Усещането на читателите е, че безработицата у нас е много по-голяма от официално оповестяваната. Ако се съди по коментарите на тези, които се включиха в поредното издание на рубриката "Референдум", тя е в пъти повече от отчетените наскоро от НСИ 12,3%.
Тази седмица питахме читателите има ли в семейството им безработен, на каква възраст е и с каква квалификация. Близо две трети от отговорилите твърдят, че в дома им има поне един човек без работа.
Разбира се, резултатите от допитването ни не са представителни, но дават повод за размисъл. Изглежда, въпросът е развълнувал много повече тези, които са без работа, отколкото заетите. За хората без работа това очевидно е голям проблем и сякаш искат да го изкрещят, затова са по-активни и в коментарите. Тези читатели не просто съобщават, че са или имат сред близките си безработни, а и споделят преживяванията си, произтичащи от този факт. Ето ги обобщени и подкрепени с реплики от коментарите:
- чувство за вина, че си лишил семейството си от заплатата си, заради което стандартът му се е сринал: "Не мога да си простя, че допуснах да остана на улицата. По дяволите отиват мечтите на децата ми да учат, не мога да помагам на старците, а като видях, че жена ми си кърпи чорапогащника, се разревах.";
- загуба на вяра в себе си: "Щом толкова време не мога да си намеря работа, сигурно за нищо не ставам.";
- тотална липса на оптимизъм за бъдещето: "Толкова дълго съм безработен, че съвсем потънах - вече нищо хубаво не очаквам да ми се случи.";
- огорчение и страх от променените отношения вкъщи: "Когато мизерията влезе през вратата, любовта излита през прозореца. С жената вече не можем да се гледаме.";
- усещането, че преждевременно си остарял: "ЕГН-то ми е основната причина да не ме вземат никъде. На 47 г. съм, а животът ми сякаш свърши.";
- песимизъм, че заради липсата на работа се отлагат важни житейски стъпки: "На 28 години съм, а нямам и ден официален стаж. Хващам се за по седмица тук-там, преживявам ден за ден. Не мога и да си позволя да се оженя, още по-малко пък да имам деца. Кой ще ги храни?"
- усещането, че от усилията няма смисъл: "Писахте преди време, че образованието дава по-добър шанс за работа и сносен живот. Дрън, дрън! Половината висшисти сред моите познати ги съкратиха. И аз уча във ВУЗ, но какъв е смисълът? Чудя се дали вместо да си губя времето, да не се откажа и да се хвана на каквато работа намеря. Или да си бия камшика към чужбина. По-добре черноработник на 25 г., отколкото безработен висшист на 45." И т.н.
.
Анонимен пише: "Реалната безработица е много по голяма. Вече си признаха, че за безработни се смятат само регистрираните в бюрата по труд. А като им изтече времето, но не са си намерили работа, какво? Вече не се водят безработни, а реално са."
Ники: "Има разлика в числата, които дават НСИ и Агенцията по заетостта. Според нея безработицата е още по-малка (10,8%), защото тя отчита само регистрираните в бюрата по труда. А НСИ дава процент от работоспособното население. Нито едните са прави, нито другите - реалната безработица наближава 50%."
Търсеща работа: Безработицата е реално много повече от отчитаната. За пример ще дам моето 4 членно семейство, в което трима сме безработни, но само аз съм регистрираният бунак, който ходи редовно да се подписва."
slsv: "И майка ми, и баща ми са безработни! Майка ми е на 49 г., баща ми - на 54."
ivan chapkanski: "Да, има безработен в семейството ми - на 50 г. с висше техническо образование. От Пловдив."
Евгения Михайлова, София: "Без работа са и двамата ми синове - 28-годишният е висшист, 24-годишният е със средно специално образование."
Аз: "Според последното преброяване от миналата година 367 788 са четиричленните семейства в страната, а тричленните са 653 207. Това са семействата "стандартен модел" - с по едно или 2 деца, и общо са над 1 милион. НСИ съобщава за 409 700 безработни в трудоспособна възраст. Това прави по един безработен във всяко второ семейство. Значи на половината деца у нас или бащата, или майката са без работа. Какво гледат всекидневно тези деца и какво научават за живота от видяното? Че е гаден и мизерен."
Друг читател му отговаря: "Аз, прав си, но само наполовина. Няма семейство у нас, което да не е поразено от безработицата! А ако погледнем разширената фамилия, ще видим, че ако не бащата или майката, то поне лелята или чичото е без работа. У нас заради нравите и заради нуждата семействата от една фамилия са тясно свързани - ако не си помагат, са умрели от глад! Бабите и дядовците помагат на младите или обратното. Тоест, ако в една къща има безработен, това неминуемо се отразява на стандарта на поне още една."
