ЯВОР АЛЕКСИЕВ, ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Кoшмарните 3 лева за литър бензин са последното нещо, от което българска икономика има нужда в този момент. Високите цени на горивата постепенно разбуниха духовете и в много други европейски държави. След години на мълчаливо подписване на директиви, вдигане на акцизи и екологично клатене на глави държавите членки най-накрая започнаха да осъзнават една проста истина – общите минимални прагове на акцизите са тромав инструмент в смутни времена.
По правило, когато става дума за цената на бензина, винаги се създават прекрасни условия за всяването на смут и дезинформация на широката публика с цел извличането на лична полза или просто ей така. Обикновено това се случва чрез:
- фаталистични прогнози за хиперинфлация и края на света
- сочене с пръст като дежурното Станишево: „Бойко е виновен!”
- подминаване на проблема чрез пожелателни и лишени от субстанция изявления от типа на Дянковото: “Наесен цените ще паднат”
- конспиративни есета на тема пазари, война и картели.
Неприятното в случая е, че когато става дума за цената на петрола, всеки може да се окаже прав независимо на какво е базирана позицията му. Има неща, върху които не можем да влияем, и както българските граждани, така и българските политици е добре да разберат – цената на петрола е едно от тях.
Има, обаче, и проблеми, които можем да адресираме. Такъв проблем е акцизната политика на ЕС върху горивата. Преди да стигнем до нея, нека първо разгледаме някои от основните фактори, които оказват влияние върху цената на петрола в международен план:
- геополитическото напрежение в Близкия изток и несигурността относно логистичните канали за доставка (влияние в посока повишаване на цената, допълнителна волатилност)
- спекулациите на международните пазари, предизвикани от волатилността на цената на петрола, която позволява генерирането на бързи печалби (влияние в посока повишаване на цената, допълнителна волатилност)
- Кризата в ЕС и забавянето на икономическия растеж в Китай и САЩ (влияние в посока понижване на цената)
- Финансовите затруднения на страните от ОПЕК.
- Очакванията за нов пакет количествени улеснения на Федералния резерв, които подтикват инвеститорите да търсят убежище в суровините (влияние в посока повишаване на цената)
- ниският курс на еврото към долара.
За всички тези неща не е виновен нито Станишев, нито Борисов, нито Дянков. Дори Барозу не е виновен за повечето. Това са фактори извън нашата сфера на влияние, които за нещастие оказват пряко въздействие върху всекидневието ни. В моменти като този политиците често биват поставяни под огромен натиск да предприемат „нещо” (каквото и да е), само и само да не изглеждат безсилни в очите на тръгналия към урните електорат. Е, има „нещо”, което, макар да няма изгледи да намали цените в следващите година-две, може да помогне на страната ни по-лесно да преживява подобни бъдещи ценови шокове при горивата.
Намаляване на минималните прагове на акцизите
След като цената на петрола се задържа висока в продължение на няколко месеца и европейската икономика отново забави ход, някои европейски лидери започнаха да говорят за намаляване на минималните прагове на акцизите в по-бедните държави членки. За съжаление както винаги, когато Европа е изправена пред проблем, изискващ широко съгласие, нещата се случват прекалено бавно. Дори ако тази дискусия все пак се състои, остава проблемът с пословичния страх на европейските лидери да пипат нещо, на което вече всички са се навили. Проблемът обаче е реален и ще трябва рано или късно да бъде адресиран. Ето защо:
Според последните данни на Европейската комисия компонентът на акцизите, ДДС и екологичните такси формират средно 55% от цената на бензина и 48% от цената на дизела в страните от съюза. За България стойностите са съответно 45% и 42%. Нека направим бързо сравнение със случващото се оттатък океана. В САЩ през последните 3-4 г. същият този процент варира между 10% и 16%. С други думи, българските потребители плащат около три-четири пъти по-високи данъци върху бензина, който потребяват, от американците. Докато през 2012 г. в Европа суровият петрол формира между 30 и 40% от крайната цена в различните страни, то от началото на 2012 над 70% от цената, която американските потребители заплащат, е всъщност стойността на суровината.
Основният проблем, разбира се, е общата акцизна политика. Прокарани под предтекст за опазване на околната среда, събраните от акцизите средства отиват най-често в опити за финансиране на раздутите социални програми и бюджетни дефицити на страните членки. И ако за един немски работник, който взема 3000 евро, не е особена драма да плати 1,72 евро за литър бензин и съответно 0,65 евро акциз върху продукта, то за българския гражданин, получаващ 350-400 евро, цената от 1,4 евро за продукта и 0,36 евро акциз е нещо съвсем различно. С прости думи: в момента българинът плаща близо 70 стотинки акциз на всеки литър бензин, който купува. Въпросът е: “Какво правим ние на това хоро и докога ще смогваме на темпото?”
Опазването на околната среда е хубаво нещо. Чистият въздух също е хубаво нещо. Радващ е и фактът, че през последните години, макар и бавно, потреблението на нефтени продукти в ЕС постепенно пада. Това е следствие както от понижаването на икономическата активност на континента, така и от повишаването на енергийната ефективност, към които се стремят правителствата, бизнесът и гражданите.
Но тенденцията на ЕС да взема решения и да поставя под (почти) общ знаменател всичките си членове е нещо, което ще продължи да бърка в джоба на българските шофьори и да спъва българския бизнес. Държава като България следва да има контрол върху акцизната си политика. Летвата на Брюксел е прекалено висока за нас, а и, честно казано, от другата й страна май няма матрак.
