Процентът на необитаемите жилища в България е висок - със сигурност в София празни стоят поне 1/3 от апартаментите, а в останалата част на страната може и да са повече заради миграцията към големите градове. В същото време се оказва, че над 2,3 млн. българи живеят на тясно и не разполагат със самостоятелна стая в жилището си.
А тези два проблема всъщност могат да се решат взаимно с малко помощ от държавата. Например като се стимулират собствениците на празните апартаменти да ги пуснат под наем с намаляване на имотния данък. Ако пък ги дадат на социални цени, могат и изобщо да не плащат налог. Така едните ще имат доход от собствеността си, а нуждаещите се ще намерят дом на поносима цена.
България традиционно е страна с висок дял на собственост на жилища и нисък дял на ипотеките върху тях за разлика от западноевропейските държави, където е обратното. У нас собственик на жилище е по-скоро титла, притежанието на имот се възприема като гордост и задължение, а не като актив, от който да се възползваш. Този манталитет явно е непобедим, но е трудно съвместим със съвременните изисквания за мобилност на работната ръка.
Материала по темата прочетете тук.
