имам добри отношения. Но в някои неща вижданията ни се поразминават. Аз съм човек, който сега иска да влезе в политиката. И си давам преценка, че имам опит, знам какви са проблемите на спорта, имам мерак да променя някои неща. Но за това ми трябва отбор от качествени хора. Такива има в НДСВ. Добрият ръководител е този, който има най-добрия отбор.

- Говорите така, сякаш сте бъдещият министър на спорта. Имате ли вече договорка за това с Борисов - ГЕРБ да ви подкрепи като мажоритарен във Варна, нищо че НДСВ ви издига, а след това да влезете в правителството?

- Не. Но имам амбиции. Е, някой може да има амбиции да стане космонавт... Но това не означава, че ще се случи. Но пак казвам - ако се случи, искам да е с отбор, на който мога да разчитам. За България не е важно кой ще спечели изборите - Бойко или БСП, а кой ще е балансьорът. И ще бъде жалко тези хора в НДСВ да не са част и от следващото управление.

- Ако влезете в парламента, това слага ли точка на спортната ви кариера?

- Ако можех, щях да играя още 20-30 години. Но вече имам контузии, които стават хронични. Опитвам се, поел съм ангажимент към националния отбор, но след 2 месеца програма на 15-ия ден отново се контузих. Това вече ме насочва към мисълта, че може би е време вече за промяна. Не че го искам, но не мога да играя. А политиката мевлече и знам, че съм ужасно амбициозен и захвана ли се с нещо, не искам да разочаровам хората.