
Йорданка Фандъкова е родена в Самоков. Омъжена, с една дъщеря. Завършила е 35-а руска езикова гимназия в София и руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1985 г. е учител в 73-о СОУ с преподаване на чужди езици "Владислав Граматик" -София. През 1998 г. става директор на училището. От декември 2005 г. е зам.-кмет по културата, образованието, спорта и превенцията на зависимости. Има квалификация по бизнес администрация, завършила е 2-годишен курс в московския институт "А. С. Пушкин" и мениджмънт в образованието по проект на МОН, Гьоте институт и "Културком такт" - Австрия.
Симеон Дянков е роден през 1970 г. Женен е за американка, има 2 деца. Завършил е Ловешката езикова гимназия, УНСС, доктор по икономика от Мичиганския университет. От 1995 г.работи за Световната банка. Сега е главен икономист по финанси и частно дело. Ръководи групата за антикризисни политики. Директор е на научен център в Харвард. Той е в топ 100 на най-цитираните икономисти в света. Икономически съветник на Бойко Борисов
Симеон Дянков: Идентифицирал съм 15 области, в които може да се съкратят нецелесъобразни разходи. По мои изчисления в приходната част на държавата така ще влязат поне 3-3,5 млрд. лв.
Трябва да се анализират и преосмислят някои от капиталовите инвестиции, вложенията на държавата в инфраструктура, дори и в големи енергийни обекти.
Трябва да се каже колко се харчи на километър път. Тук себестойността е 2-3 пъти по-висока от същия тип строежи в Гърция. Има софтуер, който изчислява на световни цени какъв е разходът. На всяко 3-месечие тези данни могат да се гледат и да се каже - добре, къде отидоха тези пари и защо нашата себестойност е по-голяма. Подобен софтуер струва около 800 долара.
Има и по-трудни теми, като здравеопазването, където ще трябват години, за да се стигне до подобрение на системата. Необходима е и повече прозрачност в енергетиката, която на фона на световното производство е поне с 30-35% по-неефективна.
- Ще се оправдаят ли очакванията, че ще достигнем дъното на кризата през септември?С. Д.: Според последните данни на МВФ и Световната банка страните от тази част на Източна Европа ще стигнат дъното на кризата между ноември и февруари. Ние зависим от търговията със Западна Европа, но също и от инвестициите. Ефектът от първото вече се усеща. Последствията от това как ще се обърнат инвестициите предстоят. Това, което все още не се знае, е колко ще се стои на дъното. Има вариант след него малко да се оправиш и след това да стоиш там 2, 3, 4 г. Трябва да се направи възможното да не се влиза в дефицит, защото след това ще е трудно да се излезе от него.
- И как в условия на криза ще се развива образованието - нещо, което ГЕРБ обещава?С. Д.: Образованието е важно особено в криза, защото когато разширяваш сектора, това е една добра мярка за намаляване на безработицата. Повече хора да получат допълнително обучение. Така че при излизането от кризата да са по-квалифицирани и да заемат новите работни места. В Германия има такава програма, която трябва да обхване 300 хил. души.
В България например около 12-13 хил. бакалаври годишно не завършват магистърска степен. Помощта идва от бизнеса, от държавата или съвместно. Когато се говори за добра антикризисна програма, трябва да има краткосрочни, но и дългосрочни мерки. Образованието е единственият сектор, в който са залегнали и двете - може да се използва и като антикризисна мярка и е важен за дългосрочния успех на една държава.
- В какво точно обаче можем да преквалифицираме българите, за да оцелеят в кризата?С. Д.: Например в областта на информационните технологии. Това е сектор, в който могат да се правят и по-кратки курсове - от 1, 3 или 6 месеца. Засяга много производства, може да се използва и в публичния сектор за допълнителна квалификация. Могат да се обхванат и хора от строителството, където в момента има по-слабо търсене.
- Залагате на практическа насоченост на образованието. Как може да се реализира тя?Йорданка Фандъкова: Промяната може да настъпи по-бързо, ако се инвестира в квалификация на учителите. Една от мерките, които залагаме, е задължителна постоянна квалификация за учителите и система за промяна в методиката на преподаване.
