Ако свободата на личността в България е ценност, би трябвало нормотворчеството в българския език поне да се ограничи като първа стъпка към премахването му. Новият правописен речник на българския език обаче е стигнал далече в обратната посока - той съдържа нови и нови задължителни предписания. При това съставителите му предупреждават, че техните забрани са официални, защото именно те са органът, упълномощен да въдворява думите по "правилния" начин.
Упълномощен от кого? Да е имало избори за езиковеди? Не е имало. Да е гласуван закон за българкия език в Народното събрание? Слава богу, не е гласуван.
Нали уж е ясно, че свободата на словото е майка на всички човешки свободи. Те произтичат от нея и затова колкото повече и по-усложнени са правилата за правопис, толкова повече пречки се поставят пред свободата на словото. Да не говорим, че според същите езикови нормотворци има и правоговор, който пък вече е върхът на езиковото мракобесие.