- Г-жо Тачева, какво ви подразни в реакцията по случая с децата от Асеновград, че се замислихте дали да не напуснете поста?
- Не става въпрос за раздразнение, обществото винаги трябва да реагира. Но понякога се питам струват ли си усилията, лишенията, нервите и умората, когато няма резултат. Това, което никога не съм разбирала, е как неизяснените отношения в едно семейство бяха превърнати в разменна монета в търсенето на обществена подкрепа.
За мое най-голямо съжаление в случая бяха въвлечени някои медии, а чрез качването в интернет на потресаващите сцени, разиграли се в Асеновград, се получи и нежелана обществена реакция. Така вместо и преди да е станало ясно, че българският съд, и то единодушно, на две инстанции има решения, и то с мотиви в десетки страници за предаване на двете деца, се получиха декларации, футболни фенове тръгнаха към дипломатическа сграда.
Ако тази житейска история не се бе случила по време на избори, сигурно никой нямаше да й обърне такова внимание и да посещава дома на бащата. Изборите ще минат, а конфликтът и отношенията между родителите на Николета и Павел трябва да се решат от самите тях. Който и да е министър на правосъдието или по европейските въпроси не може да замести нито един от тях, нито пък отговорността им като родители. А пък те трябва да знаят, че отсега нататък, когато се напише името на детето в някой компютър на държавна институция, първото нещо, което ще излиза, е справката от полицейския бюлетин, че на шест години и половина детето е обявено за национално издирване.
Няма да се кача на гребена на вълната и ще продължа да отстоявам непопулярната, но правилна позиция - че съдебните решения трябва да се изпълняват, независимо дали ни харесват или не. Още повече когато с поведението си сме допринесли за постановеното в тях. Не трябва да допускаме конфликтът между двама родители да става междунационален въпрос, а още по-малко – да се политизира.
- Как трябва да постъпи бащата на двете деца?
- Тревожното за мен е, че един гражданин се хвърля да търси подкрепа от медиите и от обществото, преди да е съобразил поведението си с интереса на своите деца и най-вече преди да се е възползвал от всички правни механизми за отстояване на собствената си позиция. Разбирам, че това може да е резултат от невинаги високото доверие, с което се ползва съдът.
Във всеки спор има една страна, на която съдията казва, че правото не е в негова полза. Какво ще стане, ако всеки, загубил дело, тръгне да заиграва с чувствителните струни на патриотичните нагласи. Обикновено се твърди, че българинът страда от липса на правосъдие и справедливост. Но когато получи решение, което не му харесва, се чуди как да не го изпълни.
Това ли е правовата държава?! Не може да искаш да живееш в правова държава, а когато трябва сам ти да изпълниш решение, да кажеш: Ама това не касае мен! Кого касае?!
- Щяхте ли да реагирате така, ако не бяхте съдия?
- Като съдия съм разглеждала много дела за развод, за упражняване на родителски права. Със сигурност и до днес колегите четат решението, с което през 1989 г. предоставих родителските права на 6- годишно момченце на бащата, а не на майката, защото той полагаше по-добри грижи като родител.
А като съдия-изпълнител съм провеждала и изпълнения за режим на лични отношения на единия родител в период, когато Гражданският процесуален кодекс не описваше по каква процедура се предава дете. Знаете ли, че почти всеки понеделник идваха родители с оплакване, че другият не е изпълнил съдебното решение и не е пуснал детето да прекарат почивните дни заедно. Така че съм наясно с цялата сложност и драматизъм при тези изпълнения.
- Как реагираха европейските ви колеги? Срещнахте се с тях в края на миналата седмица, в разгара на скандала, на редовното си заседание в Люксембург.
- Получих пълна подкрепа от министрите на правосъдието от страните-членки на ЕС. В Люксембург с полския колега Анджей Чума обсъдихме случая с децата от Асеновград и възприехме като възможен подход използването на медиация (решаване на спорове с помощта на посредник) между двамата родители с участието на български и полски медиатори. Подходът ни бе препоръчан, защото е дал добри резултати в много подобни случаи от международната практика.
Такъв казус е имало между Полша и Германия. Четири години правосъдните министерства са изпълнявали решения на съдилищата на двете държави и детето ту е било отвеждано в Германия при баща си, ту в Полша при майка си. Накрая двамата министри си казват, че повече не може така и решават да приложат медиация. С помощта на полски и немски посредници майката се съгласява детето да живее при бащата, а той се съгласява всяка година детето да прекарва по два месеца през лятото при майката.
- Смятате ли, че медиацията ще помогне в случая с децата от Асеноград?
- С колегата Чума се убедихме, че трябва да се търсят начини за запазване на отношенията между родителите в интерес на децата и да не се нарушава връзката на никой от тях с децата. Поехме ангажимент всеки от нас да разговаря със своя сънародник, за да го убеди да приеме използването на медиация и да се положат максимални усилия, тъй като става дума за интереса на децата.
Надявам се, че бащата Тодор Василев ще възприеме идеята за медиация като метод, който съхранява не само здравето, но и психиката на децата. Призовавам го за пореден път да осъзнае, че той трябва да изпълни съдебното решение за връщането на Павел, защото никой друг освен него не може да го направи доброволно. И въпреки добронамереното отношение на всички държавни институции ще трябва да последва принудително изпълнение.
А самата дума „принуда” не звучи добре, когато става въпрос за отношения между родители и деца. От неговото поведение сега съдът утре ще преценява какъв родител е, може ли да му има доверие и да му предостави упражняването на родителски права и като му ги предостави, дали той ще може да ги изпълнява.
Да не забравяме, че когато става въпрос за родителски права, се отчита интересът не само на детето, но и на другия родител. Той има право и съдът е длъжен да му определи режим на лични отношения. Дори и когато го лишава от родителски права, съдът служебно е задължен да му определи режим на лични отношения. И такива дела съм гледала.
- Случаят в Асеновград какви проблеми очерта?
- Трябва да създадем достатъчно гаранции, за да не се травмират децата. Много е сложно, когато единият родител се противопоставя. В Министерство на правосъдието към момента има висящи повече от 20 подобни преписки и по моему те ще се увеличават.
Действително съдебните изпълнители трябва да преминат през специализирано обучение за работа с деца. Може би само държавните съдебни изпълнители трябва да се ангажират с т. нар. социални притезания - опразване на семейното жилище, предоставяне на режим на лични отношения на децата, предоставяне на упражняване на родителски права.
Действията на частния съдебен изпълнител по случая в Асеновград са законосъобразни. Но е факт, че станахме свидетели на грозни сцени.
Ако бях на мястото на колегата, може би щях да отложа за четвърти път изпълнението на решението, когато на място в двора има телевизии и хора, дошли да възпрепятстват изпълнението. Но, от друга страна, я разбирам, решението трябва да се изпълни. Направила е всичко възможно, но в крайна сметка резултатът не бе добър - нито за съпрузите, нито за отношенията им с децата, нито за психиката на децата.
Подобни сцени не трябва да се случват. Това е въпрос на възпитание, на толерантност, на правна култура - нещо, за което още много има да работим. Трябва да се научи да уважаваме правото на другия - че твоето право стига дотам, откъдето започва правото на другия. И че правата на детето трябва да се уважават и от двамата родители, без значение при кого съдът е постановил да живее.