С. Д.: Мога да дам личен пример - имам синове на 5 и 8 г. Във Вашингтон веднъж в месеца учителките им са на преквалификация и аз всеки четвърти петък вземам отпуск, за да играя футбол с тях.
- Откъде ще дойдат парите за това у нас?Й. Ф.: Дори не е нужно допълнително финансиране. В момента има средства за квалификация на учителите. Те се превеждат на училищата, но от опит знам, че голяма част от тях не се изразходват. Дали учител ще отиде на даден курс, зависи от личното му желание и информираността, от волята на директора и педагогическия съвет. Другите мерки, разбира се, също са важни - промяна на учебно съдържание, преразглеждане на програмите.
- Какви са слабостите на българското образование?Й. Ф.: Програмата по български език и литература е изключително натоварена. Колеги споделят, че им се налага да препускат през материала. Очевидно е, че не могат да се правят дискусии и децата да развиват своята мисъл и реч. Това е една от причините за недостатъчната грамотност, върху която слагаме акцент.
Има опасност да бъдат намалени заложените за 2009 г. средства за образование. Всяко свиване, дори с 1%, е фатално. Още повече че започнаха добри реформи, които ще продължим и ще залагаме нови подходи. Положително е въвеждането на делегираните бюджети. При тях нещата са изчислени за годината и свиването на парите ще доведе до неизплащане на заплати в последните й месеци.
- Бюджетният баланс е сложен процес. Как ще го постигнете?
С. Д.: Бюджетът за образование е около 3 млрд. лв., от които 450 млн. идват от общини и други фондове. Правителството дава 2,550 млрд.
От тях вече са взети 10%, а в момента се говори за още. Това са 255 млн. лв. по-малко. Можете да си представите какво означава сумата в неплатени заплати в края на годината.
Въпросът е как тя да се запази. Много средствамогат да се спестят или с по-добра ефективност, или със спиране на определени практики. Световната банка например излезе с доклад за горите, според който само за 2008 г. от заменки държавата е загубила над 500 млн. лв. Ако те отсега нататък не се губят, това са два пъти колкото тези 255 млн., за които говорим.
Работим по лесна в технологично отношение реформа, която е почти направена. Тя е по друг проект на Световната банка - свързване на данъчните и митническите системи. Данъчните ще могат да проверят колко товар е влязъл и излязъл, какви акцизи и мита са платени. Международният опит показва, че ако връзката съществува, постъпленията от митниците се увеличават с 10-15%. За България това са около 600 млн. лв., ако се изчисли на база, че през 2008 г. от акцизи и мита са събрани около 5 млрд. лв. От образование и здравеопазване обаче не трябва да се пести
Наскоро бях в Стара Загора, където жената на рецепцията в хотела разказа, че дъщеря й учи в Сиатъл, синът й - в Сейнт Люис. Двете дъщери на продавача на вестници пък учат в Германия и Ирландия. Ако образованието няма достатъчно финанси и не е добре организирано, хората, които могат да си го позволят, изпращат децата си навън. Така те не помагат на икономиката тук и голяма част от тях не се връщат. Така че икономическото развитие на страната зависи много повече от това какво ни е образованието, отколкото от това какви са ни финансите.
- Какво ще мотивира децата да учат в България?Й. Ф.: Поставяме специален акцент върху сътрудничеството между институциите, бизнеса, синдикатите, работодателските организации и родителите. Когато обсъждахме програмата за развитие на професионалното образование, водещата роля бе на бизнеса. Обикновено образованието търси пари от него и казва - той не помага, защото не ни подменя дограмата. Не става дума за това, а за участието му още при създаване на учебните програми.
Бизнесът може да каже в коя област има нужда от кадри и специалисти. И най-вече кооперацията по отношение на стажовете. Такъв механизъм не е изграден. В професионалното образование това е най-нереформираната част на системата и има много резерви. Когато г-н Дянков говореше, че децата ни отиват да се обучават навън, това е изтичане на национални средства. Затова е важна и връзката между средното и висшето образование, която също все още е доста слаба. Връщам се и на най-ранния етап от образованието, който е най-важният.