А ето и малко числа. Според НСИ в сравнение с второто тримесечие на 2011 г. коефициентът на безработица се увеличава с 1,1 процентни пункта. Според Евростат безработицата в Европейския съюзе е средно 10,4%. За държавите от еврозоната цифрите са 11,2% безработица за юни 2012 г. при 10 % за същия месец през 2011-а.
Австрия остава с най-ниска безработица - 4,5%, следвана от Холандия (5,1%), Германия (5,4%) и Люксембург (5,4%). Най-висока е безработицата в Испания (24,8%). Плътно я следва Гърция - 22,5%, но данните, с които Евростат разполага за нея, са за април.
Заетите са под 3 млн., картината не е била такава от 6-7 години
ПЕТЪР ГАНЕВ,
ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Защо сме с усещането, че работа няма никаква, а официално безработните са едва 12-13%? Това е въпрос, който често се задава от хората и ги прави доста скептични към официалните данни. Често може да се чуе и: "Реалната безработица е поне 40-50%!". В случая хората не са черногледи и общо-взето имат точна представа за реалността.
Инстинктивно те класифицират като безработни всички възрастни, които не работят. Под възрастни в случая се разбират тези, които са някъде между училището и пенсионирането или, с други думи, които принципно се приемат за способни да работят. Статистиката например си поставя рамките 15-64 години. Подобен подход на хората е напълно в реда на нещата и на практика отразява много точно действителността. За тях не е важно кой и дали си търси работа, а се изхожда от презумпцията "тези могат или трябва да работят, а не работят".
Това е не само вярно съждение, но и напълно статистически издържано - статистиката обаче го използва само когато пресмята "заетост". Всъщност, когато се гледа опростено, а именно каква част от населението на 15-64 г. работи, статистиката обявява коефициент на заетост, а хората си мислят за реална безработица. Ето как данните и усещането на хората, макар и звучащи противоречиво, съвпадат напълно. Коефициентът на заетост (15-64 г.) в страната за първите месеци на 2012 г. е около 57%. Погледнато през призмата на хората, останалите 43% са "реална безработица".
Голямото объркване идва от т.нар. икономически активно население. За статистиката безработен е само този, който е икономически активен, но няма работа. Част от определението за безработен например е човек, който "активно търси работа". Голямата група на икономически неактивните (в т.ч. обезкуражените) се отчита в обществото като "безработни". Те обаче не влизат в определението на статистиката, тъй като не търсят активно работа. Каквито и данни да гледаме, картината не е добра - заетите устойчиво са под 3 млн, а официално безработните (търсещи работа) са над 400 000. Подобна картина в последните 6-7 г. не е имало. Наскоро и Европейската комисия отбеляза, че най-тежко ударът на кризата в България е бил понесен от нискоквалифицираните работници и младежите - младежката безработица надхвърли 30%. По принцип това са обичайните заподозрени, които са сред първите, които губят (или не намират) работата си в тежки времена. Подобни процеси се наблюдават и в Европа.
По-притеснителните развития в страната ни обаче са по отношение на дълготрайната безработица, тоест голяма част от безработните не успяват да си намерят работа повече от една година. Това е една от водещите истории на кризата - хората, загубили работата си през 2009-2011 г., все още не могат да си намерят, а някои вече попадат и в графата на обезкуражените. Тази тенденция разкрива много структурни проблеми - слаба предприемчивост, неадекватно образование, ниска квалификация, тромаво трудово законодателство и т.н. Все неща, които по време на икономически бум остават прикрити, но при забавяне на икономиката водят до рязък спад на заетостта и дълготрайна безработица.
Липсата на работа има сериозни икономически и социални последици. На първо място тя поражда бедност. Всички данни за бедността в България показват, че периодите, когато тя се е свивала (т.е. сме забогатявали), са били периодите, когато е имало работа и са се откривали нови работни места. Сега е немислимо да говорим за някакво догонване на европейските страни при положение, че там коефициентите на заетост са чувствително по-високи.
Не са за пренебрегване и социалните аспекти на липсата на работа - загуба на трудови навици, незаинтересованост и разочарование, а най-вероятно и по-малко щастие. Звучи логично безработните да бъдат активни, да търсят работа и да се възползват от всяка възможност, но действителността е различна. Често дълготрайно безработните се вливат в икономически неактивните лица, отказват се да търсят работа и за статистиката стават "обезкуражени". Всичко това заедно с неадекватното образование води понякога до абсурдни ситуации половината град да е без работа, а дадена фирма да не може да си намери работници (особено специалисти).
Въпреки това годините преди кризата показаха, че подобни социални аспекти на безработицата са преодолими. Когато има икономически ръст, инвестиции и нови работни места, хората стават икономически активни - търсят и намират работа. И това беше валидно както за нискоквалифицираните работници, така и за младите. С други думи, нямаме нужда от разбиване на пазара на труда на групи (примерно млади и стари) и от провеждането на някакви специални (насочени към точно определена група) политики. Фокусът трябва да пада върху всички и да следва простата логика - добро образование, отворен и гъвкав пазар на труда.
