Поправките в Закона за движението по пътищата, които парламентарното мнозинство прие набързо, действително подействаха - много хора се стреснаха, че ще загубят колата си, а автомобилът най-често е най-големият актив, който притежават повечето българи и те обичат да се фукат с него. Простотията с високата скорост в градовете е пряко следствие от стремежа да се изфукаш с новото си беемве. Безспорен факт е, че в този си вид поправките в закона носят много пороци и очевидно е нужно да бъдат прецизирани. Но с указанията по прилагането им е направена правилната крачка. Защото когато законът е недоизпипан, всеки адвокат тарикат или податлив полицай може да го тълкува както си иска и да направи доброто намерение в закона път към ада.
С тези указания се решават трите най-спорни момента, а именно: полицейско-прокурорската конфискация преди присъда в нормален състезателен процес. В началото автомобилът се защипва с кламер към кориците на делото, ако можем да се изразим образно. Тоест той става веществено доказателство и се запорира до присъдата. Ако тя е оправдателна, се връща на собственика, а ако не е, се конфискува, но от съдия. Другият проблемен момент - ако управляваш автомобил, който не е твоя собственост, наказан е собственикът, а не извършителят на престъплението. Това се отнася за професионалните шофьори на тирове, които карат безогледно, а по тези поправки ще страдат собствениците на транспортни фирми, а не самите шофьори - затова за тях се въвежда запор върху личното имущество в размер, равен на стойността на превозното средство.
И се изяснява казусът със семейната имуществена общност върху колата. Не е много сложно и показва, че когато има желание, се намира и начин, а когато няма, се намира пречка.
Още по темата можете да прочетете тук.
