Защо папа Франциск получава ключа на Перперикон?

В събота на 26 август кметът на Кърджали Хасан Азис има официална ауденция при папа Франциск. С него ще са представители на християнското и мюсюлманското духовенство в Източните Родопи. Символът е повече от ясен – тази част на Великата планина стана модел за общуване между отделните религиозни общности. При срещата кметът ще дари на главата на Католическата църква ценни християнски реликви – реплика на открит на Перперикон древен сребърен ключ, вероятно за свещената дарохранителница, и икона. Необходимо да разкажа защо именно от този район, смятан често едва ли не за чисто мюсюлмански, идват подобни дарове.

На 9 август 378 г. край Адрианопол (Одрин) варварското племе на готите разгромява римските легиони, а в битката е убит самият император Валент. Тогава е превзет и опожарен свещеният скален град на траките Перперикон, където се намирал прочутия в древността храм на Дионис. По това време светилището било известно в целия античен свят като място, на което получавали предсказания най-видни личности. Според римските автори Светоний и Макробий на Перперикон Александър Велики научава, че ще завладее света, а римляните разбират, че ще станат световна империя.

Още в началото на V в. Перперикон е възстановен, но вече като важен християнски център. Археологическите проучвания, провеждани четвърт век от екипа на проф. Николай Овчаров, представят богатството на града – красива керамика, интензивна монетна циркулация, златни накити. А с приемането на християнството на Перперикон се появяват и църкви. Особено важна е великолепната еднокорабна епископска базилика, намираща се в най-високата част на Акропола. Тя е дълга 17 м и е градена от добре обработени каменни блокове. В олтарната част са запазени седалките на т. нар. синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия.

Истинско чудо на изкуството е великолепно съхраненият епископски амвон – трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасяли своите проповеди. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на неизвестен монах е изпълнила с остър предмет редица надписи, в които се четат християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан. Там бе открит и най-ранният в историята на християнството вариант на една от най-известните молитви – т. нар. „Трисвет“.

Това е църковният химн, в който се пее: „Свети Боже, свети крепки, свети безсмъртни, помилвай ни!“ Според традицията той бил въведен през 438/439 г. от Вселенския патриарх Прокъл и император Теодосий ІІ след едно голямо земетресение, поразило столицата на Римската империя, Константинопол. Архитектурният план на сградата, надписите и откритите монети на последния владетел на Западната Римска империя, Хонорий (395-423), датират храма съвсем точно в самото начало на V в. Това го прави най-ранната откривана досега църква в Родопите.

Много е интересен баптистерият (кръщелня), където са покръствани приемащите вярата езичници. Тъй като повечето от тях са били възрастни хора, те са се потапяли до кръста в дълбок, издълбан в скалите басейн, което е символизирало влизането в свещената река Йордан. На място бе открит керамичният съд, с който покръстваните са били поливани при ритуала. Край храма се е оформя цял жилищен комплекс, свързан с дейността на обитавалия там епископ и неговото обкръжение.

Именно от Перперикон е тръгнало християнизацията на родопското население. Според написаното от светия епископ Павлин Нолански житие, то е извършено от видния мислител и мисионер св. Никета Ремесиански през 393-398 г. Преди това цяло столетие Родопите са били убежище на езичници. Всички опити за покръстване на траките в планината се оказват неуспешни. Тогава с делото се заема епископ Никета, който вече имал опит в различни мисии сред езичниците.

Житието разказва как кръстителят превръща траките от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. За да стане това Вселенската патриаршия в Константинопол разрешава на епископ Никета да преведе свещените книги на тракийски език, въпреки че догмата изисквала те да бъдат четени само на свещените езици – гръцки, латински и еврейски. Такова изключение е направено само за народа на готите, чиито епископ Улфила извършил превода на езика им малко по-рано. Превеждането на свещените писания на тракийски език станало точно на Перперикон. Няма нищо чудно, че именно от стария храм на Дионис започва кръщението на езичниците. Навсякъде мисионерите избирали светилищата на древните богове, откъдето тръгва смяната на вярата.

По това време Перперикон бил и важен епископски център. През VI в. всички езичници вече са станали християни, а градът имал нужда от нова, по-голяма катедрала, и тя наистина изниква на просторната тераса на Южния квартал. Проектирана е като трикорабна базилика с притвор и двор (атриум). Стените са дебели по метър и са градени от едри и отлично обработени каменни блокове. Корабите в централната част са били разделени със стълбове, а в атриума е имало красива колонада. Това, което изненадва най-много, са огромните размери на новата базилика. С дължина е 35 м и широчина 14 м тя е най-голямата открита раннохристиянска църква в Родопите. Тази катедрала също е имала синтрон в олтара и амвон за проповедите на епископа.

Според т. нар. Псевдо-Епифаниев списък от VІІ в. тогава е функционирала обширната архиепископия Родопи и вероятно именно Перперикон е бил център на тази голяма катедра. През Х-XII в. в скалния град пък се е намирала една от резиденциите на епископията Ахридос, както се е наричала по това време църковната епархия. А от 1337 г. е едно запазено писмо на Вселенската патриаршия в Константинопол, което свидетелства, че епископите на Перперикон били толкова богати и именити, че ги задължили да плащат пенсия на обеднелите митрополити на Филипи.

Катедралата в Южния квартал е имала своя живот и през Средновековието. През ІХ в. тя е преустроена на еднокорабна базилика с дължина от 22 м, което е доста внушително за този период. През ХІІІ в. следва още една реконструкция, а наоколо се създава обширен некропол със стотици християнски погребения. Църквите в града са разрушени през 1361-1362 г., когато той е бил превзет след тежка обсада от османските турци и престава да съществува.

При 25-годишните проучвания на древния град археолозите откриват стотици предмети на християнския култ. Особено интересни са десетките бронзови и сребърни кръстове-реликварии, в някои от които са намерени мощи на светци и миниатюрни частици от Светия кръст, където е разпнат нашият Бог, Исус Христос. Те са предадени на днешните църкви в Кърджали и, според свещениците, отново извършват чудеса.

Един от най-големите уникати е ажурното сребърно ключе, с което е била заключвана дарохранителницата на един от манастирите на Перперикон. То е от Х в. и е изпълнено от най-добрите бижутери в столицата на Византия, Константинопол. Дарохранителницата е представлявала ковчеже, където са пазени Светите дарове предмети от сребро и злато, използвани в богослужението. До този момент е известно само едно скъпоценно сребърно катинарче за такава дарохранителница, което е сред най-ценните експонати на византийското изкуство в прочутия музей „Ермитаж“ в Санкт Петербург. Находката от Перперикон е единствена по рода си в световен мащаб.

Ето защо великолепно изпълнената реплика на това ключе е подаръкът, който поднася кметът на Кърджали, инж. Хасан Азис, на папа Франциск. Това прекрасно произведение на изкуството е правено още когато православни и католици не са били разделени, а е имало единна Християнска Църква. Така дарението символизира единството, както между християните, така и с мюсюлманите, защото днес Родопите са пример за такова мирно съжителство.