КАЛОЯН СТАЙКОВ, Институт за пазарна икономика
ДЪРЖАВНИЯТ дълг на България се е увеличил номинално с 560,9 млн. евро през 2011 г., съобщи Министерството на финансите преди дни. В края на миналата година номиналният му размер е бил 5945,9 млрд. евро. Близо 3,5 млрд. евро е външният дълг на страната, а вътрешният възлиза на почти 2,5 млрд. евро. В края на периода държавният дълг е бил 15,5% от брутния вътрешен продукт.
Каква е динамиката на външния дълг? Той се увеличава със 114,1 милиона евро. Това се дължи в най-голяма степен на увеличените задължения към Европейския съюз и на държавни инвестиционни заеми. От друга страна обаче, този ръст в известна степен е балансиран със спад на задълженията към Световната банка, Парижкия клуб и държавните гаранции.
Естествено, има елемент на преоценка, т.е. поради разлика във валутни курсове стойността на държавните ценни книжа в долари и други валути се увеличава. Това се дължи на слабото представяне на еврото през изминалата година, поевтиняването му увеличава сумата, която държавата дължи.
Колкото до вътрешния дълг, той нараства доста по-значително - с 446,8 милиона евро. Всъщност затова виждаме и толкова голямо увеличение при публичния дълг като цяло. Основната част от този ръст се дължи на вътрешни заеми, които финансират дефицита. Това са около 290 милиона евро.
През 2011 г. има нещо интересно при дълга - във вътрешния дълг се появява графа "вътрешни заеми". Те възлизат на 71,3 милиона евро в отчета за 2011 г., но липсва друга информация за тях освен за обема им. При разглеждане на месечните бюлетини, които финансовото министерство публикува, става ясно, че през декември държавата е отпуснала вътрешен заем - за първи път - към държавния фонд "Земеделие".
Този заем обаче възлиза на 335 милиона лева, които са около 138,8 милиона евро. Така че на практика те са 2 пъти повече, отколкото е записано в бюлетина за 2011 г. Но нито в годишния, нито в месечния бюлетин има повече информация защо са отпуснати тези вътрешни заеми, откъде идва разликата и т.н.
Според мен едно от обясненията е, че правителството изтегли специално за 2012 г. земеделските субсидии за единица площ в началото на годината - през януари, докато друг път това става през пролетта. Може би затова държавният фонд е имал нужда от допълнителни средства, за да финансира тези предварителни плащания.
След това средствата на фонда бяха възстановени от ЕС и може би тази година трябва да бъдат върнати на бюджета - зависи при какви условия точно са дадени. Няма обаче достатъчно информация - хубаво, написали са, че са отпуснали такъв заем, но няма основания към него, няма условия по него. А тези неща е нужно да ги има, защото това се случва за първи път.
Струва ми се, че проблем са вътрешните финансирания и по-специално тези за дефицита. До момента позицията на финансовото министерство беше, че вътрешният пазар на дълга трябва да се доразвива. И затова наблягаха на вътрешно финансиране. Това до известна степен изглежда разумно предвид турбуленциите, които се наблюдават на външните пазари - имаше прекалено много несигурност около Гърция, ЕС и 2010 и 2011 г. не бяха удачни за такова финансиране.
Правителството прецени много добре момента за финансиране и взе заем тази година - усети, че пазарите са малко по-стабилни и че има малко повече оптимизъм. Което беше добро решение - уцелиха правилния момент за такава емисия.
Като цяло положението с нашия дълг изглежда нормално - на фона на всички останали страни България се представя много по-добре и на фона на динамиката през годините също изглеждаме добре.
Но проблемът е, че нещата изглеждат така единствено ако се гледа брутният дълг. Ако от него се приспадне фискалният резерв, картината не изглежда толкова добре. Защото резервът достигна много ниски нива.
Вярно, че през тази година лека-полека се възстановява, но все пак остава на много ниски нива и това може да се окаже известен проблем.
Защото едно е да си търсиш финансиране, когато имаш резерв, друго е, когато резервът ти е малък. Има логично опровержение, че резервът беше нисък през лятото, а точно тогава успяха да пласират външната емисия. Но както посочих, тогава обстановката на пазарите беше доста оптимистична, рисковете се оценяваха на по-ниски нива.
В момента, в който се възвърне това скептично отношение на инвеститорите към държавните дългове и те станат по-консервативни, ниските нива на резерв могат да се окажат пречка за набиране на нови средства.
