
С Румен Овчаров разговаря Елица Гилтяй
- Какво стана, г-н Овчаров? Партията изхвърли новия ви партньор Цветелин Кънчев, едва преглътна останалите, както и някои спуснати имена в листите, прогони от тях успешни депутати. Каква мобилизация очаквате след това драматично и късно редене на листите?
- Подреждането на листите винаги е било драматично. Не знам друга политическа сила да ги е обявила преди нас, така че не виждам защо да е късно. Просто кампанията за този вот е с изключително сгъстени срокове.
Очевидно би било по-добре да ги направим по-рано. И сигурно можехме. Но се надявам емоциите вчера (б. р. - в сряда вечерта на пленума) да са били достатъчни и оттук да влезем в реална работа за изборите.
Що се отнася за коалиционните партньори, БСП очевидно трябва да преоцени коалиционната си политика. Времената на 1997 г. отминаха, нямаме необходимост от легитимация чрез чужди физиономии. Това не означава, че трябва да сме некоректни към досегашните си партньори.
Напрежение винаги е възниквало в областните съвети, когато има безкрайно много кандидати - както и вие казвате, успешни депутати, които заслужават места, а сме поели ангажименти към партньори. В такива случаи най-лесното решение е “Дайте да изхвърлим коалиционния партньор”, което създава определени проблеми. Но случаят с Цветелин Кънчев не е такъв. Мисля, че той се реши от само себе си.
- Защо БСП остана трета политическа сила в София?
- Добре е да се гледат числата! БСП е втора сила в София по окончателните данни на ЦИК, колкото и на много хора да не им се искаше. И колкото и да беше направено през последните месеци за мобилизацията на всички сини, при това главно в София.
А от почти 1 към 3 разлика между БСП и ГЕРБ на местните избори сега тя се е свила на 9-10% в столицата.
- Това за мобилизацията на сините собствената ви партия го направи...
- Не знам дали беше умишлено направено от собствената ми партия, но мобилизацията им е факт. Ако БСП качва 13 400 гласа в София от предишните евроизбори, то сините качват повече от 16 000. Разбира се, че не може да става дума за задоволство, но нека не забравяме, че резултатът на БСП в София е по-висок от резултата на партията за страната като цяло. И 1/3 от повишението на гласовете за БСП идва оттук и някои от големите градове.
- Моите уважения към Таско Ерменков, но как с фигури, които не са популярни за широката публика, ще спечелите мажоритарно в София?
- Казвал съм, че има 3 подхода към мажоритарните кандидати в София. Единият е водачите на листи да бъдат и мажоритарни с цел концентрация на внимание и ентусиазъм. Вторият е да се опитаме да привлечем фигури, които са по-отворени към гражданското общество и могат да привлекат допълнителни гласове. И третият е да се опитаме да наложим лица, които да ни помогнат в реализацията на бъдещите ни изборни задачи в София по кметската кампания. С решенията за София предлагаме една комбинация от втория и третия вариант.
- Георги Кадиев като бъдещ кандидат за кмет, а Петър Курумбашев и Таско Ерменков - да привличат и не леви?
- И тримата имат възможност да привлекат допълнителна подкрепа и потенциал за развитие. Освен това мажоритарният кандидат е пратеник на района - ще решава конкретните му проблеми, които те като общински съветници познават много добре.
- Кой беше проблемът на БСП на отминалите избори? Че структурите ви подцениха евровота, както призна Станишев, че водихте неадекватна кампания или че обирате негативите от управлението? И кой е виновен?
-Сигурно комбинацията от отговори е по-сложна. По принцип евроизборите не са най-привлекателната част от изборното шоу. Ако в нещо успяхме, то е да наложим основната си теза за този вот, че става дума за едни избори в два акта.
През цялата кампания се говореше за това, което се случва в България. Такава беше стратегията ни - да говорим за успехите в икономиката, при пенсиите, в социалната политика, чуждестранните инвестиции. Така че въпроса за виновните ще го оставим за след края на второ действие.
- Така ли ще продължите до 5 юли - бой по Борисов, лидерът Станишев напред, агресивна реклама?
- В това, че проведохме предварителна информационна кампания, за да демонстрираме част от успехите на правителството, няма нищо агресивно. Лидерът напред е нещо съвсем естествено, когато става дума за партия, която след успешен управленски мандат иска да спечели втори. И е съвсем нормално точно лидерът на партията и на правителството да бъде начело на кампанията.