- Какво трябва да прави държавата за първите 7 г.?Й. Ф.: От години първият клас у нас започва на 6 г. Тенденцията в Европа е тази възраст да намалява. Изчислихме, че въвеждането на още една година задължителна подготовка за училище, която обхваща децата на 5 г., би струвала 65 млн. лв. годишно при около 50 хил. деца. Това ще осигури равен достъп до образование, защото той не означава само да запишеш детето в училище. Постижимо е до 1-2 години.
Подготовката може да се провежда и в детските градини, и в училищата. Ще се спестят и средства, които се харчат по различни програми, предимно социални, за които няма ясен ефект. Например закуските в училище - важна мярка за деца, чиито семейства имат затруднения. Помощта трябва да продължи, но не навсякъде мярката е необходима. Сега социалното министерство ще осигурява за 15 септември на всеки първокласник светлоотразителна жилетка. Като практик бих попитала - защо само и защо точно първокласниците. По-рискова група са петокласниците например, които вече почват да ходят сами.
С. Д.: Във Вашингтон двете ми деца тръгнаха на предучилищна подготовка на 3 г. Малкият ми син на 5 г. знае испански и говори перфектно, по-добре от мен. Големият е във втори клас и мина по същата програма. Имаше интерес към журналистиката. На 7 г. можеше да работи с Page maker и да си прави малък вестник с програмата. Привърженик съм на по-ранното образование, защото то социализира децата, а и има много неща, като езиците например, които е по-лесно да учиш на по-ранна възраст.
Й. Ф.: За да не се стресират родителите - не говорим за тръгване на училище на 5 г., а за тези програми, по които и в момента се работи в детските градини и са съобразени с възрастта.
- А учителите как ще стимулирате?Й. Ф.: Най-важна за качествено образование е инвестицията в учителите. Бе въведена системата на делегирани бюджети, която позволи финансиране според броя на учениците и в някои училища да се получат сравнително добри заплати. Тази система ще продължи. Въпросът е да се усъвършенства, както и да се развие програмата за диференцирано заплащане - да не е еднократно в годината. Трябва да се въведе задължително системата за кариерно развитие.
Има още една мярка, която ще задържи децата в училище - увеличаване броя на занималните, особено в началния етап на образование. И така постепенно преминаване в целодневна организация. В Европа сме единствената страна с двусменен режим, в която децата стоят в училище половин ден. Ще увеличим педагогическите съветници и психолозите. Без тях не може да се говори за възпитание.
- Как гледате на промените в закона за образованието, които остават за следващия кабинет, г-жо Фандъкова? Те предвиждат забрана на религиозните символи, завършване на основното образование след 7-и клас.
Й. Ф.: Възникна ситуация, за която почти не се говори, но създава напрежение. Учениците, които учат по новия учебен план, сега завършват 7-и клас, а догодина ще влязат по стария план в 8-и. Тоест част от материала, който ще изучават по някои предмети, би трябвало да са го взели.
Трябва да се приеме нов закон и проблемът не е в религиозните символи, а защото той задължително трябва да разграничи въздействието върху различните възрастови групи. Не може наказанието за първокласници и седмокласници да е едно и също.
- Кога в София ще се реши проблемът с детските градини?Й. Ф.: В страната говорим за демографска криза, а в столицата децата се увеличават с бързи темпове. У нас няма регионална политика. Например в София има една държавна детска градина. И след като общината започна през последните 3 г. активна програма за нови градини, държавата трябва да помогне.
Ние успяхме да намалим броя на децата, които чакат за място в детска градина - през юни 2008 г. бяха към 3500, а сега са под 2500. Предстоят още 2-3 етапа на класиране, очаква се през юни и юли да открием нови групи. Строим нови детски градини през 2009 и 2010 г. и така ще преодолеем кризата, но няма да решим напълно проблема.