Българинът реже все повече от парите си за храни, светлина, напоследък още по-драстично и от бензина за колата. Щом всеки трети се качва в нея само при крайна необходимост, а цели 13% са качили автомобилите си на трупчета, положението става тревожно.
Всеки пести от каквото може - един си ляга по светло, друг слага фотоклетка в коридора, трети спира издръжката на деца-студенти. Всичко това е в подкрепа на максимата: икономията е майка на мизерията. Данните от проучването на "24 часа" показват обаче, че мизерията има много имена и българинът е на път да научи всичките до едно. Така той със сигурност няма да дочака обещаваното му от много години светло бъдеще, което е избрало да се скрие в мизерията.
Важният въпрос днес е колко още може да се реже и спестява в тежките дни на така наречената криза. И отговорът му е съвсем лесен - само с пестене и икономии в едно мизерно настояще нищо друго не става освен мизерно бъдеще на квадрат. Крайно време е да се разбере, че не може само цените да скачат, а доходите на хората да са замразени от години. Подобно "благополучие" рано или късно стига до точка на кипене.