Вярно, че това се случва за първи път за БСП, но тя за първи път е в такава ситуация - да завърши успешен мандат и да кандидатства за нов.
- Да режеш заплатите на министрите дни преди изборите и да обещаеш 400 лв. минимална работна заплата, когато си тръгваш от властта, не е ли популизъм? А обвинявате в това опонента си?
- Може да е популизъм, ако се прави от политически субект, който досега не е изпълнявал обещанията си. Ще ви помоля да си погледнете заглавията във вестниците, когато преди 4 г. обявихме, че ще увеличим доходите на хората с 20%. А сега с колко са увеличени доходите? Няма реален доход, който да не е увеличен с поне 35% Реален, не номинален, с отчитане на инфлацията! А в частния сектор средните заплати са вдигнати с над 40%. Ще намаляваме заплати на министри, ще режем неефективни административни разходи, но ще запазим плащанията за доходите на хората и за тези дейности, които са важни за развитието на държавата.
- Защо българите живеят по-добре според цифрите, а се чувстват по-зле?
- Това е едно от разочарованията ми на тези избори. Те показаха, че българинът продължава да живее с внушения, необосновани очаквания за поредния спасител на бял кон, накакъв магьосник. Не гледа реалните факти, не вижда резултатите, поддава се на емоции. Очаквах, че държава, която 20 години се развива демократично, която на няколко пъти на вълната на големи очаквания избира подобни спасители и после се разочарова от тях, най-после ще започне да оценява безспорните факти. Стигнахме до парадокса довчерашни мутри днес да ни се представят за борци срещу престъпността, доказани купувачи на гласове - за борци срещу купуването на избори, а тези, които се подиграваха с пенсионерите, сега да им вдигат пенсиите. Но ние ще продължим в нашата посока. Основният ни коз в кампанията е истината - и за постигнатите резултати, и за допуснатите грешки.
- Много мрачни прогнози за невъзможността да се състави кабинет след вота при сегашното съотношение на силите се чуха тази седмица. Вашите анализи?
- Сега вече като че ли има консенсус по тезата, че най-лошият вариант е България да изпадне в дълъг период на безвластие. Когато я лансирах преди година, ме обвиняваха в готовност за коалиция с ГЕРБ и с не знам си кого. Отново ще повторя: Трябва да има правителство! Много се надявам БСП да бъде първата политическа сила в страната, за да може тя да проведе първия кръг от разговорите и още след него да имаме кабинет. Но са възможни и всякакви други варианти, важното е да има бързо правителство.
- Надали БСП ще е първа, но ако ГЕРБ е начело без достатъчно мнозинство и Бойко Борисов спази декларацията си в такъв случай да откаже мандата, ще се обърнете ли към него за преговори?
- Тази драма не я разбирам. Непрекъснато ми задавате въпроси ще говорим ли с този и с онзи. Няма никакво значение с кого ще говорим! Не се съмнявате, че ще говорим и с този, и с онзи, и с третия и четвъртия, нали? Точно както и Борисов ще говори с всички, колкото и да се кълне, че няма. Защото няма къде да отиде. Ако е сериозен политик и мисли за държавата си, трябва да говори. Тези, които обичат само себе си и си мислят, че могат да решават въпросите от кабинетите си - било на “Московска”, било на “Дондуков”, очевидно не са в час.
Ситуацията е такава, че трябва да се говори. И който го направи най-своевременно, ще спечели теста за зрял и успяващ политик. Всъщност България за първи път е в ситуация, когато следизборната коалиция ще се реши преди изборите. Даже преди започването на кампанията. Който не го е разбрал днес, утре вече ще е закъснял.
- Но кампанията стартира тази неделя. Излиза, че разговорите вече се водят?
- Очевидно така излиза.
- Кой ще отстъпи - с двама премиери не става...
- Не ме интересуват лични драми. За мен в дадената ситуация е важна държавата. Ако някой не може да преживее собственото си его в интерес на страната, значи не е политик. В политиката са важни не емоциите, а реализираните възможности.
- Виждате ли се отново като министър?
- Не. Тези драми отдавна съм ги преживял. Чувствам се добре в сегашното си положение.